Българчета от чужбина ще учат допълнително български в училищата в страната
.Българчетата от чужбина ще учат до 3 години допълнително български в училищата в страната
Министерството на образованието и науката ще подготви нормативни промени, които да подпомогнат езиковото интегриране на децата на българи, родени в чужбина или прекарали дълго време там. Идеята е те да могат пълноценно да продължат образованието си в българските училища. Представители на МОН и на Асоциацията на българските училища в чужбина обсъждаха решенията на този проблем в парламентарната комисия за българите извън страната.
По думите на председателя на комисията Антоанета Цонева, изучаването на български език е върховен приоритет за нашата държава и е изключително важно за завръщането на българските семейства в родината. А според Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина, българчетата, които не знаят български, са изправени пред езикова бариера у нас.
Осланяйки се на опита в Европа и САЩ, Асоциацията предлага 3-годишни държавни програми за допълнително обучение и напасване в образователната среда на ученици, дошли от чужбина и записали се да учат у нас в различни класове. Сега те наваксват изучаването на български в частни школи. За да се финансират тези програми, обаче, първо трябва да има статистика колко души и на каква възраст имат нужда от такива програми за интеграция, каза Боянка Иванова. Антоанета Цонева припомни, че Министерството на електронното управление разработва електронен пакет, който да улесни българите зад граница за всички административни услуги, които могат да ползват онлайн. От Асоциацията предположиха, че по този начин ще може да се извърши и преброяването на желаещите.
Източник: БТА
.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За по-лесен достъп до висше образование на сънародниците ни в чужбина настояват от АБУЧ
Статистика колко са българските деца зад граница в задължителна училищна възраст, изработване на тестове за установяване на езиково ниво от предучилищна възраст до 12 клас и по-лесен и бърз преход към системата на висше образование. Tова поискаха представители на Асоциацията на българските училища в чужбина по време на заседанието на Комисията по политиките за българите извън страната в НС.
„Нормативната база е остаряла, в сравнение с практиката. Не може майката да определя нивото на езика на детето си. Ако майката например е от украински произход, тя не знае български, за да определя това. Все едно да диагностицирам детето си при влизане в болница преди лекаря“, коментира Боянка Иванова от АБУЧ.
Адриана Любенова от АБУЧ добави, че има второ и трето поколение българчета с българско гражданство, които се раждат извън страната и не могат да се възползват от обучение в българските висши училища. „Децата с двойно гражданство не могат да се възползват от облекчения режим, който старите общности имат. Българите извън граница не са равнопоставени – делят се на стари и нови“, добави тя.
В отговор на исканията заместник-министърът на образованието Мариета Георгиева информира, че ще бъде създадена работна група, която ще разгледа комплекса от нормативни документи и и ще стигне до обща визия как най-ефективно да се решат проблемите.
„Предстои да решим дали да създадем стратегия или да минем към някаква наредба, нормативен документ, който да обедини важните неща в едно“, заяви тя. По думите й предстои да бъдат определени и конкретните имена, които ще влязат в работната група.
Източник: БТА