Студенти и ученици помагат в БУ "Слово" - Оксфорд

 

СТУДЕНТИ И УЧЕНИЦИ ПОМАГАТ В "СЛОВО"

От две години Българското школо в Оксфорд има филиал и в Хай Уикъмб

През януари тази година се навършват седем години, откакто за първи път отваря врати Българското училище „Слово“ в Оксфорд. То започва с 15-20 деца, а сега в него се обучават на роден език общо 85 ученици. Те са разпределени в класове според възрастта и владеенето на български език.

Екипът се състои от четирима учители, които работят с хъс, за да привличат все повече нови ученици. „Това, което ни отличава от другите училища зад граница, е, че при нас винаги е имало доброволци – още от създаването на училището. Имаме дългогодишен контакт с българските студенти от Оксфордския университет, които заради Брекзит намаляха. Но продължават да идват да ни помагат ученици от престижния колеж „Сейнт Клеърс“ – разказва ръководителят на училището, д-р Валентина Александрова-Кирова. – В колежа учат 16-18-годишни младежи от цял свят, които се подготвят за престижни университети като тези в Оксфорд и Кеймбридж. Всяка година в него се обучават и български ученици, които полагат изпит включително и по българска литература, оценката от който се включва в крайния бал за кандидатстване в университет.“

Удобно им е, защото българското школо се помещава в сградите на колежа. Освен това преподавателката им по БЕЛ в колежа – Теодора Петранова, е и учител по български език на учениците от гимназиалните класове в училището. Тя е и негов основател, заедно с Валентина Александрова-Кирова. Валентина преподава по история и в БУ „Иван Станчов“ към посолството ни в Лондон. Тя участва активно и в разработването на ученическо помагало по история на български, немски и английски език, което нагледно представя най-важните исторически факти от ранното, същинското и късното средновековие в България, Германия и Англия. Така децата от неделните училища по-лесно могат да се ориентират и да видят през един и същи период в коя държава какво се е случвало.

Историческото помагало е оформено и отпечатано от Национално издателство „Аз-буки“.

Доброволците ходят в БУ „Слово“ всяка събота и помагат при работата с най-малките деца от предучилищната група и учениците от I до III клас. Посрещат ги на входа и ги водят до техните стаи, разпределят материалите между децата, ксерокопират, при нужда превеждат на най-малките, които още не знаят добре български, какво трябва да направят и т.н.

„Подкрепата им е техническа, но ни е страшно необходима и сме им много благодарни“, категорична е директорката на училището.

Тя добавя, че друг повод за гордост е откритият през миналата година филиал на БУ „Слово“ в Хай Уикъмб, на около 30 мили от Оксфорд. Това се случва точно в разгара на COVID кризата, когато е много трудно да намерят помещение под наем, но успяват и сега там учат 20 деца в предучилищна възраст и в началния курс на обучение, а по-големите ученици пътуват до училището в Оксфорд. Преподавател и ръководител на филиала е Анна Пирон.

Всъщност, повечето ученици на БУ „Слово“ пътуват до училището от по-близо или от по-далеч, като от Банбъри на около 25-30 мили или от Рединг на 40 мили, тъй като Оксфорд е много скъп град за живеене и българите предпочитат да живеят в околните населени места. Българската общност тук масово се състои от млади семейс тва с по няколко деца. Затова е силно и желанието им да поддържат любовта към българското.

Извънкласните занимания се провеждат в два клуба – „Български език чрез изобразително изкуство“, който е много полезен за децата, които не владеят добре родния език, тъй като обучението им се съчетава с много творчески занимания – рисуване, конструиране, апликации и други. Другият е по народни танци, песни и традиции.

„Най-хубавото е, че децата идват при нас с радост и гледат да не отсъстват от училище“, завършва Валентина Александрова-Кирова.

Антоанета Найденова,

в. "Аз-Буки"

КАКВО Е ДА СИ ДОБРОВОЛЕЦ В УЧИЛИЩЕ В ЧУЖБИНА

Българските училища в чужбина са истински центрове на българщината навсякъде по света. Те не само обучават по български език и литература, история и география, а и пренасят любовта и знанието за родната култура и традиции в чуждите страни. Повечето от училищата са притегателен център на местните български общности. За съществуването и успеха им се грижи малка армия от отдадени на каузата преподаватели и ръководители. За мнозина работата в тези училища е мисия, а не работно място.

В много от тях помагат и доброволци, които често остават незабелязани, но тяхната подкрепа е изключително важна. Особено ако са млади момичета и момчета, защото така се поддържа връзката между поколенията.

Във Великобритания често настоящи и бивши ученици на училищата приемат доброволчески позиции в тях. Щастливи сме да споделим нашия прекрасен опит за дългогодишното ни сътрудничество на доброволни начала с такива млади и всеотдайни помощници.

От създаването на БУ „Слово“ в Оксфорд през 2015 г. почти всички български ученици от престижния частен колеж „Сейнт Клеърс“ са и доброволци в училището и оставят трайни следи в душите на децата. С благодарност споделяме какво пишат за работата си в училището тазгодишните ни доброволци.

Виктория Минчева:

Доброволческата дейност като помощник-учител провокира размисъл на много различни нива. В БУ „Слово“ в Оксфорд, където помагам всяка събота, наблюдавам преподаване на малки деца и колко е трудно да се измислят неща, които да ги ангажират. Наистина е удивително как тези деца работят на два майчини езика, тъй като повечето са родени и израснали във Великобритания, но имат български родители. След една от сесиите в събота си помислих колко са щастливи, че имат тази възможност, но колко други деца от различни националности никога няма да могат да говорят напълно на майчиния си език. Погледнах статистиката и през 2019 г. Великобритания има население от 66 млн. души, като 2,2 млн. от тях са източноевропейци. Това ме накара да се замисля за живота у дома и защо толкова много хора избират да напуснат родните си места, вероятно поради лошото образование и начин на живот. Българското училище е толкова близо до сърцето ми, защото ми дава дом, далеч от моя дом – тук, в Оксфорд, докато уча за международен бакалауреат. То дава невероятна възможност на малки деца от 4-годишна възраст да научат за своята култура, да знаят азбуката, за да уважават основните традиции и празници в българския календар – това ги сближава с техните родители, които са напуснали родните си места. Много от децата знаят много думи на английски, но тази лексика им липсва на български. Тогава трябва да измислим синоними, за да обясним различните думи. Наистина съм благодарна, че съм част от това прекрасно просветно дело и всяка събота виждам малката си българска общност!

Никола Контев:

В последните няколко месеца имах уникалната възможност да помагам на малки българчета от Оксфорд, мотивирани да изучават майчиния си език. Всяка събота е изпълнена със смях, съсредоточена работа и благи моменти, които улесняват изучаването на трудния за тях език. Повечето са двуезични, но някои владеят много малко от лексика на български, така че не им е лесно да четат и пишат. За тях аз съм батко, който им помага в упражненията и се гордее, когато постигат ново знание. Отделяйки малка част от моя ден, помагайки на посветените учители, които обучават учениците, забелязвам директния ефект върху децата. Лесно е да се види колко повече малчуганите работят и се включват в час, когато има някой, когото те искат да впечатлят. Всяка отделена минута е изключително възнаграждаваща, особено виждайки усмивките на децата.

Виолета Кристоу:

Част от моите съботи са заети с доброволческа дейност, която колежът „Сейнт Клеърс“ изисква от студентите като част от програмата за международен бакалауреат. В Оксфорд от 7 години съществува българско училище и една от учредителките е нашата учителка по българска литература в колежа Теодора Петранова. За мен е радост и привилегия да помагам в обучението по български на деца от Оксфорд и околните селища. По-голямата част от времето си прекарвам с най-малките деца, които все още не четат и пишат – на доста от тях им липсва основна лексика по български, защото растат в англоезична среда. Децата са 5-6-годишни и е истинско удоволствие да бъда около тях. Откакто се занимавам с тази доброволческа дейност, се чувствам по-близо до българските си корени. Всяка събота, когато влизам в класните стаи, изпълнени с деца от семейства, които се стараят да поддържат жив българския език извън Родината, ме кара да чувствам удовлетворение от моята малка
заслуга за разпространението на културата ни в чужбина. С всеки изминал ден осъзнавам колко обичам да работя с деца. Въпреки че тази дейност може да бъде предизвикателство, аз се уча на търпение – а наблюденията са ми в полза в моя курс по психология, която изучавам в колежа. Истинско щастие за мен е да чета на децата и да им помагам да започват да изписват буквите!

Никол Маринова:

В БУ „Слово“ в Оксфорд идваме в събота и помагаме на учителите – подготвяме и копираме материали за различните класове, когато трябва, отвеждаме деца, които закъсняват, от входната врата до класните им стаи, понякога правим видеоклипове или снимки на децата за страницата на училището в социалните мрежи. През седмиците, в които давам тези доброволчески часове, се научих да бъда по-търпелива и да водя разговори на нивото на малките деца, за да ги ангажирам и забавлявам. Учениците са на възраст между 4 и 13-14 години и подходът трябва да бъде различен. Това беше ново и много интересно преживяване, което ми показа как всъщност да общувам с малки деца, някои от които не само почти не говорят, защото са срамежливи, но често не са добре с лексиката, както на английски, така и на български. Много ми помага това, че самата аз съм учила в международно училище от VII клас, защото така мога да преминавам от английски на български, според уменията и способностите на децата. Щастлива съм, че децата разбират, че сме там, за да помагаме и знаят, че могат да дойдат при нас за помощ и да ни се доверят. Освен това за мен е гордост да споделям в моя колеж „Сейнт Клеърс“, че има такова нещо като българското училище, което е нещо напълно уникално в Оксфорд.

Теодора Петранова и Валентина Александрова-Кирова,

основатели на БУ „Слово“ в Оксфорд

Източник: в. "Аз-Буки"