Празник на АБУЧ и Ден на майчиния език

Днес, на 21 февруари, е нашият празник – празникът на АБУЧ и Ден на майчиния език.

И ми се иска да направя кратка ретроспекция – не просто за датите, а за пътя: как една кауза се превърна в система.

Когато АБУЧ се създаде през 2007 г., българските неделни училища зад граница бяха преди всичко дело на общностите – учители, родители, доброволци. Българската държава отказваше да има отношения с неделните училища, с изключение на три държавни. Нямаше ясна нормативна рамка, нямаше устойчиви механизми за подкрепа, а диалогът с институциите беше труден и несигурен. Имаше ентусиазъм и мисия – но никаква опора.

Филм за направеното от АБУЧ в първите 5 години от създаването ни – вж. ТУК 

И точно тук се появява АБУЧ – като общ глас и обща посока.

Благодарение на пионерите – създатели, от този “празен старт”, Асоциацията изгради най-ценното: въведе ред, смисъл и авторитет там, където имаше разпокъсани усилия. И ако трябва да съберем най-добрите ни достижения в една есенция, тя е в три думи: обединение, легитимност, признание.

Обединение – АБУЧ превърна отделните училища в общност: споделяне на опит, методики, практики, административни решения, взаимопомощ и професионална общност.

Легитимност – постепенно каузата на българските училища зад граница стана част от държавния дневен ред и публичната политика: от първите стъпки към устойчиви механизми за подкрепа и планиране (вкл. програмата „Роден език и култура зад граница“, ПМС 334, по-късно ПМС 90), до нормативно признаване на образователните дейности зад граница като част от българската образователна система.

Признание – АБУЧ изведе темата извън рамките на “вътрешен въпрос”: с инициативи за равнопоставеност на “малките” езици в ЕС (петиция 0224/2017 до Европейския парламент), с конкретни пробиви за валидиране на езикови компетентности (вкл. инициативи в щата Илинойс) и със стъпки към уеднаквяване на изпитите по български език по Европейската езикова рамка.

И още нещо важно: АБУЧ не е “само организация”. АБУЧ е общност от хора, които не се отказват – учители, директори, настоятелства, родители и приятели на каузата. Центърът са децата – онези български деца по света, които имат право да пазят езика, да познават България и да се гордеят с идентичността си. Затова и постиженията ни имат смисъл: те означават повече деца, повече училища, по-висок престиж и по-устойчиво бъдеще за българския език и култура по света.

Честит празник на всички, които пазят България жива в сърцата и езика на дедите ни!

Евгени Петров,

зам.-председател на АБУЧ