Среща на български училища от чужбина в Кипър

 

На 6 и 7 март 2023 г. в манастира Кикко - Кипър се състоя

семинар с практическа насоченост на тема

Йовков и християнските добродетели“

 

Водещи на семинара бяха г-н Огнян Узунов – представител на Русенската света митрополия и доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в катедра „Теология“ на ПУ „Паисий Хилендарски” и член на УС на АБУЧ.

Организатори: БНУ „Родна стряха“ в Кипър с училищен ръководител г-жа Калинка Панчева, манастирът „Киккос“ и отец Максим (домакин на обителта), Русенската света митрополия с представител Огнян Узунов, Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Събитието се реализира с подкрепата на МОН и с участието на Неврокопската света митрополия, с представител Стефан Куцев. 

 

 

Трудно ще се намери по-подходящо място от манастира Киккос в Кипър за провеждане на подобен семинар. Високо в планината, на над 1100 метра височина, в безмълвието на свято място с вековна история от XI век. Самото изкачване до храма е като изпитание не за всеки. Планината е прорязана в завои, далеч по извити и стръмни от родопските. Почти не можеш да си представиш, че по тези змиевидни асфалти е възможно да се разминат две коли. На моменти имаш усещането, че автобусът върви по ръба на стремглави пропасти без дъно. Сякаш планината изисква това пилигримство да те приглуши, смали, очовечи и тогава да разкрие пред очите ти златното великолепие на един от най-впечатляващите манастири, които сме виждали. Киккос - блеснал като пендара сред рехави борове.

 

Общ план на манастира – централният вход, в планината се вижда мемориалът на Макариос с трите кръста.

В първия ден на семинара изчакахме всички да пристигнат от различни краища на света. Събрахме се над 40 представители на български училища в чужбина от 7 държави: Австрия, България, Великобритания, Италия, Кипър, САЩ, Унгария.

6 март бе ден за среща с нови и стари познайници, споделяне на спомени и настроение, което да предходи сериозното ни занимание - дългоочаквания семинар за Йовков и християнските добродетели.

 

 

Темите на семинара:

1. Християнски добродетели и нравствени ценности в творчеството на Йордан Йовков;

2. Разказът „Серафим“ (VI клас). Урок на тема: „Добротворството в разказа „Серафим“;

3. Разказът „По жицата“ (VII клас). Урок на тема: „Вдъхването на надежда като добротворство“;

4. Библейски послания с нравствен смисъл (VIII клас). Урок на тема: „Нравствени норми в Стария и в Новия завет“;

5. Разказът „Албена“ (X клас). Урок на тема: „Отношението към грешника в разказа „Албена“;

6. Разказът „Песента на колелетата“ (XII клас). Урок на тема: „Опозицията материално – духовно в разказа „Песента на колелетата“.

Участниците усвоиха модел за водене на интерактивни часове по българска литература в контекста на християнските добродетели. Методиката и темите на обучението са съобразени с програмата за изучаване на произведения от Йордан Йовков и Библията в прогимназиалния и гимназиалния етап на образование.

 

 

Идеята на модела е да се хуманизира не само образованието, а и общественият живот без нравоучения. Чрез познанието за Йовковия свят и разбирането му за Красотата, да се съгради връзката с Вяра, Надежда, Любов и Мъдрост, залегнали в Новия завет.

Нравствените добродетели – независимо дали са религия, морал, обществено възпитание, все са за добро. Пътят към тях е редно да се търси по всякакъв начин. И чудесното в този модел е, че се провокират не само учениците, а и техните родители, които в даден етап са стимулирани да се включат към по-задълбочено вникване в текстовите послания на класика Йовков, да се прогледа в нещо, което преди е убягвало, а е важно да се съзре.

Еньо напълно лош ли е?; Серафим - сродник на Добрия самарянин от притчата; Йовков ни замисля кое е истинското Добро (да е безкористно, а не да е задължение; да е чрез жертва не за себе си; да го извършиш, като съхраниш достойнството на получателя).

Правилно ли постъпва Моканина?; Надеждата като християнски символ; Доброто за предпочитане пред Истината; Страданието ни кара да търсим чрез вяра изход извън логиката; Чудото на Вярата – да извървиш от „няма”, през надеждата „може да има” и да стигнеш до „сигурно има”.

Библейските послания и нравственият им смисъл – развиват умения да се отличи личното от общественото, да се отстоява собствено мнение. Преди любовта към ближния стои любовта към себе си, което е коренно различно от егоизма и себелюбието.

Красота и морал в „Албена” - паралел с прелюбодейката Мария Магдалена („…който е без грях – нека пръв хвърли камък срещу нея”). Може ли Красивото да е в конфликт с Доброто – защо и как?

„Песента на колелетата” – Сали Яшар търси Духовното царство като в притчата за богатия; Любовта към човека и към майсторската работа е тъждество – все е любов; Да се мисли в контекста на съвременната професионална реализация.

Това са уроци за учители, за ученици, за родители – в тази последователност. Уроци по Добро и за добро.

И паралел за всекиго – вярващ, невярващ, агностик. Уроци, за които можем да бъдем само признателни. За нас остава да предпочетем, подберем, пресътворим. Въпрос на професионализъм.

Семинар за размисъл и повод да сме благодарни.

Вторият ден - 7 март е като подарък за всички ни. Отново гостоприемна манастирска закуска – предвидено е и за тези, които постят, и за тези, които не спазват пост. Какво уважение на изборите! И след сутрешните кафе и чай - обиколка на манастира.

 

Отец Максим - първа среща с него

Първа среща с отец Максим – българин по баща, кипърец по майка, възпитаник на ПУ „Паисий Хилендарски” и на доц. д-р Адриана Любенова, преподавател по религия в БУ „Родна стряха” в Кипър. Духовник! Нарочно го изписвам с главна буква и го свързвам с Духа – дар от Бог. Още с първите му думи към нас усетихме доверие и топлина. И уважение. Говори прекрасен български и въпреки това се извинява, че не е съвършен. Усмихва се с очи и сърце и знаеш, че е искрен. Пленяващо е.

 

Участниците в срещата пред паметника на Макариос

Обиколката ни започна пред паметника на архиепископ Макариос/ Макарий III (внушителна фигура, до която се чувстваш смален).

 

Пред саркофага на Макариос

Застанахме на поклонение пред мраморния саркофаг, вечно охраняван от войник. Изслушахме историята на този предан син на Кипър и Гърция, който цял живот се бори за обединението им. Първият президент на независим Кипър. И до днес всички държавни глави, които посещават Кипър, идват тук на поклонение да отдадат почит. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9_III_%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8

Посетихме и друго свято място на този връх. Мемориал, издигнат като благодарност към Киккотската икона, която навремето венецианците наричат „Света Мария на Дъжда”, защото докарвала дъжд в сушавия климат на острова и така спасявала реколтата и живота на местните.

 

 

След това отец Максим ни заведе в манастирския храм, където, заедно с представителите на МОН (г-жа Наталия Михалевска – директор на дирекция ОБГУМ, г-жа Дарина Панайотова, г-н Александър Трингов), изслушахме историята на създаването на храма и как свещената икона на Св. Богородица Елеуса (Кикотица Умиление), рисувана от самия апостол Лука, е била дарена за съхранение именно тук: https://sourteardrop.blog.bg/izkustvo/2014/12/11/nai-quot-visokopostaveniiat-quot-manastir-v-kipyr.1321594

Обиколихме целия храм, който е толкова внушителен, че на моменти захласва. Влязохме в залата, където се съхраняват мощите на почти всички светии. Това също стъписва. Разгледахме и невероятния музей с безценните експонати.

 

Обиколихме целия храм, който е толкова внушителен, че на моменти захласва. Влязохме в залата, където се съхраняват мощите на почти всички светии. Това също стъписва. Разгледахме и невероятния музей с безценните експонати.

.

 

След това бяхме поканени в специалния салон за гости, където ни посрещнаха отново толкова уважително с напитки, със сладко от бели череши, от орехи, с плодове, отгледани в самия манастир.

 

Отец Максим, който ни благодари.

Отец Максим се обърна към нас с невероятни слова на благодарност и благопожелания, които послужиха за финал, изпълнен с вяра, обич, подкрепа.

 

Снежина Мечева благодари за гостоприемството.

Отвърнах на словото му с признателност от името на АБУЧ. За това, че ни посрещнаха на такова впечатляващо място с топлота. В напрегнатите времена, в които живеем, святото място носи смирение, а то ни е толкова нужно точно днес, за да оценим най-важното. За това, че си тръгваме с един незабравим спомен, подарен ни от нашите кипърски колеги и от духовниците в манастира. За това, че в лицето на отец Максим спечелихме истински приятел. А той ми отговори: „Ние не сме приятели, ние сме семейство…”.

След тази обиколка имахме възможност да разговаряме с представителите на МОН, които предния ден в Никозия имаха среща с 12-те български училища в Кипър. Информираха ни за последните предстоящи програми, които ще дадат възможност за по-тесен контакт между училищата и в България, и по света.

На импровизирана церемония г-жа Калинка Панчева връчи на г-жа Михалевска, в знак на благодарност, медал за заслуги и принос към обучението по роден език и култура в Кипър.

 

Наталия Михалевска с получения медал

Следобедът бе отделен на заключителната част от нашия семинар. На присъствалите в обучението бяха раздадени дипломи за участие. Момент за благодарност и дарения. Подарихме на домакините ни от манастира от името на АБУЧ – албум с ценни български икони и мускалче с розово масло, а отец Максим дари на всички прекрасна икона с облика на Киккотската Богородица. Оставихме дарове за организаторите от училище “Родна стряха” и лично за г-жа Калинка Панчева. Снимахме се с новите дипломи и иконата от манастира и с доволни усмивки се отправихме на вечеря, за да отпразнуваме още едно щастливо събитие, което ни събра като семейство, свързано не по кръв, а по кауза.

 

Адриана Любенова и отец Максим

Всяка наша среща е повод да се прегърнем, да споделим, да надградим. Познанствата се превръщат в приятелства, грижите се споделят и приглушават. Тези срещи са най-ценното, най-чаканото, най-вдъхновяващото. Вярвам, че за повечето са призив за обединение.

И ето, дойде още един празник – 8 март!

Калинка ни дари с една приятна екскурзия, за да видим най-сетне истинското кипърско слънце долу, в топлите низини край морето.

Посетихме Банята на Афродита. Точно на този ден да освежим лицата си с вода, която е дарявала младост на богиня, и да се снимаме там, където искаме да вярваме, че е стъпвал босият й крак.

Ето един линк от интернет, който добре ни разхожда из това място до село Лъчи. https://www.youtube.com/watch?v=1WtJaI8RMPQ

 

Ирина Владикова и Снежина Мечева

После се отправихме към Пафос, за да разгледаме прочутите римски мозайки: https://palatka.bg/2019/07/12/velichestvenite-mozayki-v-kiparskia-grad-pafos/ .

 

 

Д-р Любенова ни уведоми, че в зимния сезон тези, които са на открито, са застлани с платно, отгоре посипано със ситен чакъл, за да не се наранят от дъждовете и снега. Видяхме само онези, които бяха в покрити помещения.

След тази разходка из острова, пристигнахме по тъмно в Ларнака. Калинка отново се бе погрижила да ни е весело и отпразнувахме 8 март в типична кипърска таверна, с фолклорни изпълнения, сиртаки, че и с нашенска ръченица.

 

 

На другия ден – най-после среща с жаркото слънце на острова, който всички свързваме с летни температури, дори и през зимата. Последен ден – последни спомени за отнасяне по домовете ни.

 

Ларнака - слънце и море

Яхти на брега

Някои тръгнаха за турската част на Кипър, други посетиха крепостта в града и църквата "Свети Лазар", която има много специално място в живота на местните жители. Св. Лазар е живял в Ларнака 30 години.

 

Църквата "Св. Лазар" - олтарът

Сандъкът с мощите на светеца

Костите на св. Лазар

Гробницата

https://www.svet.bg/%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE/

Незабравимо преживяване бе всичко, за което ви разказах по-подробно, за да могат и тези, които не бяха с нас, да усетят красотата му. От студените планински дни и нощи в манастира Киккос, където слънцето грее, но на сянка смразява. От светините в храма и разказите за Надеждата, Вярата, Доброто, до горещите брегове на морето, където се сливат туризмът с историята, яхтите с кръчметата, усмивките със спомена и сувенирите.

Дължим го на прекрасните организатори от БУ „Родна стряха” и Калинка Панчева, на незабравимия отец Максим от манастира Киккос, на Русенската света митрополия, на АБУЧ и доц. д-р Адриана Любенова, и на сътрудничеството ни с МОН.

Благодарим! Стократно! За усилията, грижите, нервите, уважението, желанието, гостоприемството… за всичко!

 

.

Снежина Мечева,

говорител на АБУЧ

Март 2023 г.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бел. ред.: Снимките са на участници в срещата.

.