Диана Панова: Есе победител на конкурса на ДАБЧ, 2009

Диана Панова: Есе победител на конкурса на ДАБЧ "Стефан Гечев", 2009 г.

„Да се завърнеш в бащината къща...” (Димчо Дебелянов)
Къде се завръща българинът, който живее в чужбина?

Аз се казвам Мария и тази сутрин ще се връщам в България за лятото. В момента съм на летището в Ирландия. От много време не съм ходила, тъй че не си спомням много, но се надявам, когато пристигна да си припомня.

***

Най-накрая пристигнахме! Толкова неудобно и тясно беше в самолета, че не можеш да си представиш (сигурно можеш, ако си ходил в самолет). Отидохме да си вземем багажа (като кажа отидохме, искам да кажа с мама и тати). Сложихме багажа в летищна количка (не знам дали се казват така, но винаги са ми изглеждали като счупени колички от магазина). Излязохме в паркинга точно пред българското летище. Тъкмо щяхме да вземем такси и изненада! Леля беше дошла да ни посрещне. Закара ни в нашия апартамент.

Трябваше да подредим апартамента и намерихме много играчки, които предизвикаха много спомени от времето, когато бях бебе и дете. Ето някои от тях: един път реших, че вазата на мама е много хубава и я взех и започнах да я нося из къщата. За съжаление падна и се счупи (като че ли бях с кашкавалени пръсти) и мама ми се скара (естествено). Друг път реших, че плюшената ми играчка жаба мирише и започнах да я къпя. За съжаление играчката се вкисна от водата (безмозъчно действие от моя страна предполагам).

Отне ни доста време да подредим апартамента, но когато свършихме отидохме на плажа с братовчед ми Иво. Имахме малко проблеми с паркирането, обаче все пак намерихме къде да спрем. Събух си обувките, за да вървя по пясъка, но когато пристъпих направо ми изгоряха краката (чустваха се като пържени яйца). След като се настанихме веднага се преоблякох в банския ми и скок във водата (нормално за мен да вляза първо в морето). Когато Иво също влезе, направо щяха да ми потекат сълзи (някои от вас сигурно вече се сещат защо). Иво започна да ме ядосва и дразни и то много! Замерваше ме с пясък (като типично момче). Тогава излязох и отидох малко да се напека на слънце, защото бях напълно бяла. С Иво започнахме да правим една дълбока и голяма дупка в напечения от слънцето пясък. Всички бяхме много гладни и решихме да поръчаме принцески от близкото барче. Хапнахме си и тръгнахме към къщи, защото ставаше късно и хладно.

***

Лятото мина бързо, но беше страхотно! Ходихме по ресторанти, на кино, на площадки, на плаж и на планина. Прекарахме чудесно, но трябваше да се връщаме. Вуйчо ни закара на летището и пак беше също толкоз тясно и неудобно в самолета, само че не дойде никой да ни посрещне в Ирландия и трябваше да хванем такси.

Беше ми много хубаво, но и в Ирландия е хубаво и ако трябваше да избера между двете страни никога нямаше да мога. Реших, че ако ме пита някой къде живея ще му кажа Бългирландия.

Край

От: Диана Панова
Години: 10
Училище „Азбука”, гр. Дъблин


Посланикът на Р България в Ирландия отличава децата от училището в Дъблин, спечелили награди на конкурса за есе на ДАБЧ за 2009 г. Диана Панова (непосредствено до посланика) спечели първа награда.