Д-р Ирина Владикова пред БТА: Често текстовете по литература са неразбираеми за българчетата в чужбина
Интервю на Мартина Ганчева с д-р Ирина Ботева-Владикова,
Д-р Ирина Ботева-Владикова. Снимка: в. "Дума"
Обучението по български език на деца между 5 и 12 клас в чужбина е комплексен проблем. Отнася се за преподаването, както на български език, така и за литература. Това каза в специално интервю за БТА и рубриката "БГ Свят" председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) д-р Ирина Ботева-Владикова, която е и директор на Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ във Виена. Презентацията й за обучението по литература в чужбина е включена в двудневната конференция на АБУЧ, която отбелязва своята 15-та годишнина.
Д-р Владикова, кои са специфичните моменти при преподаването на български език и литература на българчетата в чужбина – тези от 5 до 12 клас?
Езикът се изучава в много случаи като чужд или ситуацията е смесена, тъй като децата го говорят, но речникът им е доста слаб. Оттам идват и основните проблеми при обучението по литература. Изключително важна е координацията между това, което преподаваме по литература, а българската литература е много специфична и литературата, която децата изучават в съответната държава, в училището, което те посещават. Казвам, че това е важно, защото тези училища са съвсем редовни, имат часове – нормален норматив и натоварването е голямо. Ние, ако им дадем нещо съвсем различно за краткото време и часовете, които имаме, не можем да постигнем някакъв голям успех. В много случаи тези текстове за тях са меко казано неразбираеми. Да добавим, че нашата литература е изключително обвързана с нашата история, а тези деца невинаги учат история или слабо са запознати с нея, тоест връзката трудно може да се осъществи.
По-голям е проблемът между връзката литература-история или този, че деца говорят няколко езика, но за тях често пъти българският е втори или дори трети и те не мислят на него?
Езиковата подготовка на децата е изключително важна, бих я поставила на първо място. Ние, преподавателите, особено тези с по-голям стаж, знаем, че се започва с история и минаваме на литература. Литературата в повечето страни, говоря най-вече за Европа, не се изучава в този академичен стил, в тази сложност и комплексност, която ни се предлага в учебниците и учебните помагала в българската система.
Време ли е да се промени точно тази система, начинът, по който се преподава българска литература в учебните заведения?
Отдавна мечтая за това и имаме малък успех. Нашата образователна система като цяло е консервативна единица. Сигурна съм, че обществото отново ще се раздели и отново ще каже „къде са ни класиците, къде са нашите автори“. Не съм против тях в никакъв случай. Трябва по някакъв елегантен, обвързващ начин да бъдат представяни на децата задължително. Същевременно трябва да им дадем възможност да изучават текстове, които за тях имат смисъл, тоест като му дадеш да го прочете – той да го прочете и да го разбере…
В контекста на случващото се около него…
Именно, защото съгласете се, че е много демотивиращо да му дадеш за домашно един текст и детето да дойде и да каже: „Нищо не разбрах“. И е така, защото знам от опит – започваме да четем в час, нищо че са големи ученици – всяка втора-трета дума за тях е непозната.
Колко часа седмично е нужно да учат българчетата зад граница родния език, за да могат да кажат след завършване на 12 клас, че го знаят?
Колкото повече - толкова по-добре, но в момента това е максимумът, който тези деца могат да поемат. Те са от около 8:00 ч. на училище, приключват в 14:00-15:00 ч. Някои дори са в целодневно обучение до 16:00 ч. и едва тогава идват при нас.
Колко е важно за българчетата зад граница да чуват българска реч и вкъщи?
Като цяло е много важно, но това е битовият, домашният, семейният език. Той е ограничен. Затова са важни часовете при нас. И още нещо – то важи за всички деца, независимо дали са в България или в чужбина, както и за всички езици – това е голям проблем - четенето! В нашето училище възприехме една политика, отворихме клуб „Мама и аз четем заедно“. Отношението към четенето се възпитава още от най-ранна детска възраст – не само да му прочетеш за лека нощ една приказка (също много важно), а да направиш процеса на четене удоволствие за това дете. То да го свързва с положителни емоции, за да може по-нататък, когато само започне да си чете, да свърза именно с тях този процес. Например предлагаме какао, чай, бисквити или някакви други игри, за да може в този час-час и половина да създадем именно тази атмосфера, че четенето не е нещо задължително, не е свързано само с домашното по литература и „Госпожата каза да прочетем от тази до тази страница.“. Казвам на моите ученици да не ме питат колко страници е книгата, а дали е интересна, дали ще им достави удоволствие, каква е темата, която аз мога да свържа.
Оттам идва и следващата част от моята презентация – за връзката, която задължително трябва да опитваме да установим между предмета литература, между автора, времето, в което той живее, историческия момент, текста, който предлага, дали е разбираем и тогава вече тази връзка, не само с историята, но и с видовете изкуства. Един „Стани, стани юнак балкански“, като го чуем е съвсем друго настроението. Много гледаме български филми, макар и стари, в това число и „Под игото“, текст, който е почти невъзможен за прочит. След като изгледаме филма, макар и стар, аз очаквам с трепет да не би да им е скучно на децата – получават се невероятни реакции след това...
Много съществен момент е и самият клас. Клас с клас и година с година не се повтарят. Винаги са различни децата. Задължително трябва да усетиш групата си, да насочиш вниманието си към силните страни.