Образователни продукти
В този раздел АБУЧ представя образователни продукти, създадени от учители и ученици от българските училища в чужбина.
Доклад на д-р Валентина Александрова, изнесен на Международен форум в Кеймбридж „Неделните училища – пример за ползотворно сътрудничество между държава, НПО и чужди образователни системи, които залагат на двуезичното обучение“ -
12 май 2024 г.
Изследването е продължение на статия от 2017 г., в която бяха изследвани българските неделни училища във Великобритания от гледна точка на страната на произход и на приемащата страна. Статията беше включена в сборник статии и материали за дейността на АБУЧ на английски и български език, като бе отделено специално място на усилията чрез петиция да се постави въпросът за въвеждане на изпити по български език в степените GCSE и A Levels. По това време темата бе актуална, но и сега непрекъснато вълнува родителите. Усилията завършиха с неуспех.
В настоящата статия вниманието е съсредоточено въргу няколко аспекта от развитието на българските училища във Великобритания, а именно:
- Какви са целите и ползите от българските съботно-неделни училища;
- Какво е развитието на мрежата от тези училища в страната през последните години, т.е. след Брекзит;
- Какви причини се крият зад това развитие и какви компенсаторни механизми съществуват, за да заменят факта, че няма изпити по български език за GCSE и A-levels;
Накратко за използваната терминология. В България, както и в Обединеното кралство, няма общоприето име за училищата, които предоставят допълнително образование по майчин език. За българските учители в чужбина и други участници в процеса те са просто "български училища в чужбина”. От друга страна, българското Министерство на образованието и науката в официалните си документи възприе понятието "български съботно - неделни училища".
В Обединеното кралство широко се използва наименованието "допълнителни училища", но често могат да се срещнат и понятията: "допълващи"; "общностни"; "културни"; "езикови училища по майчин език" или "училища за културно наследство".
В този доклад концепцията "българските съботно-неделни училища в Обединеното кралство" се приема като описание на тези организации, които осигуряват образование по български език и литература, история и география на България, независимо от организацията им на работа.
Първият въпрос до голяма степен е теоретичен и той е за целите на българските училища, поставени в по-общия контекст на другите общности училища във Великобритания.
Традициите в страната за създаване и функциониране на училища по майчин език са много силни и водят началото си от преди повече от век. В момента в страната съществуват няколко хиляди такива общностни училища, създадени по различно време, с различни цели, произход и контекст. Изследванията, посветени на тях, не са малко, като най-общо могат да се разделят на две групи: теоретични и емпирични.
Преди няколко години излезе едно значително изследване на Аманда Саймън, което обединява теория и емпирични данни. Книгата си поставя амбициозната цел да хвърли светлина върху историята на миграционните групи и опитите им за акултурация (т.е., когато елементи на чужда култура навлизат масирано в дадена система и изместват традиционните културни елементи). Авторката на изследването пoсочва, че макар на пръв поглед да изглежда, че всички тези училища имат едни и същи целеви елементи, то ако се разгледат по-внимателно се оказва, че съществува разнообразие между тях.
Така могат да се обобщят следните пет ключови цели, които си поставят общностните
училища:
- оцеляване на общността;
- защита от асимилация;
- противодействие на негативни възгледи за общността;
- възстановяване на връзките;
- трансформация на социалното положение.
Но дори и към тези главни цели може да се добавят подцели. Например, в оцеляването може да става дума за езиково оцеляване, оцеляване на начин на мислене или оцеляване на културни дейности, което води до голямо разнообразие. От там се обясняват и множеството названия на тези училища.
Целият доклад тук: Doklad forum
СБОРНИК ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АБУЧ '2020
Сборник със статии от Международната практическа конференция на АБУЧ под надслов “Българските училища в чужбина – традиция, практика, иновации” – 25-26 октомври 2020 г.
На 25 и 26 октомври 2020 г. се проведе онлайн Годишната международна научно-практическа конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, в сътрудничество с Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", под надслов "Българските училища в чужбина – традиция, практика, иновация". Сборник със статии от конференцията бе издаден тази година от Университетско издателство “Паисий Хилендарски”.
СЪЖЪРЖАНИЕ НА СБОРНИКА
ПРЕДГОВОР ……………………………………………………………………………….. 5
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
РАЗВИВАНЕ НА СЛУШАНЕТО КАТО КОМУНИКАТИВНО УМЕНИЕ
В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД …………………………….. 14
Зорница Н. Гоган, Веселина Г. Семерджиева‐Митърчева
„ПИЯНСТВО НА ЕДИН НАРОД“, ИЛИ ИЗВЕЖДАНЕТО
НА БЪЛГАРИНА ИЗПОД ИГОТО ……………………………………………………… 25
Здравка И. Владова‐Момчева
АКТИВИРАНЕ НА ИНТЕРЕС КЪМ ЧЕТЕНЕ И ПОЗНАНИЕ ……………………….. 31
Мария В. Ташева, Ренета Е. Маринова
ИСТОРИЯ И ГЕОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ
КАК ДА ПРЕПОДАВАМЕ ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
НА ДИГИТАЛНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ ……………………………………………………. 37
Борис М. Михайлов
РАБОТА С УЧЕНИЦИТЕ В ЧАСА ПО ГЕОГРАФИЯ
(KАК ДА НАПРАВИМ ЧАСОВЕТЕ ИНТЕРЕСНИ
И ПРИВЛЕКАТЕЛНИ ЗА НАШИТЕ ПОДРАСТВАЩИ) ……………………………… 49
Кремена Георгиева
ИЗВЪНКЛАСНИ ДЕЙНОСТИ
ИЗКУСТВОТО ДА СЪХРАНИМ ЕЗИК,
КУЛТУРА И ТРАДИЦИИ ЗАД ГРАНИЦА……………………………………………… 53
Ирина П. Кушлева
РАЗВИТИЕ НА ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР В ПРЕДУЧИЛИЩНА
И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ НА ТЕМА:
„ПЪРВИ АПРИЛ – ДЕН НА ХУМОРА И ШЕГАТА“ ………………………………….. 63
Валентина А. Найденова
СТИМУЛИРАНЕ НА ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА ПРИ УЧЕНИЦИТЕ
С ЦЕЛ СЕБЕПОЗНАВАНЕ, САМОКОНТРОЛ И ПРИДОБИВАНЕ
НА СОЦИАЛНА КОМПЕТЕНЦИЯ И ЕМОЦИОНАЛНА
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА МАКСИМАЛНИ
ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ ……………………………………………………….. 77
Веселина Николаева Маринова
ПЛЕНЕРЪТ КАТО ИЗВЪНУЧИЛИЩНА ФОРМА
НА ОБУЧЕНИЕ ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО ………………………………… 85
Елица Н. Гигова
СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ
СТРАТЕГИИ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА ОНЛАЙН
ОБУЧЕНИЕ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – 5 – 7 КЛАС
В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА ………………………………………….. 93
Валентина Александрова‐Кирова
ИСТОРИЯ НА ПРАКТИКА …………………………………………………………….. 114
Женислава Д. Делчева
ВЯРА И НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ …………………………………………… 122
Красимира Йорданова‐Бръмбарова
ИЗГРАЖДАНЕ НА ДВУЕЗИЧНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ
СИСТЕМИ – МОДЕЛИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ ……………………………………………. 134
Богданка К. Адаму
МЕТОДИ, ПРИНЦИПИ И ПОХВАТИ ЗА ОБУЧЕНИЕ
ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК НА УЧЕНИЦИ ОТ 5. – 6. КЛАС,
КОИТО НЕ СА ПОСЕЩАВАЛИ БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ …………………………. 151
Калинка Панчева
САМОРЕГУЛИРАНЕТО НА УЧЕНЕТО
В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ ………………………………………………… 160
Ивана Ст. Радонова
СБОРНИКЪТ В PDF ФОРМАТ ТУК –
Методически разработки по старобългарска литература
Автор – г-жа Здравка Владова-Момчева, поет и писател, преподавател по български език и литература в Българското училище към Посолството на България в Лондон.
 |
Помагалото „Методически разработки по старобългарска литература“ е написано от авторката с идеята да приложи дългогодишния си преподавателски опит в системата на английското образование, който да допринесе за изравняване на стандартите на обучение, поставени като изисквания в глобалната концепция по образованието на обединена Европа. Дава се възможност на учениците да приемат, осмислят и оценят високите достижения на средновековната българска култура, превърнала се в основа на родния им език и литература. Въвежда се и чуждият опит в разчупване на урочната рамка и интерактивното общуване в клас, за да се предостави възможност за по-голяма самостоятелност на децата по време на учебните часове. Помагалото предлага седемнадесет урочни разработки, съобразени с адаптираната програма на МОМН за горен курс на българските училища зад граница, развити по достъпен и интересен начин, който може да бъде полезен както за учителите, така и за учениците в България и чужбина. Изданието е осъществено с помощта на програмата „Роден език и култура зад граница“ и вече намира много добър отзвук и приложение в системата на българското университетско образование.
По думите на професор Радослав Радев, доктор по методика на обучението по литература и преподавател във Великотърновския университет, „помагалото представлява отлична работа, която впечатлява и е абсолютно приложима не само в сферата на горен курс и училищата в чужбина, но успешно може да бъде използвано и в педагогическите специалности на българските университети.“ Изданието вече е включено в задължителната библиография на курса по методика на литературното образование във Великотърновския университет. По мнение на професор, доктор Светлина Николова, директор на Кирило-Методиевия институт към БАН, „Методически разработки по старобългарска литература“ е много добро помагало, което би подпомогнало пряката работа на учители и ученици в горен курс на българските училища у нас и зад граница.“ |