Снежина Мечева: Довиждане, мили мои...
Довиждане, мили наши,
Довиждане, мили мои,
Завърши още една учебна година.
За Българското училище „Иван Станчов” тя бе юбилейна – 35-та подред. Работихме усилно, постигнахме напредък, спечелихме награди, имахме красиви поводи - празнувахме и ликувахме.
Мeсец май се изниза, дойде юни - времето, в което слънцето грее като за лято и всички замечтахме за море или планина, за отдих и волност.
Най-хубави са последните дни в училище, когато в ръцете на децата са новите удостоверения – свидетелство за добре свършена работа и от учениците, и от учителите. Пораснали сме на знания, мъдрост и възраст.
И в последната седмица на учебната ни година класната стая се премества в парка. Цяла година чакаме този момент, за да се натичат децата след топката, да се налудуват най-после на въздух, да се нарадват на заслужените добри оценки.
Понеделник:
Най-радостни са първокласниците – вече на прага на втория клас. Могат да четат и пишат, а тези, които трудно проговаряха на български – сега вече не се притесняват така, както беше в началото на годината. По традиция винаги на нашите празници си хапваме погача с шарена сол, нещо сладичко и – хукваме в Кенсингтън гардънс да лудуваме на поляната, а после да раздадем и удостоверенията за завършен клас.
Получих скъп подарък от моите първолаци – снимка на класа в рамка с прекрасна рисунка, обградена с много мили пожелания, написани саморъчно от тях. И колкото са щастливи децата, толкова са щастливи и родителите.
За нас, преподавателите им, най-голямата радост е, че всички са усмихнати. Майки и татковци идват един след друг да споделят колко видим е напредъкът на децата и ни благодарят.
Грее денят, греят лицата на всички в парка. Натичаха се и второкласниците. И те също получиха своите удостоверения за успех. Развяват българските знаменца и са горди, че са покорили още една учебна година.
Вторник:
Денят е за трети и четвърти клас. Ах, тези добри и признателни родители, стъкмили цял пикник на поляната!
Вижте ги и третокласниците, колко са щастливи, че учението приключи и ваканцията започва!
И учителите – с цветя в ръцете и бонбонени дарове!
И за 4 клас удря последният училищен звънец. Ура!
Сряда:
Денят на 5 и 6 клас!
И с тях се навеселихме, наснимахме, напрегръщахме.
И отново изненада, толкова нежна и незабравима. Никол ми е посветила стихотворение! Толкова свидно, толкова истинско, толкова Обично! Сърцето ми бие луднало….
За госпожа Мечева
Учителко любима,
последен звън звъни,
учебната година
завършва днес, нали?
Към знания безкрайно
ни води всеки час
и с обич всеотдайна
ти грижи се за нас.
В ръце с цветя красиви
ний, твоите деца,
пред теб стоим щастливи
и с грейнали лица.
Пълни с благодарност
събрали сме се пак.
Сърдечно ти желаем
прекрасен отдих, смях.
Благодаря Ви от сърце,
Никол Роуланд
5 клас
21 юни 2023 г.
След 5 идва и 6 клас. И пак е радост и веселие, че краят на българската учебна година е дошъл.
Но изненадите не свършват. Анни ми е нарисувала портрет! Задъхвам се от радост, не вярвам, че детето ме е увековечило с толкова обич. Благодаря ти, Аннче, благодаря и на съдбата си учителска! Каква чест, каква любов!
Четвъртък:
В този ден от седмицата в училище сме две учителки – аз със седми клас и Здравка Момчева с осми. Но в края на годината си имаме ритуал – предавам моите седмокласници на учителката им, която продължава с тях в гимназиалния курс на родното ни училище. Неин ред е да бъде любима. От едните майчински грижи – в обятията на следващата. Така е в нашето училище.
В последния ден на учебната година – двата класа са едно. И миг, в който са с двете си учителки.
А ето ни и с родителите:
Това бяха моите ученици от 1 до 7 клас и си позволявам да ги наричам така, защото това бяха и моите последни дни като директор на училището и техен преподавател по български език и литература. 35 години. Дойде време за раздяла и си тръгвам не със сълзи, а с усмивка. Защото ме изпращат с огромна любов и признание. Деца, родители, дипломати споделяха безкрай едно и също: ”Госпожо Мечева, не можем да повярваме! Как така? Училището без Вас? Много ще ни липсвате….”
И в тези думи имаше болка (но сладка), никаква формалност, имаше любов. Така можеш да си тръгнеш без сълзи – с пълно сърце. Дадох и получих. Но заслугата е на всички колеги в училището, които встъпваха в отговорностите си с невероятен професионализъм и ми помогнаха да направим най-добрия възможен пъзел, наречен истински колектив. Никой от нас не се заблуждава, че всичко е било цветя и рози. Имало е трудни моменти, борба, отстояване, разбира се и разногласие. Но преди всичко имаше човешка култура и умност, която ни даваше сила да отстояваме и преодоляваме. Заради децата, заради родителите (наистина прекрасни и повод за гордост), заради хазяите ни – посланици и дипломати, които се довериха изцяло на нас, но защото и ние заслужихме това доверие.
.
"Наистина страхотен учител - трудно да го намериш, трудно да се разделиш с него, невъзможно да го забравиш. / Благодаря за вслушването, напътствията, вдъхновението, окуражаването, за това, че беше тук, и най-вече, че беше част от моя път. Оценявям го повече, отколкото можеш да осъзнаеш!"
Постига се, ако егото и ламтежът не засенчват. Ако си роден да обгрижваш с обич и разбиране. А ако не си роден такъв – да се научиш. Това е мъдрост, нужна на учителя.
И не медалите, грамотите, потупванията по рамото са върховното. Благодарна съм за всяко отличие, защото не е дадено даром, и разбира се е чудесно да съпътства успеха. Великото е любовта – дадена и получена, заради която си струва да се живее.
И, когато дойде време да си тръгнеш, сърцето ти да е пълно със спомените, докато те има.
А моето е препълнено!
Благодаря Ви мили наши ученици и родители, колеги!
Благодаря Ви, мили мои!
Ваша Снежина Мечева
Юни 2023 г.
Снимки: БУ "Иван Станчов" - Лондон