Кратък протокол от срещата на представители на АБУЧ с членове от Патриотичния фронт на Комисията по образованието в Парламента

Присъстващи:

От страна на АБУЧ:

1. Д-р Боян Кулов (БК)– почетен член на АБУЧ

2. Петя Цанева(ПЦ) - зам.-председател;

3. Снежина Мечева(Сн.М.) – говорител,

4. д-р Адриана Любенова(А.Л.) – член на УС на АБУЧ, представител на АБУЧ в Парламента (комисия за НПО и жалби на гражданите)

5. Надя Кантарева(НК)– член на АБУЧ, гл. редактор на издателство АзБуки

От страна на членовете на Патриотичния фронт в Комисията за образование и наука в Парламента:

1. Доц. д-р Милен Мохов (ММ)- член на Комисията по образование и наука;

2. Юлиян Ангелов (ЮМ)– организационен секретар на ПГ „Патриотичен фронт”;

3. Красимир Богданов (КБ)- член на Комисията по образование и наука.

ММ. Поздравява присъстващите. Съобщава какво са свършили до този момент: Вкарали са нашите предложения за Закона , но малко неща са влезли на второ четене. Все пак в чл. 2 е записано, че в чл. 5 влизат българските училища в чужбина.Въпреки, че в алинея 2 не са признати за институции с аргумента, че не дават степен за образование (макар и центровете за личностно възпитание не дават, но…)

БК: Обадиха се през лятото от Комисiята за българите в чужбина и имах среща. Дадох следните предложения:

1. в чл. 42 от Закона да отпадне думата „държавни“.

В глава 4, раздел 1 на Закона „Институции в системата на предучилищното и училищното образование“ в чл.25 се създава ал.3 със следния текст: Училищата по български език, литература, история, география и култура извън Р България, които са регистрирани от Министерство на образованието и науката, са образователни институции по смисъла на този закон.

2. Предложение 02/09/2015

От: Боян Кулов

АБУЧ настоява за ПРИЗНАВАНЕТО на българските училища в чужбина чрез Закона за образованието!

Това може да се реализира чрез:

А/ внасяне на промяна в чл. 42, където е записано, че „българските училища в чужбина са държавни”, да се добави: „и "организации на българи, живеещи извън Република България, финансирани при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование, които осъществяват обучение по учебните предмети „Български език и литература”, „История и цивилизация” и „География и икономика” в частта им, отнасяща се до историята и географията на България", както сега са наречени в настоящия Законопроект за предучилищното и училищното образование.

или

Б/ ако е необходимо, горните „организации...” да се нарекат „образователни центрове в чужбина”.

БК: МОН не предлагат нищо, нито приемат предложение 2. Този разговор съм го водил с двамата главни експерти от Комисията по образованието, които уверяват, че председателят ще го приеме. За нас е важно да сме институции и да сме в закона, независимо от формулировките.

ММ: Тази промяна в чл. 297 – искаме „подпомагане” да се замени с „финансиране” и да се признае като редакционна поправка. Това ще го направим отново, но се съмняваме, че ще бъде прието.

Б.К. Становищата за това при нас се разделят, една част са за промяна на термина, други считат, че „съфинансиране” и „подпомагане” са по-реални. Ние винаги представяме и двете становища.

К.Б. В Комисията не се съгласяват на „самостоятелна форма на обучение”.

Б.К. Ние претендираме да имаме право на всички форми на обучение, за да се обхванат повече българи. Искаме дистанционното обучение да е поне от 4 клас, а не от 8-ми. Лично аз смятам, че трябва да е от 1-ви.

П.Ц. Имаме и други проблеми, не ни разрешават да провеждаме български матури, както това е възможно в двете държавни училища. Ние до тук по места сме направили и невъзможното. Набирането на ученици в гимназиите е проблем, поради голямата заетост на децата в местните училища. Идеята ни е да има достъпни форми за всички. В Испания искаме да има вечерна гимназия, защото много деца работят, за да издържат семействата си, поради това, че родителите са безработни и те единствени подпомагат финансово цели фамилии. Такива деца искаме да ги привлечем да учат и да завършат. Да се разреши да се правят български матури в Испания (например в посолството) и това да е възможно и за деца от съседни страни. Да има такава възможност, борим се за всяко дете.

Сн. М. Вчера имахме разговор с г-н Иван Кръстев (бивш зам.-министър на МОН), който увери, че отделянето на средства за провеждането на такива матури от МОН не е проблем и не е голямо перо. Трябва да се изпращат само квестори и е достатъчно да има един такъв център за една държава или дори за няколко (за предпочитане да са дипломатическите мисии), където да има дата за провеждане на този изпит. Кандидатстващите няма да са много, но всяко дете ще е един потенциален завръщаш се в родината.

ПЦ: Много от нашите деца от чужбина кандидатстват в български висши учебни заведения като чужди граждани, защото ако кандидатстват като българи, поради късното издаване на документи за завършено образование в Испания, трябва да губят цяла година. Ако има такива матури, чрез нашите училища могат да идват да учат в България висше образование и чужди студенти.

ММ. Като приемаме стратегията за висшето образование предлагаме държавата да се задължава да вземе административни мерки за привличане на студенти от ЕС и българските общности.

П.Ц. Имаме много предложения. За акция в Европарламента, за Закон за българския език, за намаляване данъците за книги и учебници. Не може преди 7 години един буквар да е бил 7 лв., днес да е 25-30. За Институт за българския език по подобие на институтите „Сервантес”, „Гьоте”, „Бритиш кансъл”.

Ю.А. България има право само на две намаления на ДДС и вече ги е използвала : за туризма и още нещо, сега не се сещам какво. Правят постъпки за намаляване на ДДС-то на лекарствата. Това, че сме изразходвали правото си на две намаления, е проблем да се искат други.

М.М. Много трябва да се работи по много линии. Например за шрифта на кирилицата – да се институционализира българския вариант, нашият вариант (в който малка и голяма буква се отличават) е по-здравословен от руския (няма отлика между главна и малка буква).

К.Б. за нас образованието е винаги това, което е в България. А вашият поглед е различен – за спасяване на каузата. Информацията трябва да идва от вас към нас, давате точна рецепта. На вас ви е необходимо лоби – имате го в наше лице. Малко е информацията като количество. Липсата на политика е и от непознаване на проблемите ви. Трябва да се полагат повече усилия и от ваша страна.

Сн. М. Именно лобирането е причина да искаме да се срещаме с представители на всички партии. Заслуга на АБУЧ е, че съумява да работи с всеки, който ни е помагал, независимо от партийната принадлежност. Хора, които вече не са на високи държавни постове , продължават да ни сътрудничат, защото са спечелени. Ще се съгласите, че АБУЧ е една от най-действащите и успешни НПО организации. И при срещи като тази се раждат пристрастия за добро. За съжаление като че ли най-малък интерес към нас проявяват представителите на политическа партия ГЕРБ, а от тях в момента зависи много.

Позволете ми като основател и говорител на АБУЧ, директор на Българското училище към Посолството в Лондон, да представя тук присъстващите, защото тези срещи са опознавателни и имат значение. С д-р Кулов вече се познавате, току-що узнахте, че днес има рожден ден, но не знаете например, че той е избран и за Почетен член на АБУЧ заради дългогодишните заслуги като основател и председател на АБУЧ (тук Боян излиза, за да закупи и почерпи с бонбони).

В последните четири години четирима членове на нашия УС са излъчени за „Българки на годината” от ДАБЧ, има и номинирани, а това не е случайно. Г-жа Петя Цанева, зам.-председател на АБУЧ, първоосновател на българско училище в Испания, президент на „Балкан”, към която асоциация има 4 български училища (бяха 7). Организатор на едни от най-масовите изяви на АБУЧ, сред които и последната – участието в Рим на 350 българи от 18 задгранични училища на 24 май на гроба на Кирил. Срещнаха се и с папата и подариха икона, изработена от тук присъстващата д-р Адриана Любенова, член на УС на АБУЧ, преподавател в ПУ „П. Хилендарски”, представител на АБУЧ в Комисията за НПО и жалби на гражданите.

Г-жа Надя Кантарева – главен редактор на издателство АзБуки, член на АБУЧ.

Б.К. В. АзБуки, орган на МОН, е най-добрият пропагандатор на нашата дейност.

Сн.М. За нас работата в училищата ни е мисия, кауза и не сме се нагърбили за лична облага. Повечето десетилетия сме се трудили доброволно или срещу ниски заплащания, осигурявали сме се по друг начин. Проблемът десетилетия беше, че държавата недооценяваше нашата дейност. Сега вече не е така. Има разбиране. И така се постигна много – и програма РЕК, и ПМС 334, прокарано от проф. Сергей Игнатов като министър. Щастливи сме, че – първо МОН, а след това и МВнР признаха нашите настоявания за съхранение на посолските училища, да не се регистрират като чужди организации, защото чрез тях ангажиментът на държавата е най-пряк, контролът също, а те са сред първоучилищата, които са поели в много случаи първи пътя на образованието в чужбина и са най-стародавните. Да не говорим, че има страни като Дубай, Мароко, Китай, Кувейт и др. където няма никакъв друг начин за съществуване на училища, освен към дипломатическите ни мисии.

Новата мисия на АБУЧ е да търсим начин в Европейския парламент да поставим въпроса за признаване на равно право на българския език и езиците, които са официални и избрани от конституциите за такива, да имат матури в съответните чужди образователни системи. В момента се забелязва регресия на процеса на право на т.нар. „малки езици” в Европа (вероятно поради засилените миграции). Ние трябва да си търсим правата, да се изравним с английския, френския, немския, испански, италианския. Проведохме среща при вицепрезидент Попова с евродепутатите от Комисията за образование и култура в Европарламента, участва и нашият Почетен член и поддръжник – г-н Георги Пирински. Получихме много добри съвети и пълна подкрепа, ще готвим такава изява в Брюксел. Проблемът е обаче, че самата България не иска да ни институционализира, а ние ще искаме това от Европа. Нямаме национална политика в това отношение за разлика от поляците например. И много често поддръжката на делото ни у нас и в чужбина е въпрос на личностните качества на отделните хора, но не влиза в професионалните им задължения. На думи всички ни поддържат, като в същото време има подводни течения, които показват друго. За нас е важно да има посланици, които да са съмишленици. Те са България в чужбина, от тях зависим много.

А. Л. В чужбина има половин милион българи на училища възраст. Добре е да отбележим и тазгодишната среща с Патриарха. Обсъдиха се въпроси за пълноценно взаимодействие. Има български училища в чужбина към църквите, а също и към Зографския манастир. По наша инициатива (идеята е на г-жа Петя Цанева и на митрополита за Западна и Централна Европа- митрополит Антоний) се организира за българските учители в чужбина семинар в Троянския манастир. Представено бе много професионално помагало, което да въвежда децата в основните християнски добродетели по един цивилизационен начин, ведно с изучавания материал по литература и история.

Н.К. Искам да поздравя идеята на проф. Бонджолов от Великотърновсксия университет – да се използват лекторските центрове да станат Научно-изследователски център по български език ,може би във Великотърновския или в Софийския университети, с идеята тези центрове да са като координатори на дейността по образованието по български в чужбина.

Във връзка с това, че срещи като тази днес на представители на АБУЧ с отговорни държавни служители са важни, ще споделя усещането, което изпитах, когато присъствах на срещата на УС на АБУЧ с евродепутатите в кабината на вицепрезидент Попова. За първи път в дългогодишната си практика присъствах на такава среща в такъв формат. Бяха събрани представители на Държавния глава (г-жа Попова), депутати от ЕС, представители на изпълнителната власт (МОН, ДАБЧ), на НПО. И всеки, който подемаше тема, другият искаше да подеме и надгради.

Заключително изявление и на тримата участници от страна на Комисията по образованието:

Изключително сме доволни от тази среща, научихме много, винаги можете да разчитате на нас, ние не се нуждаем от убеждение и на всяка наша среща ще говорим за вас и ще подкрепяме каузата ви. За съжаление невинаги министърът на образованието присъства на срещите на комисията ни. Обръщайте се за съдействие директно към г-н Борис Вангелов – той също е ваш привърженик. Много активни са и действията на г-н Ангел Джамбазки в Европарламента, той инициира подкрепа за българското училище в Брюксел. Той задава въпроса как да се постави въпросът за матурите като тема- да се отправи питане до МОН и МВнР.

Б.К. Разчитаме на г-н Джамбазки, въпросът за мигрантите днес е актуален. Ще търсим лоби в ЕС, за да съберем 6 до 8 държави и да имаме тежест в Европарламента. Има аргументи за исканията ни и това , според г-н Джамбазки, трябва да се случи до края на годината.

Съставил;

Снежина Мечева

говорител на АБУЧ