Предстоящ форум в Лисабон. Доц. Адриана Любенова пред Радио България

 

ФОРУМ В ПОРТУГАЛИЯ ОБСЪЖДА ИНОВАТИВНИТЕ МЕТОДИ НА ПРЕПОДАВАНЕ В НЕДЕЛНИТЕ НИ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА

Лисабонски университет, 14-16 март 2024 г.

 

Снимка: БУ "Слово" - Оксфорд

Автор: Красимир Мартинов, Радио България

 

Как изкуственият интелект може да се превърне в асистент на преподавателите по история и по какъв начин иновациите могат да направят изучаването на българска история и география вълнуващо пътуване във времето и пространството за българчетата зад граница, както и защо е важно да се укрепват контактите с българските обществени медии за каузата на нашите неделни училища по света - на тези и други въпроси ще се опита да отговори тематичен форум в Лисабон от 14 до 16 март т.г., организиран от Министерството на образованието и науката, Португалско-българската асоциация "Св. св. Кирил и Методий” и едноименното българско неделно училище в Лисабон, в партньорство с Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Лисабонския университет, който е домакин на проявата.

До момента във форума "Иновативни методи и материали за преподаване на история и география на България в българските училища в чужбина" са се регистрирали 60 участници от 15 държави. Патрон е вицепрезидентът Илияна Йотова, която също се очаква да вземе участие в събитието.

И ако досега усилията и на МОН, и на неделните ни училища бяха насочени предимно към преподаването на български език в чуждоезикова среда, сега фокусът се премества към историята и географията – другите две задължителни дисциплини за българските училища зад граница.

В интервю за Радио България доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет и член на УС на АБУЧ, казва, че проблемите с изучаването на двете дисциплини не са лесни за решаване.

 

Адриана Любенова. Снимка: Личен архив

"Според анкета, която провеждаме в момента, се оказва, че над 64% от децата, които се обучават в българските училища в чужбина, вече са родени зад граница. За тях България е място, което те изучават в училище или посещават лятото за няколко дни. Един от примерите, които аз давам, е от Кипър. Когато гостувах на българското училище в Пафос, помолих децата от първи клас да нарисува тяхната представа за България. Едно от децата нарисува блок с балкон. Защото в Кипър живеели в къща, а в България баба и дядо живеели в блок и било много високо. Това беше неговата представа за България. Затова решихме да направим този форум, защото наистина има огромна нужда."

Лекционната част на форума в Лисабон ще е с изцяло практическа насоченост. Така например, д-р Валентина Александрова от училище "Иван Станчов" в Лондон ще покаже помагала по история, които самата тя е създала и внедрила, председателят на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова ще говори за ролята на българските обществени медии в отстояване на каузата на българските неделни училища, а Борис Михайлов – докторант в ПУ "Паисий Хилендарски" ще представи българския изкуствения интелект BgGPT и възможностите за асистирано преподаване на История на България. Как, всъщност, изкуственият интелект може да се притече на помощ на учителите по българска история в чужбина?

"Изкуственият интелект е по-скоро инструмент, който може да бъде използван от учителя, за да създава различни интерактивни материали, които да са интересни на децата. С негова помощ могат да се създават интерактивни карти, да се прави добавена реалност и всичко друго, което би "съживило" историята и географията за децата. Много трудно се преподава, когато нямат и междупредметната връзка, която в България част от децата имат. Защото когато обясняваш едно литературно произведение, детето няма представа къде се е случило действието, защо се е случило в контекста на историята и какъв е бил битът на времето. Има прекрасни възможности за създаване на различни визуални материали и тестове, които улесняват преподавателя. Може бързо да създаде интерактивен тест, който да пусне на децата и много бързо да провери какво от изнесения урок те са усвоили. Самият Борис Михайлов има разработени много ресурси, които винаги предоставя напълно безвъзмездно на българските учители в чужбина. Той е участвал и в някои от обученията, които Пловдивският университет прави по програмата "Роден език и култура зад граница" за усвояване на дигитални компетентности от учителите в българските неделни училища."

Тези и други иновативни методи за усвояване на знания и за преподаване по история и география ще бъдат представени и обсъдени на форума в Лисабон идната седмица.

----------------------------------------------------

Продължение на разговора:

БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЗАД ГРАНИЦА -
ПРОБЛЕМИ И ВЪЗМОЖНИ РЕШЕНИЯ

Доц. д-р Адриана Любенова от АБУЧ пред Радио България

Автор: Красимир Мартинов

 

От 14 до 16 март в Лисабон, Португалия, ще се проведе форум за българското образование зад граница. Експерти в областта, представители на държавни институции, учители от български училища в чужбина ще обсъждат иновативните методи, по които дисциплини като История и География на България могат да станат по-лесно възприемчиви и по-атрактивно поднесени на учениците в неделните ни училища по света, голяма част от които са родени извън пределите на родината.

Зад организацията на форума в Лисабон застава Министерството на образованието и науката, а патрон е вицепрезидентът Илияна Йотова. Което може да се възприеме и като своеобразна заявка, че държавата работи по осъвременяване и адаптиране на учебното съдържание, предназначено българските деца зад граница – въпрос, който не от днес е във фокуса на обществените дискусии.

 

Доц. д-р Адриана Любенова (в средата). Източник: Радио България

В интервю за Радио България доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), заявява, че заедно с колегите си очаква с нетърпение да бъдат обявени за обществено обсъждане новите учебни програми, върху които се работи.

"И другият много сериозен въпрос засяга езиковата интеграция на деца, постъпващи в българската образователна система от чужди образователни системи – продължава доц. Любенова. - Това е друга кауза, върху която много сериозно АБУЧ работи, защото до този момент нямаме нужните инструменти и нямаме нужното законодателство, което да направи прехода между различните образователни системи плавен. Става въпрос за деца, които са в задължителна училищна възраст и постъпват в българската образователна система от чужди образователни системи - нямаме унифицирани тестове, нямаме унифицирано законодателство, нямаме диагностика, с която да се види какви са езиковите компетенции на децата и на какво ниво е владеенето на езика".

Приемът във висши училища също е сериозен проблем за учениците от чужбина, имащи българско гражданство.

"Много от образователните системи по света приключват 12 клас в средата на лятото, дори някои ученици получават своите дипломи чак през септември - обяснява доц. Любенова. - Това прави невъзможно записването в български висши училища, защото при записване трябва да представиш диплома за средно образование. Въпреки че процесът в момента е много по-облекчен, за което сме се борили в продължение на години, той все още затруднява децата - трябва да имаш легализиран превод на дипломата си, в много от държавите – апостил, след това - да минеш за легализация на образователна степен през регионалното управление и чак тогава можеш да постъпиш в университет. Приемът в българските университети обикновено е в началото на юли, а предварителните изпити са малко по-рано. За много от децата това е сериозен проблем и те изтървават сроковете, което ги отказва от това да продължат своето образование в България. Никой не иска да загуби цяла една учебна година - нито родителите, нито децата".

Създаване на предпоставки за успешно продължаване на образованието в България при завръщане в родината е и цел на националната програма "Роден език и култура зад граница" на МОН. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ работи по нея чрез обучения за усвояването на дигитални компетенции от преподавателите в българските неделни училища в чужбина.

"Избираме преподаватели, които са специалисти в определената област, като гледаме повечето от лекциите действително да са с практическа насоченост – обяснява ни доц. Адриана Любенова. - Пловдивският университет винаги е подпомагал дейността на училищата - както финансово, така и логистично - за провеждането на конференции и форуми. По време на пандемията проведохме конференция онлайн за учителите зад граница, издадохме сборник с докладите с абсолютно безплатен достъп в интернет. С каквото можем, помагаме."

Сериозен проблем, който изисква целенасочени действия от страна на държавата, е отпадането на децата от българските неделни училища в гимназиален етап. Спирачка за това би било признаването на българският език за матуритетен.

"Чрез Асоциацията на българските училища зад граница и благодарение на Боянка Иванова от училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, българският език вече е признат за матуритетен в 13 щата на Америка. Заслуга за това имат и усилията на Иван Анчев, докато беше консул и на Даниела Сиракова от външното ни министерство. Ние се борим и в Европа българският да бъде признат като матуритетен, което ще повиши интересът на децата да го изучават в гимназиален етап. Имаме обещанието и от вицепрезидента Илияна Йотова и от различни държавни институции, че това ще е приоритет при разглеждането на двустранните договори. Но, за съжаление, в Европа все още нямаме такъв успех, въпреки че българският е официален език в Европейския съюз. Но пък е от т.нар. малки езици, което е дискриминиращо неприятен термин."

Какво послание ще отправи АБУЧ към участниците във форума в Лисабон и към държавата, която пише правилата за работа с българските деца зад граница?

"Може би, по-сериозно да се погледне на разработването на новите учебни програми за българските училища в чужбина, да бъдат адекватни - не само заради това, че децата са в чужбина, но специално когато става въпрос за език, би трябвало да бъдат съобразени с езиковите характеристики на държавата, в която децата пребивават."

Проблемът е както за т.нар. стари български общности зад граница, така и за новите – уточнява доц. Адриана Любенова. На въпроса ни можем ли да осигурим достатъчно учители, които да преподават на съвременен български език на деца от онези места по света, в които българският е запазен в по-архаична форма, като една Албания, например, тя отговаря така:

"Това е на много места, не само в Албания - казва тя. - С този проблем се сблъскват и бесарабските българи в Молдова и в Украйна, тъй като това е българският език, който се говори в семейството, който е предаван от поколение на поколение. Българската държава изпраща учители в част от старите ни общности, но проблемът е и с новите общности. Защото, макар да говорим за нови общности, те са зад граница от няколко десетилетия. Така че, това разделяне на стари и нови общности, което продължава да бъде регламентирано и спрямо законите, е малко странно. Защото когато имаме второ поколение, родено зад граница, то не може да се нарича нова общност. По неофициални данни, защото ние наистина нямаме официални данни, над 3 милиона българи в момента живеят извън рамките на държавата. И трябва да има целенасочена държавна политика".

Източник: Радио България

------------------------------------------------------------------------------------------------

Бел. ред.: Записи на разговора с доц. д-р Адриана Любенова може да се чуе в сайта на БНР, Радио България, чрез конкретните хипервръзки в началото на двата материала.