МЕТОДИКА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ

ЗА ПОЛЗАТА ОТ МЕТОДИКАТА:
Италиянският скулптор Джакомени, който водел сравнително еднообразен живот един ден пресичал площад и го бутнала кола. Ранен, с навехнат крак, прималял, но с ясен разсъдък, той изпитал радост: "Най-сетне ми се случва нещо". Предимството на методиката е, че ще се чувстватe радостни без да е необходимо някой да ви блъска. В този смисъл методиката има оздравителна, а в някаква степен и жизнерадостна функция. От вас зависи да я разберете и почувстватe.

1.Методиката на литературното обучение като научна дисциплина. Развитие, предмет, задача. Спецификация и популяризация на знанията за литературата в българското училище. Съвременното литературознание и отражението на отделните теории в обучението по литература. Същност и взаимовръзка с педагогиката, психологията, естетиката и изкуствознанието. Литературно образование и социална практика.
Ако не може да намерите път към този въпрос, имайте предвид следната идеята на Хосе Ортега-и-Гасет:
"Безнадежден е анахронизмът на народите-подражатели, на народите без самобитност.В чужбина да търсим информация, а не модел».

2.Цели и съдържание на литературното обучение. Стандарти за литературното обучение от 2000 г. Развитие на ученика като читател. Съотношение на националната и световна литература при изграждане личността на ученика. Хронологическият и проблемно-тематичният принцип при организиране на учебното съдържание.

3.Историзмът в литературата и в обучението. Прекален историцизъм, исторически инстинкт и въплъщение. Историзмът и проблемите на демократизма и аристократизма, на историческите факти и свързаните с тях художествените идеи, художествена условност, достоверност и документалност. Историцизъм и историческо превъплъщаване.

4.Методи на обучението по литература, свързани с дидактиката. Класификация и специфика. Съотнасяне на методите към дидактиката и литературознанието. Лекция, беседа, самостоятелна работа. Въпросът в литературното обучение. Поетическа и логическа гледна точка.
Защо? Защо? Не си задавай мъка -
въпросите развалят рахатлъка.
Въпросите в душа отварят рана,
а отговора - само морска пяна.
Теодор Фонтане
Тъмата с нищо се не разпилява,
въпросът все въпрос си пак остава.
Пенчо Славейков
Съчетаване на методите в урока по литература. Проблемно-тематичния подход и особености на създаване на проблемна ситуация в обучението по литература.

5.Методи на обучението по литература, свързани с литературознанието. Коментар и коментирано четене. Междутекстовостта в литературознанието и в обучението.
Ако вие сте с нагласата да измисляте нови методи в обучението, то имайте предвид случката, която описва Йордан Йовков в "Приключенията на Гороломов"
Баташки се явява на изпит и е отново скъсан. Приятелите му го питат, а той отговаря:
"- Скъсаха ме.
- Защо? Каква тема ви дадоха?
- Концентрично обучение в отделенията.
- Е, че какво - каза Гороломов, който някога също беше учител и разбираше от тия работи. - Не е мъчна тема, много хубава тема. Концентрични обучение значи да се разширява материята по някой предмет от едно отделение в друго, като концентрични кръгове. Нали тъй?
- Тъй е - каза Баташки. - И аз писах, че има концентрични кръгове, но не знам какво ми доде на ума, взех та писах, че има и екцентрични...
Гороломов и Методи захванаха да се смеят с глас.
- Помислих - продължи все тъй нисичко Баташки, - че ако има концентрични кръгове, трябва да има и екцентрични...
Йордан Йовков. Събрани съчинения. Т.6, С., 1973. с.69

6.Методи на обучението по литература, свързани със спецификата на изкуството и културата. Играта. Игровото начало в литературното обучение в средния курс. Видове литературни игри. Замисъл и осъществяване на литературните игри. Игровият характер на изкуството и обучението по литература. Спонтанният метод. Естетика на спонтанността и методика за нейното постигане в обучението.
Ако този въпрос ви затруднява, опитайте тактиката на поета Константин Павлов:
"Някои думи не изговарям нарочно -
убивам ги чрез премълчаване.
Или въобще не ги раждам.
Най-много да ги обознача с тирета
Ето така: (----)
Страх ме е, че ако бъдат произнесени
може да се материалират в (----)
Затова често ме обвиняват в неяснота.
Не знаят, че го правя за тяхно добро.
стих. "Огромен (----) се задава"

7.Мястото на биографията на твореца в обучението по литература. Биографичен метод и възгледите на културно-историческата школа за биографията. Боян Пенев и принципите на биографизма. Психологическата школа и разграничаването между естетическата и биграфичната личност на писателя, субективни и обективни поети. Принципи за изграждане на урока биография: хронологически, проблемно тематичен, епистоларен, игрови, мемоарен, чрез драматизация.
Ако се притеснявате, че когато четете за този проблем скучаете, то имайте предвид следната методическа, естетическа и философска гледна точка към скуката:
"Скуката е едно от скараните с живота състояния. Често укорявана, рядко хвалена, но навсякъде почната, изглежда, че се е скопчила здраво във вътрешната същност на човека. Кант в своята "Антропология от практически поглед" я поставя на степенна на едно продуктивно влечение, свойствено само на човека. "Ако маймуните биха могли да скучаят, биха станали хора, пише той. Скуката е жило на духа. Нейната неудовлетвореност от външния живот е същевременно потик към по-съвършенни форми. Тя извежда човека от варварското доволство и го увлича в красива чувствителност. Пълното прекратяване на скуката е равнозначно за духа на спиране на сърцето за тялото, твърди Гьоте. Същият пише в 1814 г. на Майер: "Денят е толкова дълъг, че понякога е скучен и това, знаете ли, е твърде благоприятно за открития. Една такава фаустовска скука е преодоляване на миналото, един вид издишване и после вдишване. Тя е онова, което е Мефистофел за Фауста"(Любен Русев. Рококо иде от скуката. сп.Златорог, ХХI г., 1940. Кн.9. С.450-456).

8.Изучаване на епическо произведение. Проблеми на интерпретацията на класически текстове в училище. Биографичното, мемоарното, творческата история, прототипите и тяхното място при анализа. Особености при изучаване на кратките епически форми. Характеристика и видове характеристика на литературен герой. Характер и тип герой. Национално характерологичното и физиономичното.

9.Изучаване на лирическа творба. Поезията и съвременността. Характеристика на поета по душа. Необходимост от поезия и духовните интереси на съвременния ученик. Особености на изучаване на поезията в средния и горния курс.
Ако се съмнявате, че методиката може да бъде полезна при изучаването на поезията, то имайте предвид, че Димчо Дебелянов е писал някои от стихотворенията си (и то любовни) върху учебник по методика. Ето какво разказва неговата любима Иванка Дерменджийска:
" - Един път бях дошла в София за държавния си изпит. Той (Д.Дебелянов - б.м.РР) отишел да ме дири в квартирата на моя близка, при която гостувах. Никого нямало. Той дълго чакал. И на бялото поле на моята Методика написал три стихотворения:
Едно от тях е:
Потокът стене в долината,
Отеква спомен въ всеки звук -
Тук нявга двамата със нея
Пристъпвахме един до друг

Валеше тихо, едностайно,
Но нас упил бе дивен чар
Пред радост първа - щастие незнайно,
Пред първа пролет - първа жар.

Ала на устни не изгрея
С години чаканата реч,
Че бяхме близко двама с нея
И пак безкрайно надалеч.
И след това бледен и измъчен излязъл от малката стая и тръгнал да ме търси по улиците." с.187-188
Ако с нищо друго не може да използвате учебника по методика, то поне го обогатете с ваши творби.

10.Изучаване на драматическо произведение. Особености на драмата и модели за изучаването й. Визуално и текстуално. Логоцентрична и сценична теория. Диалектика между действие и характер. Театър и телевизия. Българската драма в училище. Теорията на Владимир Проп и Бруно Бетелхайм за приказките и драматизирането на приказките в училище.

11. Тестология. Тестовете по литература и характеристиките на оценяването. Принципи за съставяне на тест. Видове тестове по литература.

12.Видове писмени работи и тяхната система. Мотивация на ученика за писане. Преразказ и съчинение. Видове и особености. Мястото на есето и на литературноинтерпретативното съчинение в писмената култура на учениците в горен курс. Официалният и неофициален характер на писмените работи. Особености на връзката между системата за писмени съчинения и личността на ученика.

13.Мястото на другите изкуство в обучението по литература. Проблемът за йерархията и синтеза на изкуствата. Връзка на литературата с изобразителното изкуство, музиката, киното, архитектурата. Въпросите на илюстрацията и принципите за използуването й в литературното обучение. Писатели, прояваващи се и в други изкуства.Създаване на проблемно-тематични ядра чрез използуване на творби от литературата, музиката, изобразителното изкуство и киното.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Аристотел. Поетика. С., 1975 г.
2. Арнаудов, Михаил. Психология на литературното творчество. С., 1976.
3. Атанасов, Владимир. Техники на писането. С., 2000.
4. Барт, Ролан. Въображението на знака. С., 1991.
7. Бетелхайм, Бруно . Вълшебство в действие. Бюлетин на СБП. 1986. кн.4.
8. Виготски, Л. Психология на изкуството. С., 1978.
9. Владова-Момчева, Здравка. Методически разработки по старобългарска литература. 2012 г.
10. Георгиев, Никола. Анализ на лирическа творба. С., 1983 г.
11. Георгиев, Никола. Учител по литература ли? Не съм от тях. С., 2010.
12.Герджикова, Мария. Изучаване на драма в българското училище. С., 1998.
13. Дамянова, Адреана. Диалогът в литературнообразователния дискурс в средното образование. С., 2002
14. Добрев, Добрин, Тенева, Теменуга. Литературно образование иинтерпретация на художествен текст
в училище. Шумен, 1992 г.
15.Йовева, Румяна. Методика на литературното образование. Шумен. 2000.
16.Каменова-Попдимитрова, Д., Изобразително изкуство и музика. С., 1985 г.
17.Колева, Вергиния. Познавателният интерес и въпросът в учебния и читателски диалог. В. Търново. 2002.
18.Колева, Вергиния. Литературно образование и творческо развитие. С., 2009.

19. Лебедова, Р. Радев, Р. Сбъднати пътувания на духа чрез словото и пластиката. В. Търново. 2009.
20.Лесинг, Г.Е. Лаокон или за границите на живописта и поезията. С., 1978.
21.Литературата в средното училище. Сб.под ред. на Искра Котова. С., 1986 г.
22.Лотман, Юрий. Култура и информация. С., 1992 г.
23.Незаглъхнали извори, Сб. Съставител Р.Русков. 1996 г.
24.Радев, Радослав. Размисли за иконата и стенописа в българската
литература. Варна. 1991 г.
25.Радев, Радослав. Българската възрожденска литература в училище.
Варна, 1993 г.
26.Радев, Радослав Койка Попова и др. Седмокласниците пишат. С., 1997 г.;
Осмокласниците пишат. С., 1997 г. Деветокласниците пишат. С., 1998 г.
Десетокласниците пиша. С., 1999. Всичко за матурата. С., 2009.
Тестове за 7, 8, 9, 10, 11-12 клас. 2004-2009.
27.Радев, Радослав. Как се пише есе. Варна, 1994 г.
28.Радев, Радослав. Алеко Константинов. Лице и опако. Варна. 1997.
29.Радев, Радослав. Иван Вазов и българското предвечерие. Варна. 1998.
30.Радев, Радослав. Книга за учителя по литература за седми клас. С.,
1996.
31.Рикьор, Пол. Теория на интерпретацията. С., 1995.
32.Словото на Бешков. Съставители: А.Гетман и С.Сивриев. С., 1973.
33.Тенева, Теменуга. Урокът по литература в педагогическия дискурс. Шумен.2005
34.Хьойзинха, Йохан. "Homo ludens". С., 1982 г.
35.Христова, Н., Любовта в изобразителното изкуство. С., 1987.