15 ГОДИНИ АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

 

 

15 ГОДИНИ АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА –

ВЪЗРОДИТЕЛ И ПОСЛАНИК НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ ПО СВЕТА

 

Вече 15 години, Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) с чест и достойнство изпълнява мисията си на ВЪЗРОДИТЕЛ И ПОСЛАНИК НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ ПО СВЕТА. Пътят, извървян от организацията ни, не беше лесен – в началото бяхме сами, цареше време на недоверие, за 15 години се смениха 12 министри на образованието и науката – Българската държава не беше готова да приеме нито предизвикателството от страна на новосъздаващите се Българските училища в чужбина (БУЧ) и още по-малко от една неправителствена организация като АБУЧ.

Днес Асоциацията на българските училища в чужбина (качествено нов феномен на организиране на новата българска диаспора в културно-просветни организации по света) има над 250 членове – юридически и физически лица, развиващи дейност на 6 континента – Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Австралия – и е една от най-големите и авторитетни неправителствени български организации, превърнала се в неделима част от българското образование.*

Важна роля за обединението на българските училища в чужбина (БУЧ) в Асоциация изиграха двете последователни кръгли маси, организирани от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Събирането на група представители на новосъздадените български училища зад граница вдъхна увереност сред колегите, че не са сами в стремежа си да създадат училища за децата си, за да ги запазят от бързата асимилация в чужбина. На третата година ДАБЧ обаче реши да прехвърли отговорностите в правомощията на МОН. За съжаление министърът на образованието по това време и експертите в министерството не пожелаха да чуят вълненията и грижите на учителите, дошли от всички краища на света – може би защото нямаха отговор и решение на проблемите, пред които ги изправихме по онова време!?

Най-верният път при създалата се патова ситуация бе обединението и още през същата 2007-ма година се създаде Асоциацията на българските училища в чужбина – АБУЧ, която започна с много ентусиазъм да събира в едно пръснатите по света български нишки, една по една, в пъстра духовна връв с България, връв, която свързва с българското, която дава вяра и възможност на децата на България за обратен път по нея.

Като не знаеш ДНЕС откъде идваш, как ще разбереш УТРЕ накъде отиваш?

Пътят, извървян от Асоциацията през годините от 2007-ма досега, не е много дълъг (само 15 години), но през тези години АБУЧ успя да раздвижи цялата образователна система в България, която по принцип е силно консервативна. И, ако до 2005-а държавните институции в България не знаеха почти нищо за новосъздадените български училища зад пределите на България (като изключим държавните такива), то днес тези училища са една стабилна образователна единица – част от системата на българското образование.

Първата конференция на АБУЧ през 2008-ма г. на тема „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница” беляза началото. Това бе първото публично признание на организацията ни. Знаково бе провеждането й в залите на Народното събрание, под патронажа на председателя на 40-ото Народното събрание г-н Георги Пирински, както и с участието на Комисията по образованието в Парламента и с помощта г-жа Велислава Дърева и г-н Иван Станчов. Тенденциозно бе отсъствието на министъра на образованието по това време – г-н Даниел Вълчев, който явно не прозря промените и недооцени новите процеси на развитие на българското образование. Заместник-министърът на образованието – г-н Кирчо Атанасов трябваше да го замести и да поеме нелеката задача да представя държавата пред обществеността и българите в чужбина.

Равносметката показва колко мисъл е имало и има в целите и действията на Асоциацията ни до днес. Постигнатите от АБУЧ успехи най-добре могат да се изразят не само с непрекъснато увеличаващия се брой на български неделни училища по света – днес надхвърлящ вече 400, пръснати на 6 континента. Всички тези огнища на българщината по света пазят ревниво националното съзнание на децата на България, за да е жив коренът и езикът на народа ни.  Само година след създаването на Асоциацията, през учебната 2008/2009 г. бе въведена финансираща програма към МОН „Роден език и култура зад граница“, с която за първи път българските училища в чужбина бяха съфинансирани от държавата на проектен принцип.

АБУЧ успя да ангажира българската държава да включи в образователната си политика българските училища в чужбина – тя призна обучението по български език и литература, история и география на България в чужбина като част от образователната система в България, чрез Постановление № 334 на МС, заменено през 2018 г. от Постановление № 90 на МС. Днес около 385 училища са включени в Списъка на лицензираните български училища към МОН или работят по националната програма „Роден език и култура зад граница“. В някои държави като Испания, Германия, Гърция, Англия и САЩ броят на училищата е значително голям. В най-ново време се откриха нови училища в Грузия, Сингапур, Япония. Това говори за стабилност в системата, отговорност и в бъдеще децата да имат възможност да изучават своя език.

Благодарение на усилената работа на АБУЧ, само за няколко години бе решен проблемът както с липсата на учебни планове за Българските училища в чужбина, така и с липсата на учебници и учебни помагала, съобразени със специфичните особености на обучението в чуждоезикова среда. В резултат на плодотворното сътрудничество на АБУЧ с МОН, СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и Института за български език, бяха разработени нови учебни програми и създадени нови учебни помагала за подпомагане на обучението, организирано в чужбина, от авторски колективи с участието на преподаватели от българските неделни училища в чужбина. Програмите по български език бяха съобразени и структурирани така, че почти всяка езикова категория да се представя в два диференцирани модула – модул 1 „Български език като втори език“ и модул 2 „Български език“.

След съфинансирането и разпознаването на БНУЧ в Закона (МОН), третото по значение постижение на АБУЧ бе внасянето на Петицията на АБУЧ в Европарламента, чрез която защитихме т.нар. „малки езици“, сред които попада и българският. Петицията беше изключително успешна. С общите усилия на Асоциацията, много български държавни институции и българските евродепутати реално стигнахме до най-високото ниво на европейското законодателство. АБУЧ продължава да търси начин да се реализира Препоръката на Съвета на ЕС (Министри на образованието) и да я превърнат в обща за европейските държави по въпроса за оценяването и валидирането на езикови знания и умения.

Към големите постижения на АБУЧ трябва да се спомене и създадената възможност  учениците, които се обучават в БНУЧ, да се явяват на онлайн изпит в ДЕО  към СУ „Св. Климент Охридски“ за ниво на владеене на български език като чужд според Общата европейска езикова рамка (СЕ). Невероятен  успех  е и утвърждаването на българския език в  образователните системи на редица щати на САЩ, в които днес се признава Сертификатът, издаден от ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски“, т.е. българска образователна институция, удостоверяващ владеене на ниво по български език като чужд.

АБУЧ, водена от желанието да се даде възможност на учениците от БНУЧ да продължат своето образование в България, постави на дневен ред пред МОН, Комисията по образованието и Комисията за българите в чужбина в НС за решаване и въпроса за разширяване на Постановление 103/1993 г. на МС, да се даде предимство и на учениците от БНУЧ при кандидатстване в българските университети.

Погледът назад има смисъл единствено, за да ни даде мъдрост за днешния и утрешния ден.

Една от най-съществените характеристики на АБУЧ в ролята му на ПОСЛАНИК – през всичките години, откакто е създадена асоциацията, тя винаги е била и е отворена за всяко добронамерено сътрудничество – без значение от партийна принадлежност, без значение от държавни постове.  В този аспект АБУЧ дава силно разпознаваем пример за добра съвместна работа между държавните институции и неправителствените организации. И това не е случайно – образованието е един от най-преките начини, чрез които можем да утвърждаваме връзката между българите, независимо къде живеят, и България.

Днес живеем в сложно време на глобална интеграция и за съжаление българският език става все по-излишен в общуването ни със света. Всички ние добре осъзнаваме горчивата истина, че загуби ли един народ своя език – с него е свършено.

Във фокуса на вниманието на общата политика на АБУЧ като неправителствена организация е делото й да придобие нов мащаб, като дейността й премине към коопериране както с други подобни организации на национално и световно равнище, така и с образователните институции в държавите, в които работят българските съботно-неделни училища.

АБУЧ е съорганизатор при провеждането на многобройни срещи, разговори конференции и семинари по целия свят (в Мадрид, Дъблин, Чикаго, Будапеща, Париж, Брюксел, Виена), с цел да се ангажират не само институциите в България, но и образователните институции на другите страни, в които българските общности развиват с помощта на България образователна дейност по роден език и култура. Последно през 2019/2020 г. се проведоха конференции и семинари в Будапеща, Белфаст, Малага и Сеговия, Франкфурт и Ларнака.

В последните години АБУЧ последователно следва възрожденската традиция и работи успешно в сътрудничество с Българската патриаршия. През 2015 г. делегация на АБУЧ посети гроба на Константин-Кирил Философ в Рим и подари икона на св. Паисий от името на АБУЧ на папа Франциск. Заедно бяха организирани семинари в най-големите български манастири: 2015 г. – в Троянския, 2016 г. – в Бачковския и през 2017 г. – в Рилския манастир. През 2017 г., заедно със Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, бяха посетени светите земи в Йерусалим, Назарет и Тел Авив в Израел.

Мечтите се сбъдват и целите се постигат, но с много труд и постоянство.

Езиковата и културна ситуация на българите в чужбина за съхраняване на тяхната етническата идентичност днес е отговорност на всички българи. Това е отговорност пред  идните поколения, за да се съхрани родовата памет.

Значима е и ролята на Асоциацията на българските училища в чужбина, която сбира тези нишките на красивото ни българско слово, на невероятните ни традиции и обичаи, като създават нова българска духовна територия в съвременния глобален свят и запазват българчетата като българи в чужбина. Но тази духовна територия може да е здрава и полезна, само ако се поеме като първостепенна от държавните институции. В това отношение можем да изразим своето удовлетворение, че в политиката на държавата настъпи промяна и образованието стана важен приоритет в нея, а това е сигурна инвестиция в бъдещето. В последните години създаването на условия за завръщане на младите хора и за реализацията им в България се превръща в едно от най-големите предизвикателства, което стои пред правителството и държавата ни за решаване.

За да развиваме политика/и за връщане на младите хора в Родината, трябва да се обединят усилията на всички институции българският език да стигне до тях. Затова е нужно да се подготви успешен модел и условия, с които България да ги посрещне. Всичко това задължава да се работи в единство и без партийни пристрастия. АБУЧ е пример за това, как можем да обединяваме и да сме признателни на всеки, който по някакъв начин е допринесъл на делото ни – независимо от поста в йерархията или от партийната принадлежност.

Както досега, така и в бъдеще, АБУЧ последователно ще преследва своите цели и ще работи неотстъпно за решаването на въпросите, свързани с българското образование зад граница.

15-те години на Асоциацията на българските училища в чужбина АБУЧ сплотява българските деца, българските учители и българските училища по света, за да събираме заедно нишката, запредена някога назад във времето, подвластна единствено и само на родовата памет! И нека нашите приятели и съмишленици работят с нас, заразени от ентусиазма ни. Чужбината ни научи, че сме някакви, защото работим за мечтите си и можем да променяме.

 

Д-р Ирина Ботева-Владикова

председател на Асоциацията на българските училища в чужбина

 

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Вж. историята на АБУЧ в Алманаха „10 години АБУЧ, 2007 – 2017 година“.

 

Визитка:

Освен председател на Асоциацията на български училища в чужбина и директор на Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий” във Виена, където преподава „Български език и литература“ на ученици от 5-и до 12-и клас, авторката е и преподавател в Държавния училищен инспектора за Виена и интернационални училища, включващи матура по български език. Удостоена е с редица отличия и награди за заслугите си в областта на образованието.