Подарък от българската общност в Лондон - чешма в кралски парк, май 2012
В КРАЛСКИЯ ЛОНДОНСКИ ПАРК КЕНСИНГТЪН ГАРДЪНС БЪЛБУКА БЪЛГАРСКА ЧЕШМА, ДАР ОТ ОБЩНОСТТА НИ НА ЛОНДОНЧАНИ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА
Никога в Лондон не е имало такова събитие, каквото в съботата на 26 май 2012 година ние, хората от българската общност в британската столица, преживяхме. И това е дело на стотици – деца, родители, дарители, които повярваха, че в сърцето на британската столица е възможно да направим едно българско събитие, за което да се говори с уважение години наред.
Преди доста време Мартина Хаджар – член на ръководството на Сити клуба, предложи всички заедно в Лондон да направим дар на града в олимпийската 2012 година. По стародавна нашенска традиция - да построим българска чешма, за дълголетен спомен. И то в най-кралския парк на двореца, в който е родена кралица Виктория, в който живя принцеса Диана, в който сега живеят принц Уилям и Катрин – паркът Кенсингтън Гардънс.
Малцина вярваха, че това може да се реализира, още повече, че идеята включва при откриването да направим голямо културно събитие – целодневен български ден с песните, танците, изкуството на България, за радост не само на всички българи, живеещи в Лондон, а и за среща на лондончани и гости на града с таланта на родината ни.
Няма да говоря за това колко безсънни нощи и сизифовски усилия костваше на мнозина, защото вече няма значение. Мечтата е факт!
В Лондон, на възможно най-централното и светско място, там, където ежедневно хиляди туристи прекосяват алеите с възхита – имаме наша си, българска чешмичка, на която с кирилски и латински букви пише, че водата е дар от природата, а чешмата е от българската общност. В основата - зелен гранитен камък, изящно и стилно орнаментиран с шевици, подсказва на жадните, че това творение е от България.
От ранна утрин, на поляната до златния паметник на принц Алберт, точно срещу Алберт хол, заприиждаха хиляди българи с многобройни свои английски гости, за да присъстват на откриването на българската чешмичка (така си я наричаме ние, защото дизайнът на световноизвестната фирма за бижута, „Тифани” е миналималистичен и елегантен именно като бижу).
Заобиколиха я нашите деца от българските училища в Лондон, облечени в носии, и под яркото слънце грейнаха усмивките, багрите, китната радост на всички, които носехме с гордост този ден щастливото усещане, че България дава нещо на света с любов и желание за добруване. Всичко това едва ли щеше да е възможно, без огромната помощ на принц Кирил, почетен председател на българския Сити клуб, който съумя с авторитета си стилно да прокара идеята пред английските власти на лондонските Кралски паркове. Особено важна бе и подкрепата на Българското посолство в Лондон в лицето на предишния посланик, г-н Любомир Кючуков, а в последствие със съдействието на сегашния български посланик, г-н Константин Димитров, за да се види, че зад прекрасната идея на Сити клуба седи и държавата ни с най-добри намерения.
На откриването принц Кирил дълго благодари на многобройните „виновници” за сбъдването на тази мечта, министърът на физическата култура и спорта, г-н Свилен Найденов, поднесе благодарствени думи от името на правителството, заместник кметовете на общините Кенсингтън и Уестминстер, а така също и ръководителят на Кралските лондонски паркове изразиха уважението и благодарността си от страна на английските власти. Понесе се благословията на отец Симеон, който с китка здравец и светена вода поръси и чешмичката, и сбралите се наоколо стотици хора. Официалните гости прерязаха червената панделка, която прикрепяше националния ни трибагреник, закрил до този момент чешмичката и… съживително потече водата за всички, които в годините напред ще спират на това място, за да се утолят.
От тук тръгна и така нареченият "забавен маратон", поведен от принц Кирил и най-голямата олимпийска надежда сред децата ни – 13-годишната плувкиня и многобоец Георгия Кадоглу, носителка на 253 медала, подобрила над 50 рекорда, трикратна победителка в конкурса на Фондация „Димитър Бербатов”(ФДБ) „Успелите деца на България”. Тичат по алеите на парка в продължение на 2012 метра (колкото са цифрите в настоящата олимпийска година), а насядалите англичани по скамейките стават на крака и ръкопляскат. Първи финишират принцът и Георгия, която в последствие нежно съобщи, че тактично е изчаквала, за да бъде „справедлив” финалът на двамата патрони на събитието – принц Кирил и Димитър Бербатов, на когото Георгия бе официален пратеник.
И започна големият песенен празник на България, на голяма сцена пред многохилядна публика. Запяха „Мистериите на българските гласове”, след тях Георгия Кадоглу поздрави хилядите присъстващи с посланието на Димитър Бербатов, последва изпълнение на учениците от Българското училище към Посолството на България в Лондон, като първо на сцената впечатли със своята вълнуваща изящност ученичката от нашия 6 клас в Лондон - Бистра Старейшинска, също стипендиантка на Димитър Бербатов и носител на отличие от конкурса „Успелите деца на България”. После учениците ни изпяха две народни песни, 7 клас изиграха кръшно шопско хоро, а след тях се заизрежда броеница от български таланти: невероятните изпълнители от детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Загорче”, Белослава, артисти от Малък градски театър зад канала (влудиха публиката с блестящия откъс от спектакъла на Румен Цонев „Ритъм и блус”), уникалната група за български приказки А Спел Ин Тайм. Едни от най-бурните аплодисменти публиката подари на другите две представителки на „Успелите деца на България”. Малки и големи буквално ахнаха пред таланта на 13-годишната Ана-Мария Янакиева. Не глас, направо гласище! В такова малко телце…Другата представителка на Фондация "Д. Бербатов" бе Моника Азманска, дошла от Дубай. Тя е ученичка в тамошното българско училище и никога не е живяла в България, но пее български фолклор и печели конкурс след конкурс. Публиката в ритмични гръмки ръкоплякания направи прекрасен топъл съпровод на песента й, когато записът на музиката нещо зацикли и Моника, като истински професионалист, продължи акапелно. Тук може би е мястото да кажа, че програмата продължи 4 часа, но хилядите
зрители не мръднаха от местата си. Над цял Лондон ехтеше нашенското в най-красивите си трели и в дните преди Диамантения юбилей на кралица Елизабет втора България гостуваше на Лондон с най - доброто. Появата на сцената на прекрасния Орлин Горанов предизвика носталгия и сълзи в очите на мнозина. След любимите му хитове, с него всички запяха „Моя страна, моя България”. И когато на финала се кръшнаха зашеметяващо изпълненията на Лондонския български хор с ръководител славейната певица Деси Стефанова, затропаха изпълнителите на хора на нашия лондонски ансамбъл „Танец”, кръвта завря. Станаха стотици и на поляната се изви огромно нашенско хоро. Само който не е поживял в Лондон по-дълго, не може да си представи какво е това. В една от най-големите европейски столици, в самото й сърце, в най-кралския от всички паркове, където чуждото присъствие е почти немислимо, се извиваше българско хоро, „под погледа” на една от най-големите световни концертни зали – Алберт хол и в подножието на позлатената статуя на принц Алберт. Великолепната програма се реализира благодарение на огромните усилия на Българския културен институт и неговия директор г-жа Светла Дионисиева, под „диригенството” на невероятната наша Деси Стефанова. Бе помислено за всичко – дори в моментите, в които трябваше да има малки паузи за преаранжиране на сцената или за да се поеме малко дъх между изпълненията – нямаше празна секунда. Публиката съзерцаваше талантливия мим – професор Александър Илиев с неговия безмълвен танц на красота и добрина. Мнозина бяха онези, които дариха невероятното преживяване и може би не всички имена могат сега да бъдат изброени. Но сме горди, че оживихме една мечта и го направихме за България.
В красивите градини, в които са се разхождали през вековете най-достойни владетели на една империя, бълбука българска чешмичка и кирилските букви са част от този блестящ и много английски интериор. От години не съм виждала на едно място толкова много щастливи хора – деца, млади и по-зрели, някои съвсем на достолепна възраст. Чужденците молят облечените в носии за снимка, спират ни по алеите и ни поздравяват, българите се прегръщат и целуват и всеки повтаря: „Догодина искаме пак!”. Учениците от българските училища във Великобритания (някои дошли отдалеч с рейсове, облечени в чудесните си униформи и развяващи националните ни знамена) също бяха на специално отредена детска сцена и представиха талантливите изпълнения на своите ученици. Беше невероятен горещ летен ден, но никой не напусна празника.
Мнозина останаха в парка до здрач, защото адреналинът не позволяваше завръщане у дома. И пред НАШАТА ЧЕШМИЧКА до късно се извиваше огромна опашка от чакащи, за да отпият от осветената вода и да бъдат част от желанието на България и българите да бъдат едно цяло с Лондон, с Великобритания, с цяла Европа и света.
Дай Боже такава обич да се засвидетелства и случва тепърва на много места. Всеки народ се нуждае най-вече от това.
България подари на Олимпийската столица своя символ и своя Български ден! И ние всички го направихме!
На този линк - снимки от откриването на Българската чешмичка (Bulgarian Spring) в Кенсингтън Гардънс, Лондон.
Ако кликнете на снимката към края, на която има стрелка, ще видите и хорото, с което завърши нашият Български ден на 26 май 2012 г.
Снимките и ведеото (заснето с фотоапарат) дължим на г-н Красимир Момчев и сме
му благодарни, че ни го предоставя).
Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ)