24 май 2008 г в Лондон
Двадесет и една години учениците от Българското училище към Посолството на България в Лондон огласят салоните с химна на светите братя Кирил и Методий. 21 години дипломати, родители, учители, ученици се сбират, за да задъха в Албиона отново на България.
През тази учебна година в нашето училище се обучаваха 134 ученици. 125 от тях успешно завършиха годината в Лондон (някои напуснаха училището по семейни причини, други се завърнаха преди края на годината в родината).
Празникът на славянската писменост и култура е очакван винаги с нетърпение и от учениците, и от родителите, и от цялата българска общност в Лондон, която идва в Българското посолство, за да се порадва на богатата и разнообразна програма, подготвена от учениците.
120 деца, строени по класове, вдигнали високо портрети с ликовете на Кирил и Методий, на българските царе, на възрожденците, на българските писатели –класици. Първокласниците размахват знаменцата на страните от Европейския съюз и на тези страни, в които има други български училища, членове на Асоциацията на българските училища в чужбина. Всички пеят с цяло гърло и от сърце „Върви, народе възродени” ( да знаете в първи клас какъв сериозен проблем е да се обяснят и разберат тия архаични думички!) Но пеят децата ... пленително.
А родителите и гостите (200 – 300 на брой) гледат с усмивка, някои с насълзени очи. И се е свило гърлото на всички зрители не от болка, а от майчинска радост, че тия мъничета от 1 и 2 клас, тия сладури от 3 и 4, тия всеотдайничета от 5 и 6 и тия юноши и девойки от 7 и 8 клас в тоя момент с възторга си казват на всички: „Аз съм българче!”. Това личи по народните носии, с които са накипрени почти половината от децата, личи и по тениските –униформи с логото на нашето училище, на което ясно се виждат с цветовете на трибагреника ни нашето А, Бе, Ве.
Кънти в салоните на посолството „Химнът на Европа”, ехти „Дилмано-дилберо”, „Йовано, Йованке”, „Македонско девойче”. Пеят солисти, пеят дечицата, най- малките отпред се чупят кръшно в неравноделния такт…и виждам много насълзени очи сред публиката. Дори и мъже после ми споделиха, че едвам са се сдържали.
Красиви са ни децата, талантливи са ни. Свирят на пиано, цигулка, пан- флейта, класическа флейта, китара. танцуват нашенското право хоро, солисти изпълняват джайв, малките рецитират за България, Николета от 4 клас казва свое прекрасно стихотворение, Мария на 10 години чете награденото си съчинение от тазгодишния литературен конкурс, големите припомнят незабравимите думи на Далчев:
„Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.”
И накрая – всички с високо вдигнати ръце, полюшващи се наляво и надясно, припяват на Снежка от 5 клас:
„Дайте шанс на песента
скрита сила има във нея,
тя ще върне радостта
и светът ще оцелее”.
Ето, това искаме ние – светът да оцелее. Искаме да виждаме красивите си деца засмени, обичащи, вярващи. Искаме да знаят и тачат миналото си, да носят през годините и през поколения „туй, що не гасне” – нашата българщина.
Това прави Българското училище в чужбина, крепи духа и вярата, дори и в трудни моменти. Затова трябва да има политици и дипломати, които да са „крило” за българското школо зад граница. Да има все така всеотдайни родители, които да правят всичко, за да не скъсват децата им връзката с България. Трябва да има предани учители, които да носят знания и любов на жадните, на най-обичните ни – децата.
Държава и народ – да мислим едно и да правим добро.
На многая лета!
Снежина Мечева
директор
Българско училище
Посолтво на България
Лондон