Вторият ден от научно-практическата конференция на АБУЧ

26.10.2020 г. - вторият ден на Международната научно-практическа конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, проведена под надслов „Българските училища в чужбина - традиция, практика, иновация”, премина също като първия с изключителен успех.

Отново участниците бяха над 60. Тъй като повечето от нас работят в задграничните ни училища през уикендите, на 26 октомври (понеделник) имаше доста повече хора, които в неделя, на 25-ти не можаха да се присъединят. Което е положително, защото все пак много голяма част от нас успяха да присъстват на този истински празник на професионално споделяне и взаимно уважение.

Единствената промяна в програмата на конференцията бе, че обявената за първия ден презентация на д-р Ивана Радонова „Саморегулирането - възможност за (по-)добри резултати от ученето”, по технически причини бе отложена първия ден и я чухме на 26.10.2020 г.  

Няма да се спираме подробно на съдържанието на презентациите, защото те всички ще бъдат представени в специалния сборник, който ще бъде издаден с безценната помощ на ПУ „Паисий Хилендарски” в края на годината, и те ще останат в словната съкровищница на нашето дело, част от биографията на АБУЧ. Медиите вече проявяват интерес към някои от презентациите, за да ги публикуват, но ще трябва да изчакат първенството на нашия труд – Сборника и тогава.

В първия ден на Конференцията нямаше представители на МОН, но на втория Конференцията бе открита от г-жа Наталия Михалевска, в присъствието на цялата дирекция ОБГУМ. Бяхме запознати с важни разяснения за нашата предстояща дейност, която в сложната ситуация на Covid-19 се очертава да бъде изпълнена с редица предизвикателства.

Ето накратко обобщената информация от г-жа Михалевска:

1. Осъзнавайки трудностите, които предстоят, МОН предлага промени в изискванията за електронното обучение и ни предоставят свободата да наемаме преподаватели за дистанционно обучение от други училища, дори от България (особено за предметите История и География), ако редовните преподаватели по една или друга причина нямат възможност да работят в дадено училище (заболяване, завръщане в България и др.). Но ще искат много обосновани мотиви за подобно наемане на учители, които мотиви ще бъдат надлежно разглеждани, за да бъде отпуснато финансиране за това. МОН е съгласно да съдейства за учители, при необходимост от такива в училищата ни по света.

2. Г-жа Михалевска сподели, че все още има училища, които не са подали справките си за броя ученици, а това затруднява разпределянето на средствата за настоящата учебна година. Те са удовлетворили молбата ни за удължаване на срока след 15.10.2020 г., но отправят молба тези списъци да бъдат попълнени най-късно до 1.11.2020 г. Тя специално подчерта, че училища, за които се знае, че работят дистанционно от години, все още нямат попълнени списъци и ги очакват.

3. Тази година МОН следят много отговорно откриването на нови филиали на училища и са стриктни в изискването, че няма да позволяват откриване на нови, ако в близост има вече действащи такива училища. Още повече, че сега е разрешено дистанционно обучение и нови ученици могат да бъдат поемани от установените в района такива образователни центрове. Г-жа Михалевска спомена, че насищането с училищна мрежа в градове като Лондон, Виена, Франкфурт и др. е достатъчно.

4. Има сериозни трудности по програмата на РЕК – модул 2 и 3 за обучението на учители, в които се предвиждаше обучение на място. Там не се допуска (до момента) обучение онлайн. Затова предвидените квалификации до този момент не могат да се проведат присъствено. Ако усложнената ситуацията се запази до края на годината и това не може да се промени, ще се предприемат нужните действия това обучение да се проведе електронно.

Предвидено бе да се започне обучение по РЕК с 12 училищата от Балканския полуостров, но до момента няма такава възможност по РЕК да се провежда дистанционно обучение. Колегите от тези страни се притесняват, че не могат да получат финансиране. Ситуацията се следи и ще дадат допълнително указания за тези училища, за да могат да получат средства и да започнат да работят.

5. МОН апелира да създаваме кандидат-студентски курсове за желаещи да учат в българските висши учебни заведения. Достатъчно е да се набират 5 души, за да има такъв курс. Може да са и желаещи, които не се обучават в нашите съботно-неделни училища.

6. Отправен бе към АБУЧ въпрос за мнение и съдействие. Постъпили са искания, най-вече от училища в САЩ, които обявяват, че там, поради тежката ситуация с COVID-19,  дейността на училищата е силно затруднена и се налага някои училища да преустановят дейността си поне за 1 година, но се надяват, че когато положението се промени, те пак да започнат нормална дейност. Затова молят за разрешение за прекъсване на дейността за кратък период, след което да имат възможност да започнат отново, без да има изисквания към тях като за училища, тепърва започващи работа. Г-жа Михалевска сподели, че в България има такава опция за частните училища, но е свързана с определена документация. За училищата в чужбина това не е предвидено. Очакват становище от нас. Засега се обмисля дали има възможност в такива случаи да имат някакво предимство при повторно отваряне, след кратко преустановяване, но за момента е само като препоръка и се мисли за краен вариант. Очакват съдействие и мнение от АБУЧ.

7. Отново се постави въпросът с проблемите в местните Регионални управления на образованието (РУО) в България, които не признават нашите удостоверения за завършен клас. МОН са изпратили необходимата информация от министър Вълчев и, въпреки това, случаите продължават. В такива моменти трябва да се обръщаме към експертите - отговорниците ни по страни в МОН, които да се свързват с управленията и да решават въпросите.

8. И последно – по повод на отправеното искане от АБУЧ да не се въвеждат в този проблемен за всички момент за образованието – проверовъчните тестове за ниво на владеене на български език на учениците ни от 1 до 7 клас. Да се направи това тогава,  когато нещата се нормализират. Г-жа Михалевска сподели, че искането ни е правилно, в момента обсъждат тестовете и няма да се правят в настоящия момент. Напомнихме, че преди да се правят каквито и да било изпити за децата, ние трябва да бъдем запознати с тестовете и трябва да имаме възможност да обучим учениците да боравят с подобен вид оценяване. Д-р Владикова допълни, че в Австрия е абсолютно забранено да се тестват ученици, ако предварително не е проведено необходимото обучение по тях.

Това бяха накратко най-важните разяснения от г-жа Михалевска. Препращаме ги за колегите, които в този ден не бяха на линия, за да ги чуят. Благодарихме за това, че се дава голяма свобода на училищата ни да се справят, предвид сложната обстановка с COVID-19, в която се налага да работим в чужбина. Г-ж Михалевска сподели, че през изминалите години те вече имат достатъчно информация за 90% от училищата зад граница и са запознати с начина им на работа, и със сериозното им отношение към задълженията и отговорностите. Информацията я получават по няколко канала – не само от нас, но и от родителите, и от задграничните дипломатически представителства, така че ни имат доверие, когато е заслужено.

След това, поради факта, че е Димитровден и г-жа Михалевска има именник, тя се извини, че ще трябва да напусне конференцията.

Д-р Ирина Владикова се обърна със специален поздрав към г-н Димитър Владимиров, и.д. председател на ДАБЧ, също именник и му честити Димитровден. Тя прочете специалния му поздрав по случай Конференцията на АБУЧ, в който поздрав той отделя специално внимание на ролята на нашата Асоциация и нейното значение в живота на общностите ни зад граница и за България. Изключително сме благодарни за уважението и признанието.

След нея взе думата г-жа Боянка Иванова – завърнала се току-що, заедно с проф. Румяна Танкова, от Академичния съвет, в който участва и Съветът на настоятелите на ПУ „П. Хилендарски”. Сред членове  на Съвета е зам.-кметът на Пловдив – г-н Стефан Стоянов и от тази година – наш представител в този съвет е г-жа Боянка Иванова. Тя сподели с вълнение с какво уважение са се отнесли към нея като член на УС на АБУЧ във фоайето преди началото на Академичния съвет. Ректорът, преподаватели и зам.- ректори са споделили възхищението си от дейността на АБУЧ, от академичното ниво на презентациите от първия ден и са заявили отново готовност за продължение на съвместната ни дейност по нови проекти.

В лицето на Пловдивския университет ние имаме предани партньори, заедно постигаме и ще постигаме много. Оценяваме високо и факта, че проф. Танкова прекара дори рождения си ден до късно с нас, на 25-ти, и определи това като двоен празник за нея.

И през втория ден на нашата Конференция, презентациите на колегите ни и на специалните гости бяха изслушвани с огромно внимание. Висок професионализъм, грижа, отговорност. Това е общата характеристика за всяка една от тях.

Презентаторите споделиха иновативни подходи, прекрасен опит и изключително позитивно настроение. Как да превърнем дигиталните уроци и уроците в клас в един празник за душата, как да стигнем до сърцата на децата, използвайки инструментите на прекрасните платформи, как да мотивираме, как да преподаваме като правим уроците интересни и като накараме децата да бъдат участници в тях, как да използваме всички ресурси, които ни предоставя интернет пространството. Изключително полезен и емоционален опит, който ни бе подарен. Стела Христова представи пред нас новостите в „Уча се“, които всички чакаме с нетърпение. Допълниха се знанията ни в изучаване на български език като чужд, съобразено с европейската езикова рамка. Чухме как един урок по География може да мотивира децата да работят в екипи, да учат с удоволствие и да творят с любов. Разбрахме как на практика да помогнем на децата и родителите да работят заедно като научават за православното християнство и прекрасните български добродетели. Засегната бе практическата част на уроците, как да превърнем децата в творци на Историята и Географията на България. Разгледана бе темата за подготовката на урока и как да направим децата участници в историята като ги мотивираме да използват въображението си, да намират информация и да я сравняват. Борис Михайлов представи платформата, разработена от него, и призова учителите ако искат да започнат да черпят от богатите разработки по История в нея, засегна и виртуалната реалност.

Не е възможно да се изредят всички презентации, но именно затова тази конференция ще бъде увенчана с издаването на Сборник, който ще съдържа всички тези безценни свидетелства за огромния труд и съкровищното значение на споделения личен опит през годините.

Разбира се, че най-очаквани бяха минутите за споделяне на впечатленията и обобщенията от двудневния семинар. И в двата дни имаше по над 60 участници, които стояха почти стопроцентово до самия край, макар времето да се удължи.

Обсъжданията бяха много сърдечни, изпълнени с признателност и уважение за стореното.

В отговор на проф. Танкова, как се справят учениците ни в горен курс с толкова сложни текстове, г-жа Петя Цанева поясни, че в АБУЧ проследяваме учениците от нашите училища, които кандидатстват в български вузове или се явяват на матура, и няма по-малка оценка от 4.85 на изпит по български език. Дори има оценка отличен и е жалко, че в България не си дават сметка за сериозността на нашата работа.

Бе отбелязана нуждата от обучение на учителите ни за работа с електронни платформи, ползването на електронни, виртуални ресурси. Продължаваме да очакваме обещания от години курс от МОН за директори/ръководители на училища в чужбина.

Всички участници в  конференцията: онези, които изнасяха докладите, и всички, които слушаха, бяха на мнение, че най-важното, което ни мотивира, е обичта и отговорността към българските деца и техните родители. Огромното желание да предадеш любовта си на поколенията след теб, да ги запознаеш с богатствата на българските традиции, език и култура, да ги мотивираш да мислят като достойни наследници на своя народ. Това е най-важната задача, която стои пред българските училища в чужбина

Д-р Владикова сподели колко е била развълнувана, че тази година в тяхното училище е довела детето си нейна бивша ученичка. Което е гаранция, че това училище е оставило завинаги трайна следа в живота на детето и тя продължава традицията.

Позволявам си да допълня тук (Сн. Мечева), тъй като в този момент не бях присъствено на конференцията, поради заниманията ми в 1 и 2 клас, че в нашето училище „Иван Станчов” към Посолството в Лондон имаме вече 8 такива случаи. Което ще рече, че не сме вече само майки, а и баби по обучение на език и култура зад граница. Факт, който за пореден път доказва, че училищата ни са БЪЛГАРОЛИВНИЦИ.

Д-р Владикова постави въпроса, който г-жа Михалевска постави в началото на сесията - за затваряне на училища за година-две. Попита каква може да бъде причината и с какво можем да помогнем на колегите. Изказа се предположение, че в някои по-малки училища може би преподавателите не могат да се справят с дистанционното обучение. Или имат проблем с намирането на подходящо помещение. Изказаха се мнения да предложим помощ на колегите.

Проф. Танкова призова колегите да подготвят докладите си до 26.11.2020 г. за сборника, като апелира за стриктно спазване на срока.

Към този призив се присъедини и д-р Владикова. Тя допълни, че записите от конференцията в момента са достъпни само за колегите от ПУ и УС на АБУЧ.

Те са в суров вид, трябва да се обработят и ще бъдат качени, след излизането на сборника, за да се запазят авторските права на колегите.

В самия финал, д-р Владикова обяви, че Управителният съвет на АБУЧ връчва специална Благодарствена грамота на д-р Адриана Любенова, за огромните усилия, които полага, за да обвърже средното образование зад граница с висшето образование в България, за труда, положен по осъществяването на тази първа онлайн конференция на АБУЧ и за приноса й като член на УС на АБУЧ в обучението на децата извън родината. Д-р Любенова съвсем не очакваше това, което направи събитието още по-празнично.

Д-р Владикова говори за нуждата от любов в работата с нашите ученици. Тя изтъкна, че всички презентации и добри практики, по един или друг начин са подчертали този основен аспект от работата на БНУЧ. Припомни отдавна доказаното, че училища в чужбина се правят с любов. Тя бе изключително впечатлена от нивото на изнесените доклади. Това, което най-много я радва е, че колегите са млади, интелигентни и високо квалифицирани, с огромен потенциал за бъдещето и, най-важното, ангажирани с любов към работата си и своите ученици.

А това е бъдещето на БНУЧ, на АБУЧ.

Обещахме си нови, ползотворни срещи за споделяне на опит и най-вече да можем да общуваме като си предаваме искрата на любовта и знанието.

И накрая, най-добрият финал за завършек е притчата, която проф. Танкова сподели като послание за нас в днешния ден. Развалил се кораб, дошъл майстор да го поправи – дълго го оглеждал, взел чук – ударил силно с него на едно място и казал: „Тук е повредата. Ще ви струва 1000 долара!“. Учудени, всички го попитали; „Как един удар с чук ще струва 1000 долара?”. Той отговорил: „Ударът с чук струва един долар, останалите пари са за това, че зная къде да ударя!“. Притчата се казва : „Притча за знанието”…

Проф. Танкова обобщи: „Вие сте тези майстори, които знаете къде е разковничето. Така че – поздравления и благодарности за всички Вас, и до голяма степен за членовете на Управителния съвет на АБУЧ. Винаги се възхищавам на тяхната енергия, ентусиазъм, борбеност и благодарение на тях, смея да го кажа, организацията се развива толкова бързо и напред.”

 

Снежина Мечева,

говорител на АБУЧ