За училището – 35 години с любов и нежност
Българско училище „Иван Станчов”
към Посолството на България в Лондон
чества своя 35-годишен юбилей
Историята ни: три десетилетия и половина; пътят ни – дълъг, стръмен, достоен; любовта ни – предана, неуморима; признанието – заслужено!
На 12 май 2023 г. близо 200 ученици и поне 300 обичащи ни празнувахме свиден юбилей в центъра на Лондон, в храма „Свети Петър” на Нотинг хил. Три години пандемията ни лиши от духовно съпреживяване сърце до сърце и лице до лице. Най-накрая отново сме заедно в навечерието на нашия 24 май!
Празнуваме 35 години от онзи първи ден през есента на 1987 година, в който започнахме своята дейност. Нашето училище бе първото във Великобритания и единственото в Кралството в продължение на 22 години.
Днес българските училища в страната, заедно с филиалите, наброяват около 70.
Да си пръв е нелесно предимство. Първопроходник, който води и трябва да пробива стени, трябва да е за пример. Вярвам, че бяхме такъв и ще продължаваме да бъдем.
Поставяхме начало на много неща – ние, Българското училище към Посолството на България в Лондон:
Ученици с атрибутите на училището
- Заедно с неколцина колеги от други български училища по света станахме съоснователи на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Асоциацията, която промени политиката на държавата, за да станат задграничните ни училища част от образователната система на България.
- Първи бяхме и, когато за патрон поехме да славим достойното име на нашия неповторим съхранител – посланик Иван Станчов. Приживе! Беше чест и отговорност.
- Подавахме ръка на всички, които тръгваха по нашия път и търсеха помощта ни не само в Лондон, не само във Великобритания, а по целия свят.
Имаше какво и защо да празнуваме точно в годината 2023-та, когато се изпълни докрай 35-тата годишнина от живота ни. Живот за децата, заради техните родолюбиви семейства, заради подкрепата на 8 посланици и техните дипломатически екипи, заради диалога – започнат и продължаващ с институциите у нас (на моменти не лесен, но наложителен).
На 12 май 2023 г. вълнението ни стигна краен предел.
Първи заприиждаха най-важните – децата, родителите, близките им.
След тях – нашите любезни хазяи от българското посолство. Дължим им толкова много. На първо място на посланик Марин Райков, който прегърна делото ни с изключителна преданост. За съжаление, само два дни преди концерта ни, който заедно очаквахме с такова вълнение, му се наложи да отпътува с българска делегация извън Лондон. Държавните дела налагат такива изпитания.
Но българските дипломати от екипа на г-н Райков бяха тук – и като родители, и като съмишленици.
Минути преди началото, с прословутата английска точност, в залата заеха местата си и официалните ни гости от английска страна. Но и те са сред хората, които работят с нас и връзката им с българското е безспорна. Затова ще спомена не само имената им.
Публиката в залата, на преден план официалните гости
- Кирил Сакскобургготски – почетен председател на Българския Лондонски сити клуб. Тази организация бе първата, която навремето направи благотворителен бал за нашето училище, и със събраните средства обзаведохме втората класна стая, която посолството ни предостави. Лично Кирил (тук е прието хората да се наричат с малките им имена) бе човекът, който извоюва възможността в годината на Олимпиадата в Лондон българската общност да събере средства и да дари чешма в най-кралския лондонски парк – Кенсингтън. На чешмата пише на кирилица и на латиница, че е български дар за лондончани. А празникът по откриването й бе грандиозен – над 4000 души присъстваха и местните хора бяха възхитени от спектакъла, който се състоя. Нашето училище бе един от участниците в концерта. Това също е част от историята ни.
Гост ни бе и младият Борис Сакскобургготски – талантлив наш сподвижник, скулптор и Княз търновски (България е република от повече от половин век и няма особени изгледи да се върне към управлението на самодържец. Доколкото знам, титлата на княз Борис е „пазител на короната“. Той не е престолонаследник, защото няма престол, който да наследи. Независимо от прононсираната неформалност на обръщенията във Великобритания, кралските/царските титли не са отменени, затова ми се струва, че трябва да останат и при династията Кобург-Гота, т.е., княз Кирил, княз Борис). Той също участва в благотворителните ни коледни балове в посолството за Коледа. Провеждаме ги заедно с организацията Friends of Bulgaria, създадена навремето от нашия патрон – посланик Иван Станчов. На последния такъв бал Борис дари своя скулптура за аукциона, а също закупи творба на наша бивша ученичка - Пламена Момчева (сега вече реализиран архитект). Средствата от тези балове отиват за „Карин дом” - дома за деца със специални нужди, създаден във Варна също от Иван Станчов, както и за други благотворителни каузи в България.
Снежина Мечева с княз Кирил и княз Борис
Пристигнаха и г-н Джон Бризби – изтъкнат юрист, специалист в областта на съдебните спорове. Титлата му на английски е King's Counsel (KC), която се дава на адвокати, които са признати за отлични постижения в адвокатурата. Те често се възприемат като лидери в своята област на правото и обикновено поемат по-сложни случаи, които изискват по-високо ниво на правна експертиза. Джон Бризби е праправнук на Тодор Бурмов, първия министър-председател на Княжество България, както и на Константин Хаджикалчев, предприемчив търговец и щедър дарител от възрожденската епоха. Джон Бризби е председател на британската благотворителна неправителствена организация Friends of Bulgaria и продължава делото на Иван Станчов. С него бе и съпругата му Клеър Бризби, дъщеря на сър Доналд Логан, бивш британски посланик в България. Освен всичко, те са и кръстници на наши ученици.
Това семейство е основен спонсор на преобразяването на махала „Баба Стана” (село Орешак в Троянския балкан), където са помогнали да се построи православна църква, възстановили са старото училище, осигуряват годишна стипендия за талантливи български деца. Наградените от тях отличници в региона ги наричат „бризбита”.
И разбира се – сред най-очакваните ни гости беше прекрасната българска поп-звезда – Поли Генова. Тя също е наш приятел, която за пореден път гостува на училището ни, за да украси с таланта си нашия юбилеен концерт. Пристигна направо от Ливърпул, където тази година се проведе Евровизия '2023, за да пренесе настроението от тамошната сцена – на нашата, ученическата.
Започваме!
Строени, прекрасните ни деца запяха силно и гордо нашия химн „Училище на словото ни свято”, създаден преди много години по текст на г-жа Здравка Момчева – преподавателка в гимназията ни. Музиката написа тогавашният ни седмокласник – Нино Николов, който днес е изтъкнат цигулар, гастролиращ по света.
И в това да имаме свой авторски химн бяхме сред първите.
Пяхме с такава гордост – оглушително, та не само ние настръхнахме, залата настръхна. Гръмко начало – така трябваше!
35 години БУ Иван Станчов Лондон - химн на училището - YouTube
Празникът ни откри г-н Александър Манов – съветник и зам.-посланик в Българското посолство, който прочете посланието на г-н Марин Райков към училището ни и към всички присъстващи (вж. тук: Pozdrav M. Raykov Jubiley). Това послание е незабравимо, оценката за труда ни – висше признание.
[
Г-н Манов чете приветствието на посланик Райков
След това прочетох Поздравителния адрес до училището ни от министъра на образованието – проф. д-р Сашо Пенов. Голяма чест, добри думи, признателност.
Последва Поздравителният адрес от моите спътници в идеалите, борбите, градежа и постиженията – АБУЧ (Асоциацията на българските училища в чужбина). Председателят ни – д-р Ирина Владикова с обичта на човек и с нежността на литератор ни похвали и прегърна отдалеч с най-искреното и вълнуващо послание.
Време бе за нашия юбилеен концерт!
Водещи на тържеството бяха Александра Йорданова и Красимир Киряков от 9 клас. Артистично оповестяваха реда на изпълненията и участниците.
Първи на сцената излязоха най-малките ни Азбукарчета на 4 до 6-годишна възраст, водени от своята любима учителка – г-жа Невяна Анастасова. Ема и по-големият й брат Алекзандър поведоха със стихче за Кирил и Методий.
И двете групи от „Азбукарче” пеят и рецитират в хор сладурански.
Мартинчо възглася за хайдутите и шепота на планините.
Дребни наши бисерчета – рецитират и пеят на български. Гласчета – звънчета!
Азбукарчета с помпони
След тях се заредиха по класове поздравите на 1 и 2-ри, 3-ти и 4-ти клас. Първолаците пеят „Първокласно”, Изабела-Грейс и Магдалена рецитират, а целият 1 клас приглася : „…Аз съм гордо българско дете!”.
1-ви клас
Втори клас – в хор: „…Най-скъпата дума в света е – България!”
Всички пеем „Обичам те, България!”. Тръпне залата, тръпне… и аплодира.
Максимилиян
Максимилиян от 5 клас виртуозно изпълнява на цигулка класическа творба.
Дани от 4 клас като истински актьор декламира:
В България, където сме родени,
тук живее българският дух,
додето там високо бди Балкана,
и в нас тече кръвта на Аспарух.
Дани
Д-р Валентина Александрова – нашата преподавателка по история и география, представя предметите, с които обучава в родолюбие децата ни, родени в земята на Ботев и Левски.
Рецитират и пеят четвъртокласниците:
Деа - за Апостола:
Зора зори, денят изгрява-
От слънце светъл, син от дъжд…
Апостола пред мен застава
и аз пораствам изведнъж!
Елиза
Елиза – за Ботев:
А ти си млад, на двадесет и осем…
Но в теб въпроси страшни се кръстосват.
Във теб изгаря и във теб се ражда
космична мъка и космична жажда
и ти – прогледнал чак отвъд, далече –
мълчиш и пишеш сам: ”Настане вечер…”
Елена пее „Роден край, бащин край,
ти си земен рай….”
Зад пианото сяда Емили от 6 клас и слушаме притихнали.
Повечето деца са насядали на сцената, за да са зрители и слушатели.
Десислава и Ива
Но идва ред на цялото училище да запеят заедно със своята учителка по народно пеене – Десислава Стефанова, ръководител на невероятния Лондонски български хор. Деси е носител на отличието на ДАБЧ „Българка на годината” за 2017 г. Първо запява с малката си дъщеричка Ива „Ой, девойче, ранбел мой”.
35 години БУ Иван Станчов Лондон - хор Деси Стефанова - YouTube
Настръхнали сме, слушайки изпълнението на всичките ни ученици на родопската „Пустоно лудо и младо”, а след нея „Тръгнала е Гана за вода студена”. Лелеее, колко е бърза тази песен, но колко я обичат децата и как сърцато я пеят !
Българско е в залата, много е Българско!
Идва ред на г-жа Здравка Момчева (омайница на словото) да представи своите гимназисти:
„Да пораснеш на чужда земя е щастливо предизвикателство! Шанс, който трябва да оцениш, за да останеш добър българин и пълноценен гражданин на света. Защото с тебе са корените от дома и соковете на помъдряването. Основата и посоките, които сам ще избираш в бъдеще. Възможността да носиш най-ценното от България със себе си, нейния език, литература, история и цивилизация. Най-доброто от нейната култура. Само така знаеш кой си и къде отиваш. А нашето българско училище „Иван Станчов“ е началото на това помъдряване. Възможността да бъдем част от него е привилегия, която сме извоювали през годините.”
И Меги от 8 клас рецитира своето стихотворение „Носталгия”, посветено на Родината.
Завършва с думите:
Мечта е да се прибереш у дома,
знаейки, че там принадлежат
твоите тяло и душа.
След нея излизат гимназистите ни от състава за народни танци с ръководител г-жа Геновева Пашова.
Може ли в малката ни лондонска България да ги няма хорАта?: Дайчовото, Стамена…
Александър и Девора
Девора и Александър изпълняват ръченица.
Задъхани са танцьорите, задъхани сме и ние – от радост, нашенска радост. Браво на децата ни!
Стела от 9 клас и нейният брат – Николас, който вече завърши нашето училище, изпълняват класическо и много трудно парче на две цигулки. Съпровод на пиано - Ванеса Пармър, съученичка на Стела от английското училище.
За финал – Александър от 7 клас рецитира „Дъжд на 24 май” от Ивайло Балабанов:
Във него има нещо тайно.
Не идва той така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Не, този дъжд вали нарочно,
щом пеят майските капчуци
със шарени славянски звуци:
със гласни тесни и широки –
гръмовни, весели и мокри, –
и със съгласни, във които
шуми узряло сухо жито,
проблясва кремък, пукат тръни,
и звънкат паднали алтъни.
Щом в нас столетна – в трите цвята,
ала вечно цветна,
със корен “РОД”, наставка “ИНА”
живее думата “Родина”…
Ето че идва и нашият ред – на учителите. Да благодарим на децата и на зрителите. Няма да описвам колко сме се притеснявали за този концерт, това всеки учител по света го знае.
Програмата се оказа по-дълга от всяка друга година. Но това е Юбилей! Не може с малко. И след три години „заключени”, без истински празник заедно с общността – трябва да го отразим достойно. Чудихме се как ще издържат най-малките на 4 до 6 годинки два часа в залата, а и майките с бебета… Главоболни тревоги, но… напразно!
Никой в салона не гъкна и не шукна два часа. Само аплодисментите бяха неспирни. И толкова засмени лица, снимащи телефони. Учениците ни на сцената – изрядни, вдъхновени – всички сме малко като зашеметени!
Мой ред е… да кажа много с малко думи пред децата, колегите и хората, на които дължа толкова много. Задача за изпит…
Благодарих, благодарих, благодарих… стократно – на всички за всичко!
Нашето първо българско училище в Лондон ние го наричаме българоливница. Има го и ще пребъде.
Няма по-хубав ден и празник от празника на буквите, знанието, културата, нашия всевечен Ден на писмеността – 24 май! Посрещаме го достойно.
НИЕ СМЕ НА ТРИДЕСЕТ И ПЕТ И ЩЕ ВЪРВИМ ВСЕ НАПРЕД!
Дойде време да обявя нещо, което малцина знаеха.
Снежина Мечева
"Скъпи наши, скъпи мои,
След 35 години на обич с децата и колегите ми, излизам в реална пенсия и този концерт е моето довиждане с всички вас. Беше прекрасно, получих щастие, което е незаменимо. Благодаря на колегите си, които също са незаменими! Беше шанс да съм в Лондон и да работя с Вас и заради всички Вас..."
Разбира се, че последва малко забавен аплодисмент…
А за мен дойде най-голямата и неочаквана изненада. Речта на колегите ми.
Пуста Здравка, родена за слово! Какви думи изрече… Не съм от скромните и това се знае, но тук прехапах устни. Не мога да ги повторя, но тя направи нещо, което знам, че душата й го мечтаеше. Изправи цялата зала да стане на крака, за да върне уважението към всички български учители, така, както е било през Възраждането, и да възроди една традиция, която няма право да мре…
Спомена думите от песента „Учителко, целувам ти ръка…” и го направи наяве…
.
.
Аплодисментите бяха за всички ни, скъпи мои колеги и в България, и по света. Нека стане отново традиция. Ние крепим Утрето! Но трябва да го докажем. Даром не става.
Как да се говори повече след това преживяване?... Само скръстих ръце на гърдите си в знак на признателност….
Д-р Валя Александрова ми връчи Благодарствен адрес от името на колегите ми в училище. Тогава прочете и Благодарствената грамота с Почетен плакет на АБУЧ, с която членовете на Управителния ни съвет ме удостояваха. Както каза Валя: „Г-жа Мечева с АБУЧ става, с АБУЧ ляга”. Така е, но си струва, защото е заради всички.
Милите ми Здравка, Невяна, Валя, Геновева – за спомен ми подариха скулптура от Борис Сакскобургготски с личен автограф, наречена от него Tensegritas. Две яркочервени левитиращи тела, които плават във въздуха, благодарение на невидима корда, и се полюляват в танц, сякаш разказват приказка за обичта. Сърцето ми затихна…
На сцената - всички учители в БУ "Иван Станчов"
Не мога нищо повече да кажа. Душата на още един творец влезе в живота ми, благодарение на жеста на моите спътници в училището, които ми помогнаха да сътворим второто ни семейство – Училището към Посолството на България в Лондон с име на съвременен възрожденец – Иван Станчов.
Княз Кирил поздравява Снежина Мечева
От името на Българския Лондонски сити клуб, княз Кирил Сакскобургготски изрече трогателни слова. За училището ни, за децата, за прекрасното впечатления от концерта, спомена отново нещо, с което до този момент ме бе сравнявал – „Природна стихия”, но този път го „доразкраси” като добави: „Тя е българският отговор на „Желязната лейди”! Падна голям смях!
А е хубаво в такъв ден да е забавно.
Поли Генова сред децата
И след него… очакваната от всички ни – прекрасната Поли Генова!!! Поли идва винаги специално, за да направи и нас звездни. Толкова я обичаме и такъв блясък предаде на тържеството ни, че още ми е възторжено. Децата ликуват, публиката също, песните й – връх в пленителното ни настроение. Прекрасно, наистина – финал за милиони! - 35 години БУ Иван Станчов Лондон - Поли Генова - YouTube
Накрая, като на истински звезден концерт, децата я наобиколиха за автографи. Бях раздала нейни снимки на някои, но изведнъж един от по-големите подложи гърба си с молба да разпише униформената му блузка на училището и се почна една върволица от подобни желаещи. Отсега нататък Поли, с този автограф, ще присъства на всичките ни училищни празници! И ми е радостно да си го представям…
Едно четиригодишно мъниче, което още не е наш ученик, пита майка си: „Поли Генова преподава ли в това училище? И аз искам там…”
Учителите с Поли Генова
Изминаха два часа на вълнение и удоволствие. На сцената се качиха стотици родители и деца, гости. В очите на мнозина имаше сълзи, не вярваха, че се разделяме, не искаха да се разделяме. Мои бивши ученици бяха дошли с родителите си. Някои вече имат свои деца, които са наши ученици. Обичам да казвам, че съм си една истинска баба, защото имам и внуци от тези мои бивши любимци. Дар е това – да си баба на десетки. Пожелавам го на всеки.
След този незабравим, а и неповторим поне за мен ден, време е да остана със спомените си от тези 35 години в Лондон, които осмислиха до край живота ми.
Благодаря на кръвта ни – българската, която ни дариха деди, майки и бащи, планините и долините в нашето късче земя, житата на Добруджа, боровете на Родопа и Рила, небето над Дунав и Марица, вълните на Черното ни море. Благодарим на България, която ни даде българските букви, претворени от глаголицата на Солунските братя, даде ни книгите на класиците, ритмите на българските хора, живописните краски на художниците, образованието ни по България. А ние, с нестинарска жар да го пренесем през морета и океани, да го присадим и пресътворим там, където животът ни запрати по света, и да го засаждаме в малките души на поколенията след нас.
Не се гаси жаравата, наречена Носталгия. То е и дълг, ако си решил, че ще бъдеш учител. Клетвата ни е негласна, но трябва да е истинска.
И знам, че нашият патрон, покровител и съхранител, неповторим и непрежалим, бди над нас и ликува. Със сигурност чува Горе, във Високото, как запяхме най-накрая: деца, родители, учители, гости – Химна на Кирил и Методий.
Той, високият човек и благородник, винаги завършваше писмата си до мен с „Твой – Иван Станчов”.
А ние сме негови завинаги .
Този празник бе и за него.
Поклон…
35 години БУ Иван Станчов Лондон - химн на Кирил и Методий - YouTube
Снежина Мечева
директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина
Лондон, май 2023 г.