Ръководители на български училища в Испания до МОН

 

УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР ,

Обръщаме се към Вас, силно разтревожени от писмото, което бе изпратено от МОН и в което ни уведомяват, че на 15 май 2021 г. учениците в българските неделни училища в чужбина ще бъдат подложени на тестове за установяване нa езиковите им компетентности по български език.

Ние – ръководителите от български училища в Испания, изцяло заставаме зад писмото, изпратено до Вас от АБУЧ. В тяхното писмо ясно се обосновава защо решението на МОН е прибързано, недобре обмислено, недобре подготвено, но в същото време е изпратено като задължение, което не подлежи на отмяна. От МОН бяха поискани нашите становища и в три поредни обсъждания, между представители на дирекция ОБГУМ и ръководители на задграничните ни училища, дискутирахме и предлагахме разумни съображения, но нищо не бе взето под внимание.

На първо място – използваният термин „апробация” дразни със своята чуждоземност, но смисълът му тревожи още повече. Не, че не трябва да се проверяват постиженията ни с децата зад граница, но не и по начина, по който се процедира и който изобщо не е съобразен с реалните възможности и условия, при които ние работим.

В продължение на 20 години се борим с испанските власти, за да оцеляваме, борим се с неразбирането на мнозина родители, които са лишени от мотивация да изпращат децата си в нашите училища, правим чудеса, за да привличаме колкото се може повече ученици и да ги съхраним като българи, а сега, по всичко личи, че отново трябва да се борим и с нашата държава.

Считаме за невъзможно на този етап да приемем предложението за тестване на нашите ученици по български език, поради причините, изложени в писмото на АБУЧ, и Ви запознаваме с нашите лични в допълнение:

1. Ние сме работили само 2 месеца онлайн, през цялото останало време сме били в присъствено обучение и нашите деца не са обучени да бъдат изпитвани с тестове. Трябва да пренастроим целия си начин на преподаване, а това изисква време. Не може да ни изпращате писмо на 13 март с детайлите по провеждането на тестовете и да искате да преобърнем способностите на ученици в 7 класа за месец и половина, и те да се представят, както подобава. Защото МОН ще преценява все пак тези резултати.

2. Изпитваме изключителни трудности да привличаме семействата и децата им в училище. За съжаление, естеството на контингента в Испания на много места е от такова естество, че по принцип не виждат смисъл да натоварват децата си, стремежът е да се осигури прехрана и оцеляване. Подложим ли трудно привлечените и на такова скорострелно изпитание, резултатът ще е само един – отлив.

3. Защо има желание от страна на МОН да се тестват ученици по различен начин от този в България, където неслучайно изпитите са само за завършване на съответно ниво – 4, 7, 11-12 клас? Най-неподходящо е да се подлагат децата на подобна оценка в 1-3 клас. Точно в чужбина, където отнема поне 2 години на дете с никакъв или слаб български да се включи в потока.

4. На обсъжданията ни се зададе въпрос – защо се страхуваме от тестовете, въпреки че ние твърдяхме, че тестове може да има, но в друго време и след примерно обучение за тях и с тях. Задаваме въпроса – защо МОН се страхува да ни предостави време и предварителни тестове, с които да започне такова обучение и да изчака нормални времена с нормално обучение?

5. Много трудно едната дата и часовото ограничение по страни, които обявявате за тестването, ще са удовлетворяващи за всички деца от всички класове. 

6. В дните преди 24 май, когато се готвим за приключване на годината, децата имат по това време и утежнена програма с изпити в испанското училище. И ние – след този стрес с пандемията, да им предложим още едно изпитание.

7. Голяма част от учениците ни нямат компютри или, ако имат – не разполагат с препоръчителните версии на браузерите.

Работата в чужбина съществено се различава от работата в България и неслучайно нашите училища са по желание. Ние избираме да привличаме с всякакви средства и често училището в чужбина трябва да е и забавление, ако искаме то да живее. Превърне ли се в изпитание – мотивацията потъва.

По наше мнение, критерият за оценка на дейността ни трябва да е много по-различен и не бюрократичен. Ако искаме да съхраняваме българското в чуждоезиковото обкръжение.

С увереност, че наистина работим съвместно, с благодарност за всичко, което се стремите да правите за нас, Ви уверяваме, че тази „апробация без ориентация” няма да доведе до успех. Напротив.

С надежда, че ще се вслушате в аргументите ни и ще премислите окончателното решение за въвеждането на подобно тестуване точно в този критичен и стресиращ за всички хора по света момент.

 

С уважение:

Ваня Пенчева, ръководител на ПБНУ „Свети Иван Рилски“, Хатива, Енгера

Сиси Мудиева, ръководител на „Родолюбие“, Валенсия

Росица Валентинова, ръководител на „Васил Левски“, Валенсия

Ирена Катъкова, ръководител на „Пробуда“, Гандия, Дения

Антоанета Мишева, ръководител на ПБНУ „Св. Иван Рилски“, Мостолес

Мадлена Будинова, ръководител на ПБНУ „Св. Иван Рилски“, Фуенлабрада

Пламен Станев, ръководител на ПБНГ „Св. Иван Рилски“ „Йордан Йовков“ – Мадрид

Нели Аврамова, ръководител на „Св. св. Константин и Елена“, Мурсия

Даниела Ноева, ръководител  на „Васил Левски“ , Палма де Майорка