Адаптирани програми по история и география за Българските училища в чужбина - д-р Валентина Александрова

Адаптирани програми по история и география за Българските училища в чужбина

Обобщение от дискусията, проведена в рамките на
Годишната работна среща на преподаватели от българските
училища в чужбина в София (28.07.2014 г.)

По традиция летният семинар за българските учители в чужбина бе организиран от АБУЧ и Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“. Акцент на тазгодишния семинар бяха адаптираните програми за българските училища в чужбина (БУЧ), като в рамките на програмата се проведе отделна дискусия за необходимостта от адаптирани учебни програми и учебници по история и география на България. В дебата взеха участие учители по история и география от БУЧ, учители от страната, преподаватели и докторанти от СУ „Св. Климент Охридски“. Гости на дискусията бяха г-жа Милена Дамянова, бивш заместник-министър на образованието и доц. К. Грозев, научен директор на Университетския комплекс по хуманитаристика „Алма Матер“. Дискусията се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Дебатите очертаха общото недоволство и неудовлетвореност от съществуващите в момента програми на обучение, от хорариума, определен от МОН за БУЧ и от изискванията и съществуващите учебници и учебни помагала. Направиха се конкретни предложения и бе споделен опит. Няколко тематични рамки се откроиха по време на дискусията:

1. Програмите на обучение по история и география на България за БУЧ
Участниците в дискусията споделиха мнението, че програмите, по които в момента се обучават учениците ни в чужбина, са остарели, тежки, мудни и много често дори неприложими за условията на преподаване в чужбина. Необходимо е преработването им, олекотяването им, с цел да се наблегне върху това, което искаме да запомнят българските деца в чужбина за историята и географията на България. Затова и за да могат те да усвоят и научат материала, тежестта пада върху преподавателите. Ограмна е ролята на личността на учителя по история и география, за да може да увлече учениците. Тези принципни постановки бяха признати и от г-жа Дамянова, която подерта, че МОН е длъжник на обществото в това отношение и е време да се направи първата стъпка, а именно - промяна на рамковите програми на обучение за всички български училища не само в чужбина, но и в България.

Направени бяха следните предложения:

- Необходима е промяна на учебното съдържание, на темите, които трябва да изучават българските ученици в чужбина, на акцентите, които се поставят в уроците.
- Структурно да се пренапишат програмите, като се наблегне на елементите, които „правят децата българи“ и които спомагат учениците да запазят емоционалното си отношение към България.
- Необходимо е разделяне на материала в часта по история за 3 и 4 клас на предмета „Човек и общество“, като в 3 клас да се изучава периодът до края на Средновековието, а в 4 клас – да се продължи с периода от Възраждането до днес.
- Необходимост от по-силна интеграция и допълване между изучаваните предмети в БУЧ – българския език и литература, история и география на България, т.е. по-задълбочено разработване на междупредметните връзки.
- По-силна интеграция между изучаването на история и география на България.
- Обсъден бе въпросът за възможността от въвеждане на модулен подход при създаването на адаптираните програми. При възприемането му ще се даде възможност за творчески подход на учителите.
- При разработването на програмите и изучаваните теми да се търси съобразяване не само с възрастта, но и с езиковите възможности на учениците в чужбина. Да се избягва академичният стил на изразяване, да се придържа към по-опростен научно-популярен изказ. Добре е по история някои разработки на уроци в по-малките класове да се доближават до разказната интонация на приказките.

Основен проблем: В резултат на разнообразието и различните приоритети на отделните БУЧ, от една страна, някои от тях желаят създаването на независими и различни учебни програми по история и география на България, специално създадени само за БУЧ. От друга страна, за други училища, като например това в Брюксел, е важно учебните програми да са еднакви с тези в българските училища, за да могат учениците безпроблемно да продължат образованието си в България. Ако на места има такъв интерес, достатъчно е в тези училища да се обучават децата по учебниците, по които се учи в България, а да се пристъпи към адаптиране на съдържанието и създаването на отделни програми и учебници за БУЧ.
2. Хорариум
Специално внимание бе обърнато на въпроса за броя на часовете и разпределението по години на обучението по история и география за БУЧ. Повечето участници в дискусията подкрепиха идеята да се въведе непрекъснатост на обучението по история от 1-ви / 2-ри клас до 12-ти клас. Подкрепена беше и идеята да се поиска от МОН увеличаване на определен брой часове по история за отделните класове за БУЧ. Дискутирана беше възможността в рамките на този брой часове да се делят темите, за да се разпръснат в класовете, в които не е предвидено обучение. Споделена беше и идеята за интеграция на историята и географията, като във всеки клас се води обучени и по двата предмета.
Основен проблем: Някои училища могат да си позволят разделяне на материала, така че да се преподава без прекъсване, докато в други това е невъзможно.

3. Споделен опит:

Следват някои споделени идеи, опит и менения за преподаването по предметите в БУЧ:
• Предметът „Роден край“ се преподава в 2-ри клас;
• В училището в Солун е въведен специален предмет „Аз обичам България“; в Будапеща имат предмет „Народознание“;
• приобщавяне към историята чрез изкуството на театъра;
• Споделен беше опитът на учителката по история от град Пловдив, г-жа Евгения Раднева, която каза, че, въпреки тромавата система в момента и невъзможността да се излезе от съществуващите учебни програми, всеки учител сам търси начин да поощри в учениците любовта към историята. Един такъв начин е включването на изследователската работа в обучението – всеки ученик получава в началото на учебната година годишна задача - тема, за която да създаде портфолио и да изследва задълбочено темата.

4. Други идеи:

- Включване в инициативата „Музей в куфар“(организиране на посещения на музейни специалисти и представяне на експонати в училищата);
- Създаване на информационен сайт с материали, специално разработени за българските ученици в чужбина;
- Организиране на съвместни интерактивни занимания между учениците в България и чужбина;
- Създаване на специализиран терминологичен речник по предметите за БУЧ;
- Обръщане на по-голямо внимание на етнографията, фолклора и българските традиции, да се изучават български митове и легенди.

Конкретни искания, които да се поставят на вниманието на МОН от страна на БУЧ:

• Приоритетно да се пристъпи към промяна на учебното съдържание и изработване на адаптирани учебни програми по история и география за БУЧ;
• Съществуващите учебници и учебните помагала към тях да бъдат преработени или да бъдат създадени и издадени специални такива за БУЧ;
• Часовете на преподаване по история и география да бъдат увеличени.

Изготвил: д-р Валентина Александрова, преподавател в Българското училище към Посолството на България в Лондон