Един ден на Европа в Лондон с песните и шевиците на България

ЕДИН ДЕН НА ЕВРОПА В ЛОНДОН С ПЕСНИТЕ И ШЕВИЦИТЕ БЪЛГАРИЯ

(Служба в Уестминстърското абатство по случай 9 май - Денят на Европа
и 60-тата годишнина от Декларацията на Роберт Шуман)

Неделя. 9 май 2010-та. Ден на Европа. Празнува Старият континент.
В Русия – 65 години от победата над фашизма.
Във Великобритания отбелязват нещо по-друго: 60 години от 9 май 1950 година, когато излиза Декларацията на френския външен министър Роберт Шуман. Тази декларация е предвестник на Европейския съюз. Тя отправя първото предложение към държавите в Европа да установят тесни икономически връзки помежду си и ги призовава да към мирни взаимоотношения.

Не е много слънчев днешният лондонски ден, но е неделя и е празнично.

Само преди две седмици ни потърсиха в посолството, за да поканят ученици от Българското ни училище, които да представят България на голяма служба в Уестминстърското абатство, организирана в чест на Деня на Европа.
Огромна чест е да влезеш в това място, където са погребани 17 короновани владетели, Нютон, Оливър Кромуел, Джеймс Ват, Роберт Бърнс, Гладстон, Мартин Лутер Кинг, Кийтс, Чърчил, Незнаен воин, Киплинг, Луис Карол и безброй още изключителни личности.

Организаторите на събитието канят едно дете – предлагаме им облечени в национални костюми двама прекрасни млади гимназисти – Петър и Даяна от 10 клас. Типично по английски се опитват да ни убедят, че и един ученик е достатъчен ( ще има деца от всички страни, членки на Европейския съюз). Много се радват, че момчето е на 16 години и ще му поверят да носи флага на Европа начело на процесията. Ние обаче (типично по български) споменаваме, че носията на момичето е прекрасна и като двойка ще бъдат пленителни, при което печелим разрешението.

Който е идвал в Лондон и е влизал в Абатството знае какво магическо място е това. Най-величествената готическа постройка на Великата Британия, на най-престижното място до Парламента, в столицата, която някои наричат Столица на света.

И ние всички в училището сме се настроили като за нещо неповторимо. Облекли сме Петър в най-новата ни мъжка носия, току-що ушита в една чудесна смолянска фабрика, поясът му – ален, потурите с писани гайтани, шевиците на ризата пеят ли пеят, че и цървули му обухме. Юнак, та юнак. Даяна грее в тракийски одежди, които са ни подарък от директорката на Българското училище в Хамбург – г-жа Ваня Велкова. На главата й - лазарска корона. Трептят пендарки и шарени ленти по косите и, бялото и личице грее като лика на момичка от народните песни.

Отиваме рано за репетиция. Не дават да се снима на самата служба, но поне ни разрешиха да щракнем малко кадри от репетицията. Как да не грабнем такъв спомен на фото! Не се е случвало досега…дай Боже тепърва да става все по-често.

Има държави, които правят помпозни тържества, други ги правят показни, някои предпочитат скромните. Англичаните ги правят точни…и много изискани. Всяка дума, жест, конфигурация е отработена – няма място за изненади, нито за много, много емоции – просто знаят как се прави спектакъл така, че да внушава, без да натрапва.

Местата в абатството са строго разпределени, церемонията е отработена до последния детайл. Влизат посланиците на европейските държави в Лондон и заемат най-първите места. И ние сме тук – учители от училището, част от учениците ни, техните родители. Надигаме глави, за да зърнем и нашия си посланик.

Започва службата. Всички са на крака, пеят се химни, в залата влизат децата като главна процесия. Най-отпред – нашият Петър, хубав, българин, носи Знамето на Европа със златните звезди. Накрая на процесията – красавицата ни Даяна. Те са най-големите сред децата и най-красиво облечени. Шевиците на България още на репетицията събраха около тях страшно много любопитни и все ги питаха: „От къде сте? Какви са тези облекла? От кой край на страната ви? О, колко сте красиви!!!” А ние всички сме се изпъчили (като за продан) и ни запяла отвътре една сладкопойна чучулига – пее, та се къса, и на български пее, пустата му нежна българска радост! Няма по-хубави от нашите! Туй-то! И цървулките на Петър стъпят гордо над паметните плочи на великите, и ръцете му, младежките, здраво стискат дръжката на знамето. Отсреща го гледат и посланиците на Европа, и застиналите огромни статуи на Гладстон, Дизраели, Виконт Палмерстон и още много, много други…
Директорката на Френския културен институт чете откъс от Декларацията на Шуман, службата се ръководи от Дина на Уестминстър, всички присъстващи отправят молитва за опрощение и тогава….

В огромната зала еква брилянтната църковнослявянска песен на нашите изпълнители от Лондонския български хор с ръководител Десислава Стефанова: „Тебе поем, Тебе благодарим, Тебе благосолвим, Господи. И молим Ти ся, Боже наш.”

Е тук вече сълзите ми рукнаха, защото емоцията, че в най-ама в най-най-сърцето на Англия, сред светините на най-най-великите й отроци, нашето песнопение звучи с такава сила и красота, че няма как да сдържиш вълнението си.

И пак се пеят псалми, четат се откъси от Евангелието – на немски от германския посланик, на румънски – от румънския, отправя се адрес от преподобния свещеник, съветник на архиепископа на Кентърбъри. А след него – нашият български хор запява невероятна народна песен: „Кавал свири, мамо, Горе –доле, мамо, у селото. Я ще ида , мамо, да го видя…” Ние си разбираме думите, другите гости не ги долавят, но мелодията е Орфеева, гласовете на нашия хор са митични. И това е може би най-големият символ за нас, защото в хора на Деси пеят англичани, гърци, индийци, италианци – светът пее в тоз наш хор, опиянен от умопомрачителния талант на това наше момиче - чудо от Стара Загора, това Тракийско съкровище, дето с гласа си прослави фолклора на България и спечели толкова много последователи.
Духовници, посланици, деца, родители, посетители в абатството – всички отправиха молитва в служба на мира и приятелството между държавите на Европейския съюз и тази молитва към Бога всеки си я казваше на своя си език, със свой си трепет.

Прогърмя величествено органът с „Ода на радостта”, малките представители на Европа отново се строиха, Петър понесе Европейския флаг вън от Абатството и красивата детска редичка закри тържествената служба.
Хората с доволни лица започнаха да напускат местата си и да се отправят към изхода. И тогава – изведнъж, зад каменния огромен олтар на Уестминстърското абатство изневиделица гръмна, наистина гръмна в смазващата акустика на катедралата „Многая лета, за многая лета!!!”
Пееше нашият Български лондонски хор, защото днес беше и рожденият ден на тяхната ръководителка – Деси Стефанова и те искаха точно тук, точно на този ден да я поздравят за всичко, което тя дарява на тях, на нас, на света с таланта си на чародейка.

Посетителите, които се бяха запътили към изхода – всички се спряха и се заслушаха с благоговение. Беше истински божествено.
Ние с моята колежка Здравка запалихме на изхода по една свещичка пред православните икони на Божата майка и на Иисус и с пометени от хубост сърца излязохме навън, за да се напрегръщаме щастливо с учениците си и да се приберем по домовете си, убедени, че тази нощ няма да заспим.
Може и да ви е патетично всичко, което ви разказах, но ние със Здравка знаем, че учениците ни това ще го помнят за цял живот.
И съм сигурна, че България днес влезе в сърцата на всички, които бяха в абатството, видяха и чуха.

Снежина Мечева
директор на Българското училище
към Посолството на България в Лондон, Великобритания
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина