ВТОРИ ФОРУМ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЗАПАДНОТО ПОЛУКЪЛБО

Преди месец в Ню Йорк Таймс, Тони Шварц (Tony Schwartz) известен бизнесмен,
журналист и писател тревожно заостри вниманието върху т.н. от него
„пристрастяване към технологиите”. Медицинските и изследователски области все още
не са стигнали до ясен консенсус относно термина „пристрастяване към технология”
и кои фактори го разграничават от „проблемна употреба” или „лош навик”.
„Учениците от среден курс прекарват шест часа пред електронни устройства, а от
гимназиален- умопомрачителените девет часа на ден”- казва авторът.
По-рано тази година от анализ на „Common Sense Production” става ясно обаче, че
децата от осем до осемнайсет години използват 85% от това време в
развлекателните мрежи.
„Детето ми е пристрастено към видео игрите, какво да правя?”- пита родител. В по-
горе посочения материал „Addicted to Distraction”, самият Шварц признава проблема
си, да гледа в електронните устройства постоянно. Нереално е да се очаква
подрастващите да контролират поведението си, когато и възрастните не успяват.
Светът е променен. Зависимостта ни от технологиите е неприкъсната. Основните
въпроси, които се очертават днес са: Нашите човешки връзки променят ли се от
нашите технологични връзки? Честотата и качеството на употреба на технологии,
променя ли основните ни човешки взаимодействия и поведениe? И ако тези въпроси
основно засягат киберпсихологията, то за педагозите остава нелеката задача да
преосмислят и пренаредят кибер пространството на децата ни, за да извлекат
максимална полза от технологичното им пристрастяване, за усъвършенстване на
обученито. Ако виртуалната среда е новата реалност, образователната система
трявба да я усвои, да се слее с нея, да я ползва и контролира. Опитът и знанието
ще си прокарат успешно път, ако се възползват от новия инструментариум. Затова
вниманието на специалистите днес е насочено към преосмисляне теориите на
преподаване. Учени смятат, че сега е времето да се използва тази „електронна
зависимост” за подобряване на „образователна производителност”. Днес в САЩ колежи
и университети масово се насочват към онлайн уроци. 70% от ръководните им
академични съвети са съгласни, че този нов метод обучение е от решаващо значение
за тяхната дългосрочна политика. Три са основните предизвикателства, пред които
са изправени училищата, които смятат онлайн курсовете, за основен двигател в
бъдеще:
1. Постигане на ангажираност на учениците и успех.
2. Намаляване на разходите.
3. Избор на подходяща технология.
Проблем # 1: Постигане на ангажимент и успех
Основното предизвикателство за всеки педагог днес е как да завладее вниманието и
стимулира процеса, за да поддържа и подобрява резултатите от обучението. Какъв
формат да използва за неговите класове(на живо ръководени, напълно онлайн или
смесени). Американското министерство на образованието заедно с NCAT създаде
концептуална рамка, която определя дванайсет различни вида онлайн обучение.
Някои от най-добрите практики са: На първо място- познаване особеностите на
възрастовата група и ниво, според които да се избере интригуващ формат. За
навлизане в нова онлайн рамка е практика да се започне със смесеното обучение.
Повечето от днешните ученици са така нареченото „цифрово поколение” с основни
характеристики: *израснали с интернет и мобилни устройства, *необходимо е
незабавно удовлетворение, никаква толерантност към закъснения, *изискване на
своевременна обратна връзка, *гъвкавост във „време и място”,* гъвкавост в смяна
на дейности.
С други думи, днешните ученици се нуждаят от мобилно обучение, мигновени
резултати, своевременна помощ без ограничения на мястото, възможност за работа с
връстници, премахване на ангажиращи формати.
Учениците се променят с всяко следващо поколение, което изисква и методиката да
се развива, за да бъде рамката винаги подходяща и завладяваща. Първата стъпка е,
да се отхвърлят всички подходи, които не отговарят на очакванията на аудиторията.
Пример е един от по-новите формати, който преподаватели ползват, Course
Management Systems за самостоятелно онлайн обучение, без взаимодействие в реално
време, без колективни задачи, без човек за обратна връзка в момента на урочната
лекция. Много ученици намират този онлайн урок скучен. Обучаемият има малък
контакт с преподавател или група. Ниското взаимодействие, води до ниска
ангажираност и до незавършване на класа. „Запис на преподавателя и контактуване
с имейли е вече стара система”, казва специален доклад за списание Time.
Смесено обучение: Съчетава елементи на онлайн обучение с по-традиционното „лице в
лице” преподаване, за да допълни, но не и да замени контакта с учителя. Това
осигурява най-доброто от двата модела- гъвкавостта на цифровите ресурси, както и
силните страни на инструктор ръководени класове. Днешните преподаватели, като
цяло са съгласни, че смесеното обучение постига по-добри резултати, дори от
традиционното обучение в класната стая или 100% онлайн обучението.
Министерството на образованието на САЩ потвърди силата на тази система след
направени 180 проучвания и публикува анализи, в които се казва, че: „Учениците в
онлайн условия показват знания по-добри, отколкото тези, които учат същия
материал чрез традиционния метод - лице в лице”. „Смесеното обучение помага на
учителите и учениците да поддържат реална връзка, която изгражда ангажимент и е
най-надежден подход за осигуряване на положителни резултати в обучението”.
Чрез проследяване на прогреса на ученика, инструкторът може да прецени
областите за усъвършенстване и повишаване на ефективността на неговата методика,
да направи бързи корекции на курса, да прилага тактики на преподаване, като
например забавяне, ускоряване, задаване на въпроси, предоставяне на повече
писмени забележки и коментари, отделяне на индивидуално внимание, ако се налага.
С поглед върху поведението на учениците, преподавателят може да се намесва
подходящо, за да се гарантира успех.
Проблем # 2: Намаляване на разходите за предоставяне на курсове.
Както знаете, традиционните класове стават по-скъпи всяка година. Министерството
на образованието в САЩ неприкъснато сравнява предимствата и недостатъците на
традиционното и онлайн обучение и стига до следните изводи: *Учениците в онлайн
класовете абсорбират материал по-бързо в предпочитаната от тях среда и време.
*Увеличава се скоростта на учебния процес чрез по-ефективно използване на
времето: Спестяват се часове пътуване(потенциално освобождава четири или повече
часа седмично). *Колкото по-бързо ученикът напредва, по-скоро записва следващо
ниво и се дипломира в по-кратки срокове. *Традиционният модел на „лице в лице”
уроци намалява максималната пропускателна способност на учениците (не всеки
намира достъп до желания клас и преподавател.). *Онлайн обучението позволява и на
инструктора да се фокусира върху добавяне на по-голяма стойност на съдържанието,
като се освободи от някои рутинни дейности свързани с присъственото обучение.
*Намаляване на разходите за съоръжения, класни стаи, почистване и печат,
осветление и др. Тези спестявания могат да се вложат за оборудване с нови
технологии, свързани с успешни онлайн класове. *Когато онлайн курс е разработен,
материалите са записани, дискусионни групи са създадени, тези цифрови активи
могат да се използват многократно, за да достигне информацията до повече ученици.
*Онлайн разпространението на задания, литература, коментари, тестове е по-бързо и
по-евтино.
От 2013г. много изследвания прогнозират сигурното бъдеще на онлайн класовете.
Най-малко шест отделни проучвания на двайсет и два щата в САЩ са заключили, че
преминаването към онлайн образование спестява пари, без да накърнява качеството.
Националният център за академична трансформация (National Center for Academic
Transformation -NCAT) има за цел да помогне за подобряване на резултатите в
обучението, като същевременно намали разходите. NCAT прави това чрез проектиране
на големи въвеждащи курсове за включване на повече онлайн компоненти още в по-
ранните звена на образователната система.
Проблем # 3: Избор на подходяща технология е предизвикателство, пред което се
изправя всеки преподавател или училище, планиращи онлайн обучение. Тази
технология трябва да е едновременно лека за ползване, педагогически ефективна и
евтина. Веднага следват въпросите: • Какви са задължителните базови функции и
параметри за целите на съответното обучение? • Кои ненужни екстри могат да
спестят? • Как да се гарантира безпроблемна доставка и пълноценно обучение
навсякъде и по всяко време? • Трябва ли да се мисли за изграждане на собствена
система? • Трябва ли да се разчита на наследена техническа база или да се
инвестира в нова? • Ако е така, кое е най-доброто и рентабилно решение? Това са
сложни въпроси. Отговорите зависят най-вече от специфичните нужди на отделната
институция.
За да бъде ефективна онлайн платформата, учителите изискват тя да осигурява
възможност за:
 редизайн на целия курс
 увеличаване на диалога между учениците
 мониторинг
 автоматизирана обратна връзка
 осигуряване на поединична помощ
 възможност за намеса
 обучаване на неограничен брой студенти
 постоянна помощ за поддръжка на IТ системата
Обикновено изборът е между три категории образователни технологии:
•Платформи за отворено обучение, като Moodle, I Tutor, Canvas. Известно е, че от
2010 г. с помощта на Център за образователни инициативи, в България също се
експериментира с Moodle базираната учебната платформа -u4ili6teto.bg. Moodle
свободен софтуер, се разпространява без никакви лицензионни такси. Организациите
могат да конфигурират софтуера, както те желаят. Консултантски фирми от трети
страни го поддържат без затруднение. Силни страни: Ниска първоначална цена: С
достатъчен бюджет, може да се изгради завладяваща система. Недостатъци: • Общата
стойност за поддръжка и управление може да надвиши първоначалната инвестиция •
Успехът зависи от бюджета. Някои функции не могат да бъдат изпълнени без
програмист. Малко възпитатели имат уменията и свободното време, за да управляват
система с отворен код и наемат външни консултанти за инсталиране, конфигуриране,
интегриране, отстраняване на грешки и обучаване на персонала как да използва
системата. Няма жива връзка със студента. За разлика от търговските системи,
Moodle изисква превключване между различни модули, функции и екрани, за да се
виждат основните елементи като графици, съдържание и маркери. Това губи време,
създава объркване. Функции, липсващи на Moodle:• Виртуална класна стая за живи,
водени от инструктор уроци • Ограничени възможности за мобилно обучение•
Заплащане чрез администратор• Player за видео стрийминг изисква приставка.
• Традиционни системи за управление на обучението (LMS / Learning Management
Systems), като Blackboard, Edmodo, Desire2Learn, Global Scholar,CRTeacher 2 и др.
Педагози определят LMS като "рамката, която обработва всички аспекти на процеса
на обучение. „Това включва предоставяне на съдържание, проследяване и оценяване
на напредъка на учениците, обратна връзка, работа с регистрация и администриране.
Blackboard 9.1включва също съдържание (срещу допълнително заплащане), което
предупреждава учениците за крайни срокове и академични приоритети в рамките на
един курс, позволява на преподавателя по-лесно да включи видео и снимки директно
в текст, позволява на учениците да се свързват с техните онлайн класове с
помощта на различни преносими устройства, като например iPhone или IPAD.
Силни страни: Патентована система за управление на обучението и използване, силна
своевременна поддръжка от корпорацията. Недостатъци: • Много скъпа, с постоянни
годишни увеличения, заради непрекъсната интеграция на допълнителни приложения,
които от своя страна забавят и блокират системата. Таксата за ползване се заплаща
всяка година. Чудно ли е тогава, че толкова много хора искат да заменят
Blackboard с нещо по-ново и по-добро? Moodle и Blackboard са двете най-популярни
онлайн учебни платформи, за развиване на пълен онлайн курс, който да включва и
мултимедийно съдържание.
Cloud- базирани LMS, (системи за управление на обучението) като WizIQ LMS,
eLearning247, Scholar LMS, Talents LMS. Осигурява всички основни характеристики и
предимства на традиционните LMS на по-ниска цена, и с по-малък IT отпечатък, без
изискване за лицензиране. Силни страни: • Включва виртуална класна стая •
Поддържа всички мобилни устройства Android, iPhone и IPAD навсякъде, по всяко
време • Лесен за научаване, лесен за използване • Лека техническа поддръжка •
Осигурява on-line плащане • Доставя фактури за учащи • Включва платежна система
за дебитни карти, кредитни карти, PayPal, ApplePay, банкови преводи, и повече •
Вградени ресурси за изпитване и оценяване. Цялото техническо обслужване и
актуализитане се извършва от продавача. Възможно е интегриранане на записани
лекции и живо онлайн взаимодействие. Приложения дават възможност на всеки
потребител да добавя своя собствена независима марка за унифициран потребителски
опит. Поддържа всички популярни файлови формати: Word, Excel, PowerPoint, PDF,
MP4 • Конвертиране на слайдовете с дикторски текст към MP4 видео • Поддържа аудио
/ видео / запис, споделяне на документи, както и споделяне на екрана • Включва
интерактивна бяла дъска• Включва медия плеър, за да осигури бърз, пълен екран
видео • Поддържа анкети, въпроси, и чат • Безплатни уебинари.
Не са за подценяване и игровите приложения, създадени с образователни цели,
допълващи основните платформии, достъпни на всички видове мобилни устройства. В
статията си „Играта в образованието- известното и неизвестното” в списание на
Софийския университет за електронно обучение, авторката Вася Делибалтова
разглежда различните ракурси, в които може да бъде видян феноменът на играта-
философски, психологически и педагогически.
Българчетата по света имат добра практика на използване на всички горепосочени
платформи в училищата, които посещават в съответните държави. Учениците показват
интерес, заинтригувани са от методиката, фокусирани върху темите, които усвояват
с лекота, поемат отговорността за собственото си напредване- търсят информация,
творят проекти, стоят свързани, съревновават се и се мотивират. „Технологично
пристрастяване” вече работи за подобряване на „образователна производителност” в
другата държава. Прекрачвайки прага на българското училище се налага връщане във
време, отминало за техните стандарти и очаквания. Това поражда стрес,
демотивация, липса на самочувствие в световната рамка. Бългаското училище зад
граница е продължение на българския дом, свързване с българската държава. За да
бъде тази връзка желана, родното училище трябва да е толкова добро, колкото са
очаква от него. Децата ни са технически готови да учат Вазовия език и литература,
по всяко време, от всяко място, стига да бъдат допуснати до правилните ресурси.
Българската образователна система стои пред сериозен проблем- да се изравни със
стандартите, които самите ученици и поставят.
„Първото задължение на всяко правителство е да даде подобаващо образование на
неговите граждани”, казва Симон Боливар (Simón Bolívar). Всеки друг вариант е
предателството на нашия дълг към нашите наследници. А задачата на учителя е,
само да помогне на ученика си да прояви своите знания чрез премахване на пречките
по пътя му.

Автор: Ваня Налбантова, 23 април 2016