Публикации

12 April, 2012
Статия за Детския дом в град Якоруда, Ваня Велкова, 12.04.2012
Автор: Published: 12 April, 2012 Times Read: Коментар 0
1 March, 2012
Мартеници от Брацигово през Берлин за Лондон, 01.03.2012

До Българско училище
към Посолството на Република България в Лондон

УВАЖАЕМА Г-ЖО МЕЧЕВА,
СКЪПИ КОЛЕГИ И НАСТОЯТЕЛИ,
МИЛИ УЧЕНИЦИ,

По стара българска традиция на първия ден на пролетния месец март, ние, българите, се закичваме с бели и червени конци. Тази така наречена мартеница подаряваме на близки и приятели с пожелание за здраве и дълголетие.

Мартеницата води началото си от времето на хан Аспарух, чийто завет е бил червено-бялата нишка никога да не се разкъсва и винаги да свързва българите. Оттогава до днес преплетените червено-бели конци са здравата нишка, която свързва българите по света - за да сме силни и единни, да знаем и помним откъде произлизаме и да не се разделяме.

По повод 1-ви март Ви изпращам 120 мартеници. Мартениците получих от децата в Комплекс за социални услуги за деца и семейства в гр. Брацигово, България, на които извършвам дарения и с които съм в много добро сътрудничество. В знак на благодарност, за 1-ви март, децата и колективът на Комплекса ми поднесоха огромен пакет със собственоръчно изработени мартеници. При разговор с директорката на Комплекса, г-жа Костадинка Найденова, благодарих и споделих, че част от прекрасните мартеници ще запазя завинаги, а другите ще изпратя за Лондон, за да зарадват, както други наши сънародници, така и приятели на България в Лондон. Г-жа Найденова приветства идеята - българските мартенички, тръгнали от Брацигово и преминали през Берлин, да продължат пътя си към Лондон.

Известно ми е, че българската общност в Лондон с нетърпение очаква празника, който ще се състои на 26.05.2012 г. в Кенсингтън Гардънс и усилено се подготвя за събитието на годината. Българското училище към Посолството на Република България в Лондон е един от организаторите на мероприятието и именно затова изпращам мартениците за него.

Закичете се с мартеничките от децата в Брацигово! Подарете ги на наши сънародници и приятели на България в Лондон! Нека мартеницата, символизираща единство, да ни свързва нас, българите, сега и завинаги! Нека са живи българските традиции и ги популяризираме по целия свят!

С уважение,

Ваня Велкова,
Основател на Българското училище в Хамбург,
Член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина

Берлин, 1 март 2012 г.

Автор: Published: 1 March, 2012 Times Read: Коментар 0
25 August, 2011
Децата от Дома в с. Широка лъка, В. Велкова, 25.08.2011
Автор: Published: 25 August, 2011 Times Read: Коментар 0
14 July, 2011
Статия за децата в град Брацигово, Ваня Велкова, 14.07.2011
Автор: Published: 14 July, 2011 Times Read: Коментар 0
1 March, 2011
Ученици от Хамбург изпращат мартенички за деца от България

Първи март е един от най-жизнените и обичани български празници. Ден, на който поднасяме мартенички на наши близки, приятели, познати и им пожелаваме здраве и щастие през настъпващата пролет.

Децата с особено нетърпение и радост очакват Баба Марта. За да доставим радост на децата в България, с ученици от Хамбург изпратихме мартенички за:
80те деца, лишени от родителски грижи в дом "Катя Ванчева", с. Широка Лъка, обл. Смолян и
30те ученици от Средно Общообразователнооздравително Училище "Христо Ботев", с. Баните, обл. Смолян.

Ваня Велкова
основател на Българското училище в Хамбург,
член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина

Автор: Published: 1 March, 2011 Times Read: Коментар 0
11 January, 2010
Благотворителна акция на "Асоциация Балкан" от Испания

Здравеите,

Ние сме Асоциация на българи в Испания БАЛКАН и имаме българско неделно училище в Мадрид и още 6 филиала в цяла Испания (Хатива, Гандия, Мостолес, Сеговия, Палма де Майорка, Тенерифе).

Идята ни за тази Нова година е да направим тържество под надслов "Кой не вярва че на Коледа стават чудеса". Мислейки в тази линия, взехме решение да се свържем с няколко дома за деца без родителски грижи в България и да видим с какво можем да помогнем. Искаме да направим от празника, по-солидарен, по-истински и по-балгарски празник. Също искаме да събудим в нашите ученици чувство за отговорност, за съпричастност, за удовлетворение от самия акт на даване.

Изкристализира идеята на самото тържество да поставим на елxата направени от нас "ангелчета", на гърба на които да има име на наш ученик и име на дете от един дом. Като символика ни се стори добре, тъй като тези ангелчета ще ги връчи Дядо Коледа и ще останат за спомен на детето, като се надяваме да има положителен ефект.

Такова сътрудничество, може да доведе и до рaзмяна на адресите, децата да си пишат и така да станем посредници, на нещо много важно в живота – приятелството.

По-късно идеята се разшири и се превърна в Благотворителна кампания за събиране на помощи за домовете. Според предварително проучване имат нужда от: дреxи, обувки, бельо, домакински съдове, одеала, спално бельо, трайни хранителни продукти, финансова помощ.

Тъй-като за пръв път организираме подобна кампания може и да има слабости, но желанието ни е толкова голямо, че се надяваме всичко да мине добре и да донесе и на двете страни много радост и положителни емоции.

Автор: Published: 11 January, 2010 Times Read: Коментар 0
11 January, 2010
Хамбург: Помощи за деца-сираци

Помощи за деца-сираци в България

Хамбург, 11 януари 2010 г.

В продължение на 8 години Българското училище в Хамбург помага на деца-сираци в България. За децата се събират дрехи, обувки, хранителни продукти, играчки. Училището само организира транспорта до домовете в България.

До месец април 2009 г. Българското училище в Хамбург подкрепяше дома за деца лишени от родителска грижа „Детелина” в село Рабиша, област Видин, както и дома за деца лишени от родителска грижа в село Борован, област Враца.

Този път за Коледни празници Българското училище в Хамбург зарадва с дрехи и хранителни продукти дома за деца лишени от родителски грижи „Катя Ванчева” в село Широка лъка, област Смолян, както и децата от Общообразователно-оздравително училище „Христо Ботев” в село Баните, област Смолян.

Ваня Велкова,
директор, Българско училище в Хамбург, Германия,
член на управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина

Автор: Published: 11 January, 2010 Times Read: Коментар 0
27 October, 2012
Семинар за българските учители зад граница, Будапеща

Семинар за българските учители зад граница, Будапеща, 26-27 октомври 2012 г.


Организатори:
Българско републиканско самоуправление,
Департамент за информация и усъвършенстване на учители
при Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Под патронажа на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ)
Медиен партньор: Интернет радио „Татковина”

На 26 и 27 октомври 2012 г. в Будапеща ще се състои семинар за учители на тема:

„Обучението по български език в чуждоезикова среда: съвременни методи и високи технологии”, организиран от Българското републиканско самоуправление в Унгария.

Обучението се провежда с преподаватели от Департамента за информация и усъвършенстване на учители при СУ „Св. Климент Охридски”.
Домакин е Българското училище за роден език в Будапеща.
Семинарът се финансира от Министерство на човешките ресурси в Унгария.

На семинара, освен учителите от Будапеща, са заявили участие преподаватели в 9 училища от Никозия, Пекин, Берлин, Линц, Братислава, Виена, Пафос, Стокхолм и Лондон.

На авторитетната среща са поканени официални представители от българска и унгарска страна.
Семинарът се провежда под егидата на Асоциацията на българските училища в чужбина.
На изложба ще бъдат представени български учебници, издадени в Унгария, планира се и среща с издателствата.




Участници в семинара в Будапеща.

ПРОГРАМА

26 октомври, петък:
9.30 – 10.00 – Регистрация

10.00 - 10.30 – Официално откриване
(Изложба на учебници)

10.30 – 12. 00 – Електронно обучение. Използване на Web-2-инструменти в обучението по български език
12.00 – 12.15 – Кафе пауза
12.15 – 13.45 – Виртуална класна стая (включване от България)
13.45 – 14.30 – Обедна почивка
14.30 – 16.00 – Обучението по български език в чуждоезикова среда - проблеми и перспективи. Дискусия.

27 октомври, събота:
9.00 – 10.30 – Интерактивният подход в образованието. Интерактивни методи и техники на обучение
10.30 – 10.45 – Кафе пауза
10.45 – 12.15 – Използване на интерактивна дъска
12.15 – 13.00 – Обедна почивка
13.00 – 14.30 – Психолого-педагогически тренинг
14.30 – 14.45 – Почивка
14.45 – 17.00 – Добри педагогически практики

17.30 – Официално закриване на конференцията

В неофициалната програма на конференцията са включени обиколка на Будапеща с автобус, вечеря на корабче по Дунав и среща с представители на Българското републиканско самоуправление.

Автор: Published: 27 October, 2012 Times Read: Коментар 0
24 May, 2012
Мероприятия на Българското училище в Сао Пауло

Информация от г-н Михаил Кръстанов, основател, учител и ръководител на Българското училище в Сао Пауло.

На 3 март 2012 г. се е състоял Открит урок в присъствието на посланика в Бразилия, над 300 българи, бесарабски българи, родители, ученици, гости, приятели на България. Тържеството е било открито в зала „Chef de Jur” - Sao Paulo. За Националния празник на България е изнесено приветствено слово от посланик Мануел Насименто, поздравление от г-жа Катарина Паслар - председател на Културната Асоциация на българите в Бразилия, както и от Българското училище в Сао Пауло. Присъстват също и други представители на ръководството на Културната Асоциация на българите в Бразилия. По повод 3-ти март е представен доклад. Впоследствие е прожектиран филм за храма „Свето Преображение Господне” в Болград. След филма се е състояла дискусия. В празничната програма учениците от Българското училище в Сао Пауло представят рецитал по стихове на български възрожденци.

По случай 24 май Българското училище в Сао Пауло отново изнася тържествена програма. Този път децата рецитират стихове от български класически и съвременни автори.По повод празника са прочетени поздравления от Културната Асоциация на българите в Бразилия и от Българското училище в Сао Пауло.

Седмица по- късно в Мемориала на имигрантите се провежда „Фестивал на нациите” в Сао Пауло. В този голям традиционен и същевременно с това интернационален празник участват всички народности на територията на Бразилия. Те представят както традиционни продукти и кулинарни специалитети, така и сувенири. Фестивалът е изпълнен с музика и танци на различните народи. През тази година българското участие на фестивала е било забележително, споделя г-н Кръстанов. Пред българските щандове се тълпят любопитни посетители. „Фестивалът на нациите”, състоял се в Сао Пауло в две поредни недели – 27 май и 3 юни, е имал три нива: кулинарна ложа, арт-ложа, арт-предмети и танцова група. В кулинарната ложа са представени най-разнообразни български специалитети – вина, филета, консерви, български сирена, погачи и много други. В арт-ложата гостите са били запознавани с българските традиционни занаяти, българската керамика, тъкани, произведения на изкуството. Прекрасна фолклорна група, действаща към Културната Асоциация на българите в Бразилия и Българското училище в Сао Пауло, развеселявала гостите от различните страни с български хора и ръченици. По данни на Кметството в Сао Пауло и на местните медии посетителите на "Фестивала на нациите” са били над 700 хиляди.

Автор: Published: 24 May, 2012 Times Read: Коментар 0
13 May, 2012
Славянските общности в Лондон честват 24 май

На 13 май 2012 г. в Кралския колеж по музика в Лондон се състоя тържествено честване на Деня на славянските първоучители Кирил и Методий. По инициатива на Епархията на Сурож и Руската православна църква във Великобритания и Ирландия в голямата зала на музикалния колеж се събраха представители на Русия, Украйна, Беларус, България, Сърбия. Концертът бе организиран преди всичко с участието на деца от различните училища на славянските общности в Лондон и беше една прекрасна въртележка от безценен засмян славянски фолклор.

С приветствени думи към присъстващите се обърна архиепископ Елисей. В словото си той изтъкна значението на делото на солунските братя - първоучители и желанието на нашите общности да отпразнуваме заедно този свят за всички ни празник.
Животът на Кирил и Методий бе прекрасно пресъздаден в театрален спектакъл, изнесен от децата от училището към Успенския катедрален събор и епархията на Суроз.

След тях концертът продължи с изпълнение на децата от българските училища в Лондон.
Нашето училище към Посолството на България бе представено от трите ни ученички от гимназиалния курс на г-жа Здравка Момчева: Тонислава Аспарухова - 9 клас, Благомира Стоянова - 10 клас и Траянка Костова - 12 клас. Облечени в китните нашенски носии, момичетата изпълниха като истински професионалистки две от любимите си български народни песни.

След тях учениците от българското училище "Боян Мага" изпълниха нашенското "Боряно, Борянке", попяха народни детски песнички, а накрая танцовият състав на големите изпълни хороводен танц, озаглавен "Шопско настроение".

Българските училища на г-жа Милена Везенкова "В. Левски" и "Розова долина" се представиха с много сладуранско изпълнение на най-малките си ученици, облечени като калинки, а след това по-възрастните участници в танцовия им състав в квартал Баркинг изпълниха китка от български хора.
Последваха изпълнения на сръбски фолклорни песни на учениците от Сръбското неделно църковно училище.
Ученик, представител на Беларуското посолство, изпълни откъс от поема на Я. Купал.
Най-голямо бе руското участие:
Образователен културен център "Глобус" с народни песни и танц - кадрил, следван от руски хор, изпълнил "Во поле береза стояла", танцувална студия "Калинка". Тези деца бяха невероятни. Нашариха сцената с пъстрите си костюми и с изключително професионалните си почти акробатични изпълнения на руски танци. Пир за окото и душата.

След тях спектакъл с руски частушки изпълни училище "Дружба" и накрая бяха представителите на Украйна от фолклорния клуб "Млад театър" с литературно-музикална композиция по стихове на Тарас Шевченко.

Близо два часа и половина бяхме свидетели на нещо много красиво и вълнуващо. Преди всичко заради участието на толкова много ентусиазирани деца, които са свързани по кръв и слово и заедно вдъхновяват чувството за значимо присъствие на територията на Великобритания. Виждаше се как славянските общности милеят и полагат изключителни грижи, за да съхранят народните традиции. Правят го с посветеност, напомняща посветеността на Кирил и Методий.
Лично мен, след всичко видяно и усетено, най-дълбоко ме пристрасти призивът на архиепископ Елисей подобни празници да станат традиционни. Убедена съм, че всички, които присъствахме там, в бъдеще ще имаме огромно желание това да се случва всяка година.

Светът се глобализира, но в този национален миш-маш е прекрасно, когато силата на славянското единство изгрява по такъв вълнуващ начин и вдъхновява децата да творят красота - родна, песенна, хороводна, красота, завещана от деди.

Организацията беше безупречна. В края на концерта ръководителите на съставите получиха прекрасни грамоти за участието си, а всички участници (повечето деца) бяха възнаградени с шоколади на известната фирма "Торнтон", на които бе изписана датата 13 май 2012 г.

Неволно си спомних как навремето нашият съхранител на училището ни - посланик Иван Станчов, организараше по Коледа съвместни празници на децата от страните на Балканския полуостров, на които също така пеехме песните на народите си и беше завладяващо.

Далеч сме от родните земи, но родното живее чрез нас по света и ни кара да се гордеем с присъствието си, където и да сме намерили спирка в живота си.
Беше прекрасен ден!

Снежина Мечева
директор на Българското училище към посолството на България в Лондон
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина

Автор: Published: 13 May, 2012 Times Read: Коментар 0
28 April, 2012
ПРАЗНИК НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

На 13 май 2012 г. в Кралския колеж по музика в Лондон се състоя тържествено честване на Деня на славянските първоучители Кирил и Методий. По инициатива на Епархията на Сурож и Руската православна църква във Великобритания и Ирландия в голямата зала на музикалния колеж се събраха представители на Русия, Украйна, Беларус, България, Сърбия. Концертът бе организиран преди всичко с участието на деца от различните училища на славянските общности в Лондон и беше една прекрасна въртележка от безценен засмян славянски фолклор.

С приветствени думи към присъстващите се обърна архиепископ Елисей. В словото си той изтъкна значението на делото на солунските братя - първоучители и желанието на нашите общности да отпразнуваме заедно този свят за всички ни празник.
Животът на Кирил и Методий бе прекрасно пресъздаден в театрален спектакъл, изнесен от децата от училището към Успенския катедрален събор и епархията на Суроз.

След тях концертът продължи с изпълнение на децата от българските училища в Лондон.
Нашето училище към Посолството на България бе представено от трите ни ученички от гимназиалния курс на г-жа Здравка Момчева: Тонислава Аспарухова - 9 клас, Благомира Стоянова - 10 клас и Траянка Костова - 12 клас. Облечени в китните нашенски носии, момичетата изпълниха като истински професионалистки две от любимите си български народни песни.

След тях учениците от българското училище "Боян Мага" изпълниха нашенското "Боряно, Борянке", попяха народни детски песнички, а накрая танцовият състав на големите изпълни хороводен танц, озаглавен "Шопско настроение".

Българските училища на г-жа Милена Везенкова "В. Левски" и "Розова долина" се представиха с много сладуранско изпълнение на най-малките си ученици, облечени като калинки, а след това по-възрастните участници в танцовия им състав в квартал Баркинг изпълниха китка от български хора.
Последваха изпълнения на сръбски фолклорни песни на учениците от Сръбското неделно църковно училище.
Ученик, представител на Беларуското посолство, изпълни откъс от поема на Я. Купал.
Най-голямо бе руското участие:
Образователен културен център "Глобус" с народни песни и танц - кадрил, следван от руски хор, изпълнил "Во поле береза стояла", танцувална студия "Калинка". Тези деца бяха невероятни. Нашариха сцената с пъстрите си костюми и с изключително професионалните си почти акробатични изпълнения на руски танци. Пир за окото и душата.

След тях спектакъл с руски частушки изпълни училище "Дружба" и накрая бяха представителите на Украйна от фолклорния клуб "Млад театър" с литературно-музикална композиция по стихове на Тарас Шевченко.

Близо два часа и половина бяхме свидетели на нещо много красиво и вълнуващо. Преди всичко заради участието на толкова много ентусиазирани деца, които са свързани по кръв и слово и заедно вдъхновяват чувството за значимо присъствие на територията на Великобритания. Виждаше се как славянските общности милеят и полагат изключителни грижи, за да съхранят народните традиции. Правят го с посветеност, напомняща посветеността на Кирил и Методий.
Лично мен, след всичко видяно и усетено, най-дълбоко ме пристрасти призивът на архиепископ Елисей подобни празници да станат традиционни. Убедена съм, че всички, които присъствахме там, в бъдеще ще имаме огромно желание това да се случва всяка година.

Светът се глобализира, но в този национален миш-маш е прекрасно, когато силата на славянското единство изгрява по такъв вълнуващ начин и вдъхновява децата да творят красота - родна, песенна, хороводна, красота, завещана от деди.

Организацията беше безупречна. В края на концерта ръководителите на съставите получиха прекрасни грамоти за участието си, а всички участници (повечето деца) бяха възнаградени с шоколади на известната фирма "Торнтон", на които бе изписана датата 13 май 2012 г.

Неволно си спомних как навремето нашият съхранител на училището ни - посланик Иван Станчов, организараше по Коледа съвместни празници на децата от страните на Балканския полуостров, на които също така пеехме песните на народите си и беше завладяващо.

Далеч сме от родните земи, но родното живее чрез нас по света и ни кара да се гордеем с присъствието си, където и да сме намерили спирка в живота си.
Беше прекрасен ден!

Снежина Мечева
директор на Българското училище към посолството на България в Лондон
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина

Автор: Published: 28 April, 2012 Times Read: Коментар 0
28 April, 2012
На гости в Чикаго - г-н Николай Василев

На този линк може да прочетете кореспонденцията от Чикаго, където наскоро е гостувал г-н Николай Василев - бивш зам.-министър председател в правителството на Симеон Сакскобургготски. По време на посещението си г-н Василев се е срещнал с младите хора от българската общност. По покана на г-жа Боянка Иванова, директор на училище „Джон Атанасов”, е посетил и учениците в това българско училище и е присъствал на Урок по България.

Тук можете да прочетете как е преминал урокът на децата, изнесен в присъствието на техния гост – г-н Николай Василев.

Преди години, когато Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) не съществуваше и тогавашното правителство не поемаше никакъв ангажимент към училищата зад граница, г-н Василев като вицепремиер спря решението на финансовото министерство нашите училища да плащат свободен наем в посолските комплекси, където се помещаваха българските училища и с това ни съхрани. Помним го, особено ние, в Лондон.

Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ

Автор: Published: 28 April, 2012 Times Read: Коментар 0
28 April, 2012
Посещение на ученици от в българското училище в Лондон

На 28 април 201 2 г. в дъждовния Лондон имахме засмян ден. В Българското училище към Посолството на България ни дойдоха мили гости – група ученици и учители от Първа английска езикова гимназия в София.

Въпреки мрачното и мокро време – ние си прекарахме чудесно. Съботата е ден на гимназиалните ни ученици, които с голямо нетърпение очакваха тази среща. Първо посрещнахме гостите си в класната стая, почерпихме се с малко вкуснотии, поговорихме си като за начало и малко по-късно отидохме в салоните на Посолството, където любезно ни посрещна посланик Константин Димитров и г-жа Валя Александорва, дипломат в посолството, която е член на Училищното настоятелство.

Г-н Димитров изрази задоволството си, че като възпитаник на Първа английска езикова гимназия в София има възможност да посрещне в Лондон групата на своето любимо училище. Изтъкна големия авторитет на Първа АЕГ и изрази убедеността си, че нашето Българско училище към Посолството възпитава свои достойни продължители. Разказахме накратко някои моменти от нашата история и за Асоциацията на българските училища в чужбина, след което г-жа Здравка Момчева-преподавател на учениците ни от гимназията, прочете на български и на английски своя поетична творба („Песента на Орфей”), спечелила първа награда за поезия в Канада. Тя призова децата да се стремят да покажат на света най-доброто, което носят в себе си, за да демонстрират способностите си и да печелят уважение не само към себе си като към личности, а и уважение към страната, чиито посланици са.

Умилителни спомени сподели г-жа Мартина Хаджар – също бивша възпитаничка на Първа АЕГ в София и член на училищното ни настоятелство. Преди 22 години г-жа Хаджар е била в първата училищна група, която е дошла на посещение в Лондон и тогава са преспали в посолството. Беше много интересно за всички да чуем за личния й професионален и житейски опит, натрупан през тези години в САЩ и в Лондон. Тя е инициаторът на идеята общността ни да направи Българската чешмичка в Кенсингтън Гардънс, дар на лондончани за вечни времена. Прекрасната идея стана инициатива на Българския сити клуб в Лондон, на който г-жа Хаджар е ковчежник. Откриването предстои на 26 май 2012 г. и за него всички се готвим с особено адреналинно вълнение. Поканихме децата да се включат със свои творби в сайта „Нашата България” . Този сайт е дело на двете дъщери на почетния председател на Сити клуба принц Кирил. Двете прекрасни девойки Мафалда и Олимпия Кобург наскоро гостуваха в нашето училище. Те и сега щяха да дойдат, но са в Испания на рожден ден на своя дядо по майчина линия. Имаме идея да ги поканим да гостуват в София на Първа английска езикова гимназия и се надявам, че това ще се случи.

Гостите ни имаха възможност да видят десетминутното филмче за нашето училище, направихме си и голяма снимка за спомен (вижте в приложението).
Но по-веселото се случи след това.

Оставихме децата в училище да се допочерпят и да си поговорят насаме, без учителски надзор, защото се знае, че възрастните опекунстват, а тийнейджърите недолюбват много подобно шаперонство.
Ние, учителите, се преместихме в съседната класна стая, за да си кажем още наши си неща и да поговорим за бъдещите си взаимни планове. За нас наистина беше чест да се срещнем с колектива на едно родно и толкова престижно училище и да побратимим чувствата си, защото искаме занапред да сме едно. Много, много неща ни свързват и когато очи в очи сме се видели и харесали – новите идеи и приятелства ще направят желанието за контакт необходимост. Докато ние си говорехме възрастно, в съседната класна стая се чуваха викове и смях. Нямаше го вече първоначалното по-стъписанко мълчание. Да си кажем честно, нашите ученици в Лондон са повече момчета, а сред гостите ни момиченцата преобладаваха, което определено бе повод за младежка хармония.

И макар отдавна да беше превалило пладне, макар децата да бяха поизгладнели – хич не им се тръгваше, защото си беше забавно, интересно, ново.
Очакваше ги Природонаучният музей и подгизналият от дъждове Лондон, но…то и в книгите пише, че тук това си е нормално. А в България сега е 30 градуса жега!

Е, в нашето училище от радостта на децата също си беше барем 26 градуса по целзий!
Хубави са ни децата, заради тях и ние ще си младеем. Кой като нас!

Снежина Мечева
директор, говорител на АБУЧ

Автор: Published: 28 April, 2012 Times Read: Коментар 0
31 May, 2011
Награждаване на "Успелите деца на България"

На 31 май 2011 г. в зала номер 3 на НДК в София се състоя тържественото награждаване на Успелите деца на България – 2010 г. Инициативата е на Фондация „Димитър Бербатов”. За трета поредна година малките български венценосци празнуват заедно с любимия си бате Бербо.
От цяла България стотици ученици и техните родители заприиждаха час по-рано, за да заемат места в голямата зала, където номинирани и наградени ученици щяха да получат признание за постиженията си през миналата 2010 година.

За втори път Фондация „Димитър Бербатов” (ФДБ) включва в престижния конкурс и българчетата от училищата зад граница. Тази година за първи път Асоциацията на българските училища в чужбина е и съорганизатор на събитието, което е голяма чест. За съжаление нашите ученици не могат да присъстват така масово на церемонията по връчването на наградите, защото са на училище в чуждите държави и защото не е така лесно да се тръгне от далечните страни към София, но все пак – имаме и представители: Таня Ковачка – ученичка от 5 клас на Българското училище към Посолството в Лондон, която е и носител на първа награда за Социален проект . Децата от чужбина се състезават в отделна категория. Те не са толкова много и на практика конкуренцията при тях не е така голяма, както в основните категории за децата в България, където доста оспорвано се състезават стотици. Много сме радостни, че през тази година нашето училище в Лондон има шест номинирани. Миналата година бяха 8, но тази година имаме трима финалисти. Едната е Таня, за която вече споменах, втората финалистка в раздел Наука (Математика) е Аннабел Минкова от 8 клас, а има и една много специална награда за малкия второкласник Николас Шрайф, отличен за благотворителна дейност за развитието на спорта за непривилегировани деца. Сред децата от чужбина има и друго отличено дете. Десислава Йорданова от българското училище в гр. Шарлот, Северна Каролина – САЩ, която спечели първото място в областта Спорт.

От името на Асоциацията на българските училища в чужбина и от името на всички деца в нашите задгранични училища поднесохме едно огромно бяло цвете (метър и двадесет високо) с думите : „Бате Бербо, имаш златни крака, златни обувки, но най-ценно е златното ти сърце. Благодарим ти, че даряваш на децата надежда и уважение”.

Преди повече от година Димитър Бербатов подари на нашето училище в Лондон своята фланелка с автограф, която по Коледа разиграхме на благотворителен търг. Със спечелените от продажбата пари обзаведохме част от новата ни класна стая. Сега решихме да върнем жеста и Калоян Колев – ученик от 8 клас (също номиниран от ФДВ) връчи на звездния ни шампион нашата униформена тениска, на която всички наши ученици и учители бяха поставили свои автографи. Пожеланието ни бе след години някой от тези автографи да има толкова голяма стойност, колкото автографа на голямата футболна звезда.

Церемонията по връчването на наградите на децата бе изключително вълнуваща. Винаги, където има деца – празникът става. Но за това тържество на успеха имаха огромна заслуга мнозина. Един невероятен екип от сътрудници на г-жа Диди Ходжева – директор на ФДБ, режисьорът на церемонията Камен Воденичаров, водещият Део. И все пак – централните фигури бяха Димитър Бербатов и щастливите от присъствието му ученици.

Много искрен в признанието си шампионът сподели: „Мили деца и родители, това, че сте тук тази вечер, наистина е много голямо удоволствие за мен. Вие всички сте победители! Ще имате и тежки моменти в бъдеще, но не трябва да се предавате. Те ни правят по-силни хора. Благодаря ви, че сте тук! Поздравления за постиженията ви и ви желая още много успехи!”
Още по-вълнуващи бяха благодарностите и пожеланията на децата към него. Не знам дали съм права, но ми се стори по едно време, че след трогателните думи на едно от децата в очите на силния мъж заблестяха малки влажни светлинки.

Истински празник на талантите бяха изпълненията на номинираните по проекта „Награди за успелите деца на България”. Мариела Апостолова с нейната песенчица „Радице моя” огласи залата толкова по български. Грееше на сцената в родопската си носия и ме върна в дните, когато със същата виртуозност изправи на крака хилядите в Лондон, дошли да чуят концерта на „Мистериите на българските гласове”. Тя пя и там, заедно с още три невероятни млади народни изпълнителки, номинирани от Фондация Димитър Бербатов. После ни плени цигуларят Виктор Тренев със своя „Български танц” от Парашкев Хаджиев. На сцената излезе един много сериозен „фъстък” , босичка, но в искрящо бял карате костюм, шампионката Ана-Мария Абаджиева. Тя изпълни впечатляващи бойни упражнения с такова майсторство, че всички притихнаха. Сладуранската двойка по спортни танци Михаела Антонова и Иван Иванов от Бургас изиграха по шампионски своето Пасо – добле. И към края - невероятният попизпълнител от Горна Оряховица - Иван Иванов с мощния си глас зашемети всички, изпълнявайки Send me an Angel на Scorpions.

След финала, децата като пчелици в кошер слетяха своя бате Бербо за автограф и снимки с него. То това е събитие за цял живот. Всеки в залата усети, че споменът ще остане завинаги с нас. Човешко, вълнуващо, непомпозно, аполитично, но с мисъл за бъдещето и затова оптимистично бе всичко видяно и чуто.
Големите звезди не винаги са големи човеци. Нашият Бербо е!

И тук си спомням нещо, което журналистът Тома Томов каза в интервю по БТВ. Питаха го: Смята ли, че България ще се оправи. Отговорът му бе: „Ако всички играем като Бербатов!”

Автор: Published: 31 May, 2011 Times Read: Коментар 0
1 May, 2011
Български дни в Чикаго - 2011

От 29 април до 1 май 2011 г. Чикаго бе средище на поредица от инициативи, събрали заедно много български емигранти от различни части на САЩ и Европа.

На 29 април в една от залите на Oakton Community Collegе в Чикаго бе предоставена театрална постановка с български актьори: спектакълът “Револверът“ на Майа Праматарова и с участието на талантливите млади актьори Иван Ангелов от Чикаго и Джина Ди Донато от Ню Йорк.

На 30.04.2011 г. в Чикаго се състоя Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ на тема: „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и национално самосъзнание”. Инициативата за Форума е на Първото българско лицензирано училище „Джон Атанасов” в Чикаго и Асоциацията на българските училища в чужбина.

Почетни гости на Форума бяха министърът на образованието г-н Сергей Игнатов и зам.-председателят на Народното събрание г-н Георги Пирински. Участници във Форума бяха представители на български училища на територията на 15 града в 13 щата на Америка: Чикаго, Вашингтон ДС, Ню Йорк, Бостън, Шарлот, Филаделфия, Детройт, Минеаполис, Сент Луис, Сарасота, Тампа, Сан Антонио, Лас Вегас, Сан Диего, Лос Анжелис, директорите на българските училища в Лондон и Париж, представител на УС на АБУЧ от Берлин и председателят на АБУЧ от София.Към Форума се присъединиха и представители на български медии, културни и духовни институции в САЩ и България, обществено активни личности и представители на американската администрация в Чикаго.

Всички участници във Форума определиха тази среща като най-високото постижение в диалога между неправителствените организации и държавата по отношение на образованието ни по роден език и култура зад граница.

На следващия ден, 1 май 2011 г., домакин на форума бе Българо-Американска Асоциасия (БАА), Чикаго. За четиринадесети пореден път се проведе фестивалът, под надслов “Български дни в Чикаго – пролет 2011“. Дискусионните сесии на БАА се провеждат два пъти в годината – през пролетта и есента. Пролетната сесия 2011 премина като част от Форума на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ. Гости на Фестивала бяха официалните представители на българската държава в лицето на министър Игнатов и зам.председателя на 41-то НС – Георги Пирински, както и представителите на Посолството на Република България във Вашингтон, САЩ – Тихомир Стойчев и Стефка Йовчева, а също и Евелина Христова – съветник на министър С. Игнатов. Сред присъстващите на фестивала бяха и членове на УС на АБУЧ и зам.ректора на Американския университет в България – д-р Сайръс Рийд.

Автор: Published: 1 May, 2011 Times Read: Коментар 0
5 February, 2011
Срещата на учителите в Ирландия

Семинар на тема: „Българските училища в чужбина – проблеми и перспективи за развитие”, организиран от Българския образователен и културен център в Ирландия (БОКЦИ)
на 5 февруари 2011 г. в Дъблин, Ирландия

Татяна Аданова
директор "Азбука"
председател БОКЦИ

На 5 Февруари 2011 се проведе семинар, организирана от Българският образователен и културен център в Ирландия (БОКЦИ) с любезното съдействие на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Организаторите бяха решили да обединят дискусията около най-важната тема, а именно - „Българските училища зад граница – проблеми и перспективи за развитие“.

Срещата уважиха с писъствието си г-н Емил Ялнъзов, Посланик на Р България в Р Ирландия; г-жа Снежина Мечева, директор на БГ училище към посолството в Лондон и говорител на АБУЧ; г-жа Валентина Стефанова, ръководител на БГ клуб „Патиланци“ в Арма, Северна Ирландия; членове на Българския образователен и културен център в Ирлания и учителският състав на БГ училище „Азбука“ в Дъблин. Очакваха се да пристигнат ръководствата на българските училища от двата острова. За съжаление семейна ангажираност не позволи на г-жа Вазенкова, директор на Българските „школа“ в Лондон да присъства, а силният вятър не позволи със самолета от Корк да излети г-жа Мира Кръстева, директор на БГ училище „Любознание“ в гр. Корк.
Г-н Посланикът поздрави участниците в семинара и в словото си спомена колко навременна, безрезервна и ценена е помощта, която Българските училища в чужбина вече получават от България по програмата „Роден език и култура зад граница“ . Как все по-силни и дейни стават българските училища в чужбина, и колко всеотдайно и безрезервно работят всички, за да се чува и знае българският език и култура.

Председателят на БОКЦИ и Директор на Българското училище „Азбука“ в Дъблин г-жа Татяна Аданова представи накратко историята, и дейността на БОКЦИ и на училище „Азбука“, както и учителите, ангажирани с дейността му и това даде старт на диалога, в който всички споделяха и разказваха за трудности и успехи, за предизвикателсвата в работата си за благородната кауза.

„Здравейте, приятели!“ - с този поздрав и с усмивка започна своята презентация и г-жа Снежина Мечева, приканвайки участниците към дискусия и отворен диалог. Г-жа Мечева разказа за трудния път на българските училища през годините, с болка сподели за няколкото закрити такива, но изрази надежда, че с подкрепата, която сега училищата имат от държавата, вече ще се поздравяваме само с откриване и разрастване на българските „светилища“ зад граница. Тя отново подчерта факта, че е на гости на приятели, с които има общи интереси, но и общи проблеми.

Похвален беше ентусиазмът и борбеността на г-жа Валентина Стефанова, която сама е организирала и работи в клуб „Патиланци“ в Арма от Северна Ирландия, по-малко от година, но вече с 15 деца на възраст 0-11 години.

В края на срещата всички изразиха увереност, че ще се срещат и в бъдеще, и пак по приятелски, и пак ще се поздравят с успехи и нови инициативи. Г-жа Мечева благодари на всички – организатори и участници, и изрази задоволството си от това, че Българското училище в Дъблин е толкова добре сруктурирано, ръководено и успешно. „Убедена съм, че ще имате много добро бъдеще”, се обърна тя към учители и ръководство, и поднесе подарък – български книги, сред които „История Славянобългарска” на Паисий Хилендарски.

Автор: Published: 5 February, 2011 Times Read: Коментар 0
20 November, 2010
Конференция на българските училища в Испания

ПОВОД ЗА БЪЛГАРСКА ГОРДОСТ
(За Конференцията на българските училища в Испания,
състояла се на 20 и 21 ноември 2010 г. в Мадрид)

Ще започна с думите: Жал ми е за тези, които не присъстваха на Конференцията на българските училища в Испания на 20 и 21 ноември тази година в Мадрид. Изпуснаха много. Но за тях ще се опитам да разкажа какво преживяхме, за да станат и те част от българската гордост, толкова нужна на всички ни в тези икономически бедни и духовно пусти дни на днешния свят.

Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) вече три пъти провежда всяко лято в София Конференция на нашите български училища по света. Отдавна г-жа Петя Цанева – президент на Асоциацията на българите в Испания „АИБЕБАЛКАН” и член на УС на АБУЧ искаше да направи подобна конференция за българските училища (вече 27 на брой) в Испания. Който я познава отблизо знае, че няма нещо, което Петя да е решила, то да е обществено значимо и тя да не го осъществи.

Благодарение на програмата „Роден език и култура зад граница” на Министерство на образованието, младежта и науката, стана възможно да се отделят малко средства, за да се реализира тази чудесна инициатива. В организирането й се включи активно Българското посолство в Мадрид, Генералното консулство на България във Валенция и АБУЧ. Отправени бяха покани за участие към МОМН и ДАБЧ.

Знаехме какво коства на Петя и нейните огнени сътруднички от Асоциация „АИБЕБАЛКАН” организацията. Много бързо ДАБЧ потвърди интереса си и желанието за участие. Министърът на образованието г-н Сергей Игнатов изрази съжаление, че не може лично да се включи, но до последния момент очаквахме МОМН да изпрати други свои представители, защото темата определено засягаше министерството, което отпуска средства за повечето български училища (вече към 150 на брой) и на такава първа по рода си конференция бе важно да се види „очи в очи” какво, как и защо се случва в чужбина. За съжаление до самия ден на откриването на конференцията не се получи нито потвърждение, нито отказ от участие.

За сметка на това някои български училища по света изразиха желание да изпратят свои представители, защото искаха да се включат, да видят, да се поучат. На лични разноски пристигнаха представители от училището в Букурещ (Румъния), от Лисабон (Португалия), от двете училища в Париж (Франция), от училището към Българското посолство в Лондон (Великобритания). Пристигна и г-жа Диди Ходжева – управляващ директор на Фондация „Димитър Бербатов”, придружена от двама компютърни специалисти, които пожелаха да направят своя презентация за електронно обучение по български език, което да е в крак с новото време на съвременните технологии.

В петък Мадрид ни посрещна с настроение, а и ние бяхме възбудени. Искахме вечерта да се видим с Петя и организаторите – уви, те работиха до среднощ, за да бъде всичко на ниво при откриването.

На сутринта на 20 ноември Българското посолство в Мадрид ни посрещна с желание и в празнична украса. Казват, че толкова накипрено мнозина го виждат за първи път. С много усет, любов и желание организаторите бяха преобразили голямата зала като за голям празник. Дори аранжиментът от цветя напомняше по-скоро на сватба. Постепенно залата се изпълни с участниците – стотина на брой. Най-големият шум настана, когато заедно с посланика на България г-н Иван Христов, генералният консул във Валенция – г-н Костадин Коджабашиев, членовете на българското посолство в Мадрид, председателят на ДАБЧ г-н Росен Иванов и придружаващите го лица от агенцията, в салона влезе и футболната ни звезда – Христо Стоичков. Неговото включване създаде звездно настроение и усмихна залата (да не говорим за участниците в конференцията).

Г-жа Петя Цанева откри конференцията, уточни, че сме се събрали, за да отчетем свършеното и за да си кажем много неща „право куме та в очи”, защото от това има нужда българското училище като цяло, а и България.
Официалните лица отправиха поздравление към участниците, изразиха заслужена възхита от направеното от българските училища в Испания и преди всичко от огромната дейност, която г-жа Цанева развихря, за да има обединение и успех.

И тук се случи нещо, което разтърси емоционално всички ни. Големите ученици от Българското училище в Хатива, облечени в бели блузи, тъмни поли и панталони, застанаха в редици сред участниците и започнаха един невероятен рецитал, подготвен от очарователната им учителка Ваня Пенчева. Децата един след друг цитираха вълнуващи слова за дейността на този, който учи, възпитава, бори се, страда и побеждава, побелява, но не остарява в спомените на признателните поколения – УЧИТЕЛЯТ. Всичко живо заплака – от посланика до Христо Стоичков, от журналистите до последния присъстващ учител. Да гледаш тези големи момчета и момичета, израснали не само на бой, израснали човешки – да отправят разтърсващи слова към всички ни. Учителите плачехме от благодарност, някои според мен плачеха и от угризения…

Вълнението достигна най-високия си градус и от тук започна сериозната работа. Темата: Българското училище в Испания – организация, опит, трудности. Образователен процес. Училището – посланик за разпространение на българската култура по света. Всички слушаха с вълнение изстраданото, постигнатото. Говореше се за Испания, но засягаше всички. Не само училищата по света, засягаше всеки, който искаше да не се къса принадлежността ни към Родното.

В един момент посланикът г-н Христов помоли да напуснат само за малко конференцията той, председателят на ДАБЧ г-н Иванов и г-н Христо Стоичков. След двадесетина минути се завърнаха и зарадваха всички присъстващи с новината, че са взели решение да се създаде Федерация на всички асоциации в Испания (твърде много на брой). Българските училища в Испания в голямата си част са именно към такива различни асоциации и определено имат нужда от един централизиран орган, който да ги представлява пред испанските власти и да улеснява по този начин съществуването им на територията на страната.

За всички ни това бе чудесно предложение, надявам се спонтанно родено като идея, заради онова, което се чу и видя на конференцията в Мадрид. Като почетно оглавяващо лице, което ще може да отвори много врати в Испания, естествено бе предложен г-н Христо Стоичков.

АБУЧ вече имаше един добър приятел в лицето на г-н Димитър Бербатов и фондацията на негово име. Не можеше да не сме опиянени от факта, че и г-н Стоичков с готовност се включи в благородното дело.

В официалните документи, които отразяват свършеното на тази конференция подробно се казва всичко, което се обсъди и прие. Към това искам да добавя огромното ни удовлетворение, че българските училища в чужбина показват сила и възможности, които респектират и вдъхновяват. Ние сме вече едно не просто голямо, едно огромно семейство, свързани по кръв. По българска кръв. Ние сме съмишленици и всеки, повярвал в нас, е добре дошъл. Можем и постигаме, но победите ще са за всички, които не странят, а помагат. Доброто, което българският учител в чужбина постига, е добро за нацията ни. Убедена съм, че вече никой не се съмнява в това. И виждам, че резултатите идват, когато държава и общество действат като едно. В името на децата и тяхното бъдеще.

От Мадрид си тръгнахме окрилени. Сега ни очаква Чикаго! И там българските училища са вече над 25. И там има какво да се покаже, да се обсъди, да се набележи.

Българските училища от различни страни ще присъстват със свои представители и там, в тази далечна дестинация. Очакваме и държавните институции, за да има диалог и резултати.
България го очаква.

Снежина Мечева
говорител на АБУЧ
директор на Българското училище към
Посолството на България в Лондон

Автор: Published: 20 November, 2010 Times Read: Коментар 0
20 June, 2010
Първи Български Събор в Испания

"Всички българи заедно"

Неделя 20 юни 2010 г.
от 11:00 до 22:00 часа
В Паркa на Атракциите в Мадрид

Скъпи приятели,

вярваме, че много от нас, искрено желаят да се съберем, макар и за един ден всички заедно.

Призоваваме Ви, българи от цяла Испания, приятели от други националности, любители на българскaтa култура и фолклор, eлате на cъборa!

Ще попитате защо на този ден и какво му е особеното?

Това е ден, завещан от прадедитe ни. В навечерието на огнения празник 21 юни, най-дългия ден в годината, символ нa Бога Слънце в цялото му великолепие, древните българи се събирали нa свещени места, извършвали ритуали, молeли ce за благото и здравето на народа си.

Ден, в който душите се събуждат и всички българи се обединяват.
Убедени сме, че в днешна Европа без граници, ние българите, повече от всякога, трябва да ценим и пазим своята духовна идентичност. Повече от всякога трябва да познаваме и уважаваме българското слово и българската национална култура. И повече от всякога трябва да мислим и работим за възпитанието на нашите деца, за да могат един ден, те да поемат нашите отговорности и на свой ред да ги предадат на своите деца.

Желанието ни е с общи усилия, всеки според възможностите си, да сме съорганизатори на първото родово събиране на рода БЪЛГАРИ в Испания.

Над 13 български училища ще завършат учебната година заедно с обща програма.

Ще танцуват, пеят и свирят над 12 фолклорни танцови и музикални групи от всички краища на Испания.

Ще направим най-дългото хоро, ще има надиграване, скаричка, биричка, саладка. . .

Ще има изложби, кино, книги, български продукти и сувенири, забавления за деца и много, много веселба...

Eлате да попеем и поиграем заедно!

Нека духът на добруването изгрее с най-дългия ден!

Съборът ще се състои на територията на Паркa на Атракциите в Мадрид.

Тези от вас, които не го познават, могат да надникнат тук: http://www.parquedeatracciones.es/es/mapa

В този ден Паркa на Атракциите прави специална отстъпка за българи и техните приятели.

Цени на билетите с отстъпка за деня ca:

1.Вход и разходка: 6 € (нормалната цена е 10,60 €)

Имате достъп до парка, може да присъствате на българския събор, но не може да използвате атракциите. За да получите промоционалната отстъпка трябва да представитe документ за български произход (NIE или паспорт), и отстъпката се разширява за вашето семейство и приятели (българи и от други националности).

2.Гривна: 12 € (нормалната цена е 29 €)

С гривната имате достъп до парка, може да използвате всички атракции и да присъствате на българския събор. За да получите промоционалната отстъпка трябва да представитe документ за български произход (NIE или паспорт), и отстъпката се разширява за вашето семейство и приятели (българи и от други националности).

За да стигнете до Парка на Атракциите, има широк спектър oт обществен транспорт (метро и автобус) и много добри пътни връзки по основните пътища нa Мадрид.

С автомобил:
* Директно въвеждане от N-V (Национален път на Екстремадура). Изход - Парк на Атракциите.
* М-30 към Бадахос. Изход - Парк на Атракциите / Каса Де Кампо.

С обществен транспорт:
* С автобус: линии 33 и 65, за почивни и празнични дни специални автобуси от Естречо, Вентас и Пуенте де Ваиекас
* "Метро": Линия 10 (спирка Батан), на 50 метра от парка.

ХАЙДЕ ВСИЧКИ НА СЪБОРА!

За повече информация:
тел: 91.719.88.86; 659.357.694; 659.357.383; 685.875.535
е-маил: bulgarosunidos@aibebalcan.com
web: http://bulgarosunidos-bg.blogspot.com/

Автор: Published: 20 June, 2010 Times Read: Коментар 0
21 May, 2010
Отбелязване на 24-ти май в Кувейт

Празникът започна с "Върви народе възродени към светли бъднини върви". Запяха я учениците,а с тях заедно родители и гости. По традиция програмата продължи със стихове за светите братя Кирил и Методий, буквите и Родината.

Учениците в нашето училище са горди ,че и ний сме дали нещо на света и с приповдигнато настроение рецитираха Българската азбука в стихове... Децата от подготвителната група зарадваха публиката с вълшебните изпълнения на балет и рокендрол.

Кулминацията на тържеството беше, връчването на Свидетелствата от Посланик Илко Шивачев по образец на МОМН и художествено оформени от художник Константин Иванов-нашия най-щедър спомоществовател.

Проведен беше благотворителен търг на картини в полза на Българското училище.
За почерпката на децата се погрижи Клубът на българката в Кувейт и родителите.
Училище "Св.св. Кирил и Методий" към Посолството на Република България в Кувейт изказва своята искрена благодарност към Дипломатическата мисия, за безрезервната подкрепа, за търпението и разбирането; към ДАБЧ /Държавната агенция за българите в чужбина/; към АБУЧ/Асоциациата на българските училища в чужбина/ като им честити 24 май - нашия символ на достойнство,традиция и духовност.

С уважение,
Таша Малешкова
ръководител БГ училище, Кувейт

Автор: Published: 21 May, 2010 Times Read: Коментар 0
9 May, 2010
Един ден на Европа в Лондон с песните и шевиците на България

ЕДИН ДЕН НА ЕВРОПА В ЛОНДОН С ПЕСНИТЕ И ШЕВИЦИТЕ БЪЛГАРИЯ

(Служба в Уестминстърското абатство по случай 9 май - Денят на Европа
и 60-тата годишнина от Декларацията на Роберт Шуман)

Неделя. 9 май 2010-та. Ден на Европа. Празнува Старият континент.
В Русия – 65 години от победата над фашизма.
Във Великобритания отбелязват нещо по-друго: 60 години от 9 май 1950 година, когато излиза Декларацията на френския външен министър Роберт Шуман. Тази декларация е предвестник на Европейския съюз. Тя отправя първото предложение към държавите в Европа да установят тесни икономически връзки помежду си и ги призовава да към мирни взаимоотношения.

Не е много слънчев днешният лондонски ден, но е неделя и е празнично.

Само преди две седмици ни потърсиха в посолството, за да поканят ученици от Българското ни училище, които да представят България на голяма служба в Уестминстърското абатство, организирана в чест на Деня на Европа.
Огромна чест е да влезеш в това място, където са погребани 17 короновани владетели, Нютон, Оливър Кромуел, Джеймс Ват, Роберт Бърнс, Гладстон, Мартин Лутер Кинг, Кийтс, Чърчил, Незнаен воин, Киплинг, Луис Карол и безброй още изключителни личности.

Организаторите на събитието канят едно дете – предлагаме им облечени в национални костюми двама прекрасни млади гимназисти – Петър и Даяна от 10 клас. Типично по английски се опитват да ни убедят, че и един ученик е достатъчен ( ще има деца от всички страни, членки на Европейския съюз). Много се радват, че момчето е на 16 години и ще му поверят да носи флага на Европа начело на процесията. Ние обаче (типично по български) споменаваме, че носията на момичето е прекрасна и като двойка ще бъдат пленителни, при което печелим разрешението.

Който е идвал в Лондон и е влизал в Абатството знае какво магическо място е това. Най-величествената готическа постройка на Великата Британия, на най-престижното място до Парламента, в столицата, която някои наричат Столица на света.

И ние всички в училището сме се настроили като за нещо неповторимо. Облекли сме Петър в най-новата ни мъжка носия, току-що ушита в една чудесна смолянска фабрика, поясът му – ален, потурите с писани гайтани, шевиците на ризата пеят ли пеят, че и цървули му обухме. Юнак, та юнак. Даяна грее в тракийски одежди, които са ни подарък от директорката на Българското училище в Хамбург – г-жа Ваня Велкова. На главата й - лазарска корона. Трептят пендарки и шарени ленти по косите и, бялото и личице грее като лика на момичка от народните песни.

Отиваме рано за репетиция. Не дават да се снима на самата служба, но поне ни разрешиха да щракнем малко кадри от репетицията. Как да не грабнем такъв спомен на фото! Не се е случвало досега…дай Боже тепърва да става все по-често.

Има държави, които правят помпозни тържества, други ги правят показни, някои предпочитат скромните. Англичаните ги правят точни…и много изискани. Всяка дума, жест, конфигурация е отработена – няма място за изненади, нито за много, много емоции – просто знаят как се прави спектакъл така, че да внушава, без да натрапва.

Местата в абатството са строго разпределени, церемонията е отработена до последния детайл. Влизат посланиците на европейските държави в Лондон и заемат най-първите места. И ние сме тук – учители от училището, част от учениците ни, техните родители. Надигаме глави, за да зърнем и нашия си посланик.

Започва службата. Всички са на крака, пеят се химни, в залата влизат децата като главна процесия. Най-отпред – нашият Петър, хубав, българин, носи Знамето на Европа със златните звезди. Накрая на процесията – красавицата ни Даяна. Те са най-големите сред децата и най-красиво облечени. Шевиците на България още на репетицията събраха около тях страшно много любопитни и все ги питаха: „От къде сте? Какви са тези облекла? От кой край на страната ви? О, колко сте красиви!!!” А ние всички сме се изпъчили (като за продан) и ни запяла отвътре една сладкопойна чучулига – пее, та се къса, и на български пее, пустата му нежна българска радост! Няма по-хубави от нашите! Туй-то! И цървулките на Петър стъпят гордо над паметните плочи на великите, и ръцете му, младежките, здраво стискат дръжката на знамето. Отсреща го гледат и посланиците на Европа, и застиналите огромни статуи на Гладстон, Дизраели, Виконт Палмерстон и още много, много други…
Директорката на Френския културен институт чете откъс от Декларацията на Шуман, службата се ръководи от Дина на Уестминстър, всички присъстващи отправят молитва за опрощение и тогава….

В огромната зала еква брилянтната църковнослявянска песен на нашите изпълнители от Лондонския български хор с ръководител Десислава Стефанова: „Тебе поем, Тебе благодарим, Тебе благосолвим, Господи. И молим Ти ся, Боже наш.”

Е тук вече сълзите ми рукнаха, защото емоцията, че в най-ама в най-най-сърцето на Англия, сред светините на най-най-великите й отроци, нашето песнопение звучи с такава сила и красота, че няма как да сдържиш вълнението си.

И пак се пеят псалми, четат се откъси от Евангелието – на немски от германския посланик, на румънски – от румънския, отправя се адрес от преподобния свещеник, съветник на архиепископа на Кентърбъри. А след него – нашият български хор запява невероятна народна песен: „Кавал свири, мамо, Горе –доле, мамо, у селото. Я ще ида , мамо, да го видя…” Ние си разбираме думите, другите гости не ги долавят, но мелодията е Орфеева, гласовете на нашия хор са митични. И това е може би най-големият символ за нас, защото в хора на Деси пеят англичани, гърци, индийци, италианци – светът пее в тоз наш хор, опиянен от умопомрачителния талант на това наше момиче - чудо от Стара Загора, това Тракийско съкровище, дето с гласа си прослави фолклора на България и спечели толкова много последователи.
Духовници, посланици, деца, родители, посетители в абатството – всички отправиха молитва в служба на мира и приятелството между държавите на Европейския съюз и тази молитва към Бога всеки си я казваше на своя си език, със свой си трепет.

Прогърмя величествено органът с „Ода на радостта”, малките представители на Европа отново се строиха, Петър понесе Европейския флаг вън от Абатството и красивата детска редичка закри тържествената служба.
Хората с доволни лица започнаха да напускат местата си и да се отправят към изхода. И тогава – изведнъж, зад каменния огромен олтар на Уестминстърското абатство изневиделица гръмна, наистина гръмна в смазващата акустика на катедралата „Многая лета, за многая лета!!!”
Пееше нашият Български лондонски хор, защото днес беше и рожденият ден на тяхната ръководителка – Деси Стефанова и те искаха точно тук, точно на този ден да я поздравят за всичко, което тя дарява на тях, на нас, на света с таланта си на чародейка.

Посетителите, които се бяха запътили към изхода – всички се спряха и се заслушаха с благоговение. Беше истински божествено.
Ние с моята колежка Здравка запалихме на изхода по една свещичка пред православните икони на Божата майка и на Иисус и с пометени от хубост сърца излязохме навън, за да се напрегръщаме щастливо с учениците си и да се приберем по домовете си, убедени, че тази нощ няма да заспим.
Може и да ви е патетично всичко, което ви разказах, но ние със Здравка знаем, че учениците ни това ще го помнят за цял живот.
И съм сигурна, че България днес влезе в сърцата на всички, които бяха в абатството, видяха и чуха.

Снежина Мечева
директор на Българското училище
към Посолството на България в Лондон, Великобритания
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина

Автор: Published: 9 May, 2010 Times Read: Коментар 0
1 April, 2010
Великден в Мюнхен, Гремания, 2010

Децата в Мюнхен в очакване на Великден

Българското училище в Мюнхен събра на 20.03 своите приятели, малките ни ученици, родители и гости за тържествена беседа на протойерей Недялко Калинов по повод Великденските празници.
Занемели, малките очички следваха историята, която отец Калинов увлекателно описваше – как същото това малко бебе, Исус / нали помните кога празнувахме заедно рождения му ден/ вече пораства и става мъж….как учи и увлича със слово и дело всички около себе си да бъдем добри, винаги и навсякъде…и как е бил предаден, разпънат на кръст и възкръснал за вечен живот. Децата научиха какви са традициите ни и защо боядисваме яйца, как се поздравяваме на Великден: „ Христос воскресе” и отговаряме:
„ Воистина воскресе!”

В допълнение на беседата, децата от театралната трупа „ Педя човек – лакът брада” ни изненадаxa с нова постановка no приказката на българската писателка Мая Дългъчева „ Как яйцата повярваха в чудесата”.
Облечени като яйца, отначало със страх, да не станат … на яйца на очи, децата претвориха чудото на вълшебното превръщане на всяко яйце в неговата мечта – като манекен в Париж прекрасно, като слънчице жълто сияещо, като скакалеца зелено, като синчеца синьо...

Благодарим за вълшебните минути и удоволствието на нашия гост – протойерей Недялко Калинов и на двете дами – Светлана Кампс и Татяна Франгова, вдъхновили децата и претворили приказката за нас в незабравим спектакъл!

Eто какво ни разказа Светлана от кухнята на театралната подготовка:

Заедно с деветте ни чудесни артистчета на възраст от 6 до 8 години с много настроение и креативност заучихме репликите и подготвихме реквизита към великденската пиеска на Мая Дългъчева "Как яйцата повярваха в чудесата".
Вече облечено в тумбестия си костюм и в очакване да започнем едно от момиченцата ме попита: "А къде ми е куклата за театър"?(за първото си представление майсторихме кукли). Посвъси вежди, когато разбра, че днес то ще е жива театрална кукла :-) , но грейна отново когато малки деца от предучилищните групи дойдоха да се радват на костюмчето му.

Преди да започнем почерпахме публиката с бонбонени билетчета и доволно похапващи малките ни зрители се смълчаха за да се потопят в красивия римуван свят на Мая Дългъчева.

Смяха се на весело изглеждащите "яйца", подскачаха на място и тананикаха при танца на песничката "Бански на лалета".
Към края на пиеската жълто белите яйчени дрешки бяха заменени от измайсторените цветни представи на децата за красиви великденски яйца.
След бурни аплодисменти те насядаха по сцената за да приемат поздравленията и на един неприсъстващ техен почитател- самата Мая Дългъчева.
В писмен контакт с нея ѝ разказах за нашите часове по театър и я зарадвах със снимки от репетиция по приказката ѝ. Тя ни изпрати писъмце поздрав за всички деца, родители и учители и посвети на децата слънчево великденско стихче:

Великденско петле

Нарисувах си яйце
със оченце и крилце,
с опашле от перушинка
и с крачета от гризинка.
Сложих човка от картон,
а за по-голям фасон
на главата за капак
лепнах гребенче от мак!

Пухкавият козунак
пъчи захарен тумбак,
в подредените чинийки
греят вкусни курабийки,
а в панера сто яйца
вдигат шарени лица
към петлето господар,
към великденския цар!

“Кукуригу!” – глас издига,
пери се и кукурига!
Ама че петле чудато –
има сърчице от злато!
На Великден е родено
от едно яйце червено,
затова е пръв юнак –
истински борак!

Хубава новина - на 22.05 писателката ще бъде гост на нашия Празник на буквите по покана на Българско училище " Паисий Хилендарски" в Мюнхен.
Децата ще имат удоволствието да присъстват на организирано литературно четене от хубавите книжки на Мая Дългъчева.

Автор: Published: 1 April, 2010 Times Read: Коментар 0
3 March, 2010
Трети март в Българското училище в Хамбург

Поздрав по случай Националния празник на Република България- Трети март от учениците в Българското училище в Хамбург, 03.03.2010 (mp3 файл)

Поздрав по повод Трети март от г-жа Ваня Велкова, директор на Българското училище в Хамбург, 04.03.2010 (mp3 файл)

Автор: Published: 3 March, 2010 Times Read: Коментар 0
14 November, 2009
Училище Джон Атанасов в Чикаго домакин на филмов фестивал

Училище "Джон Атанасов" в Чикаго бе домакин на Първия филмов фестивал на българското наследство, организиран от Фондация "Проф. Стефан Детев".

Професор Детев подари сжоя филм "История на Античния театър в Пловдив" на училището. А учениците от своя страна дариха на фондацията своя документален филм "Гурбетчийство или имигрантство - орисия или съдба на българина".

Снимки и повече информация за фестивала

Автор: Published: 14 November, 2009 Times Read: Коментар 0
1 November, 2009
Денят на будителите в българското училище в Кувейт

Българското училище към Посолството на Р България в Кувейт отпразнува Денят на будителите на 01.11.2009 г в присъствието на гости от Българската общност и преставители на медиите в Кувейт. Гост за празника на Будителите беше младият скулптор Сейфетин Шекеров - Сефо,който показа по нетрадиционен начин изящното си творчество от пластики в композиции. Учениците поздравиха гостите с кратък музикално-поетичен спектакъл. Последваха кръшни хора.



Автор: Published: 1 November, 2009 Times Read: Коментар 0
15 September, 2009
Откриване на учебната 2009-2010 година в Джон Атанасов , Чикаго

Откриване на учебната 2009-2010 година в училище "Джон Атанасов" в Чикаго

Автор: Published: 15 September, 2009 Times Read: Коментар 0
24 May, 2008
24 май 2008 г. във Виена, Австрия

Театралната постановка „Принцесата и свинарят” от Панчо Панчев – Дядо Пънч, в изпълнение на учениците от Българското училище във Виена послучай 24 май, денят на българската писменост и култура.

Автор: Published: 24 May, 2008 Times Read: Коментар 0
24 May, 2008
Откриване на ново българско училище в Ирландия

Първият звънец би за децата в неделния клас по български език “Аз съм българче” към Посолството на България в Ирландия

Над 20 деца от български и смесен произход ще изучават в Дъблин българския език, традиции и обичаи през учебната 2008-2009 година. Българският посланик в ирландската столица – Емил Ялнъзов – символично би първия учебен звънец в неделя, 21-ви септември и пожела на добър час.

Учениците са разделени в четири възрастови групи. Най-малките, между 2 и 4-годишна възраст ще учат езика под формата на песни, игри и стихотворения. С тяхното обучение ще се занимава Алина Радева. Педагогът Екатерина Мотева пък ще подготвя предучилищната група. Велина Тодорова ще учи децата от началните класове на кирилица и да познават българските традиции и обичаи. Учениците на възраст от 10 до 14 години ще бъдат обучавани от Валентина Чолакова. И четирите учителки са квалифицирани преподаватели с висше педагогическо образование. Всички учебни часове ще се провеждат веднъж седмично – в неделя, в Младежкия католически център към църквата “St. Paul” в центъра на Дъблин от 9.30 часа. Учениците ще изучават българския език според учебната програма, одобрена от Министерството на образованието и науката в България. В края на учебната година те ще положат тестови изпит и ще получат дипломи.

Клас по български език към посолството в Ирландия е имало в периода 2004-2006 година, но е бил прекратен. Сега инициативата за възстановяването на часовете по за деца от български и смесен произход, живеещи в Ирландия, е на група родители и е подкрепена от посланик Емил Ялнъзов и съпругата му Силвия, които направиха и първото дарение - учебници за началния клас. Всеобщото желание е да се поддържа жив българския дух и култура зад граница.

Автор: Published: 24 May, 2008 Times Read: Коментар 0
24 May, 2008
24 май 2009 в Лондонското училище

Здравка Владова – Момчева за в.”България Сега” (линк към оригиналната статия)

Върви народе възродени, към светла бъднина върви!

Всяка година на 24 май повтаряме тези думи. Някъде дълбоко в нас се е вселила традицията, чрез която се прекланяме пред родния си език, онзи невидим културен носител, който ни е опазил като българи през страхотните исторически сътресения във вековния ни път.

Не знам защо на тази дата цялата ми същност се изпълва с някакво мистично, светло тържество. Сякаш словото на предците, единственото възможно безсмъртие в нашия кратък, убийствено напрегнат живот, нахлува в съзнанието ми с цялата красота на славянските думи и ме обгръща като заклинание за вечност с напевния ритъм на непреводимата ни духовност:

АЗ, БУКИ,ВЕДИ, ГЛАГОЛИ... Колко народи празнуват като нас своята идентичност? Защото, какво е езикът, ако не изражение на душата на един народ, жива в буквите, в свещените звуци на речта?

Именно там са запазени посланията от миналото и онези непреходни завети на духовността, които често забравяме, удавени в брътвежа на глобалната комуникация.

В началото бе словото... Колцина са Озарените, избрани, за да ни го припомнят?

Петък, 22 май, 2009 г., Лондон. Посолството на Република България е претъпкано от гости, които се поздравяват с „честит празник” и нетърпеливо жужат в очакване на тържествената програма. Вече 22 години Българското училище в английската столица посреща развълнуваните родители на своите възпитаници. Предстои незабравим спектакъл, в който са включени абсолютно всички ученици от първи до девети клас. Децата искрят в червените цветове на народните си носии, настройват инструменти или задъхано повтарят реплики и стихове. Десетки фотоапарати и видеокамери са насочени към тях като очи преди големия изпит по България, с който и тази пролет учебната година трябва успешно да приключи. Има нещо възрожденско и възторжено в този предстартов миг на очакване. Сякаш незабравимата сцена с изпита от „Под игото” на Вазов е възкръснала в един друг свят, с други декори и костюми, за кой ли път да ни убеди, че „Радини вълнения” ще има винаги, докато българите говорят и обичат своя език. И докато има кой да ги научи на тази любов.

А новата, съвременната, Рада Госпожина от 21 век се казва Снежина Мечева. Директорка и учителка на най- голямото българско училище в света извън пределите на Родината. И още будител и приятел за своите възпитаници, патриот, дипломат и воин за своята житейска кауза – българщината.

Да създадеш един домашен свят за децата на своите сънародници на чужда територия е апостолска мисия. Да говориш и обучаваш на майчин език във всепоглъщащия въртоп на Световния език, в който като отломки на потънали кораби припукват хиляди акценти от бивши национални идентичности, е смелост, неприсъща за мъже. Само една жена, стаила в себе си търпение и твърдост, нежност и разбиране , прозорливост и вяра в своето дело, е в състояние да се противопостави и да противостои. На времето, на обстоятелствата, на предразсъдъците и колебанията, на чуждите и на своите дори. В името на нашите деца, чийто неукрепнал мироглед е лишен от традиции и уют, от българско детство и български език.

Когато микрокосмосът на Родината липсва, нужно е някой да го съгради, ако трябва от нищото или от отломките на своите спомени. Буква по буква и ред по ред в духовната шевица на България.

Учителката е разбрала, че идентичността се възпитава по този начин, че всеки малък български свят започва с приказка, където доброто побеждава злото, където родната земя е най-красивата и порядъкът надломява хаоса на чуждата неизвестност. Така, в съзнанието на нейните 180 деца се преражда духовното отечество, онази жадувана земя, където народът им ги очаква, обича и милее за тях. Онази татковина, която те самите биха могли да съградят само поради вярата, че това наистина е възможно. А тази вяра започва от Българското училище в Лондон, на чиито празници всяка година на 24 май учениците „възпитават” своите развълнувани родители в идеята за своята бленувана страна.

И този път, в пъстра върволица от първолаци и тийнейджъри пред екзалтираната публика бликва красотата на нашето слово, извива се пъргаво хоро, прозвучават неумиращите песни от младостта ни. С възрожденска настойчивост госпожа Мечева представя всеки малък участник в заключителния открит урок по българщина. Никой не трябва да бъде пренебрегнат. Всеки е поощрен, аплодиран, забелязан, оценен. Радини вълнения, възкръснали надежди.

Взирам се в лицата на нейните момчета и момичета, в очите на техните майки и бащи. И се питам, дали разбират огромната сила на съвременните будители. На такива личности като многобройните преподаватели в българските задгранични училища, които ги спасяват от страшния въпрос на мнозина от нашите сънародници по света към отродените им, чуждоезични деца:

- Нашето А,Б, синко, кой го написа?

Автор: Published: 24 May, 2008 Times Read: Коментар 0
24 May, 2008
24 май 2009 в Хатива, Испания

24 май и „Господарите на тебешира”

Всеки българин, независимо в коя точка на света се намира, носи в сърцето си спомена за най-светлия български празник-24 май-денят, в който отдаваме почит на делото на славянските братя Кирил и Методий и техните ученици.

От първото официално празнуване на този свят ден през ХІХ в до днес в България съществува култ и преклонение към личностите, благодарение на които славянската писменост и култура съществуват и имат огромна рола в историята на нашия и другите славянски народи.

Училището е мястото, където се запалва искрата на знанието и любовта към него. Благодарение на тези светилища българският дух оцелява през вековете, за да носи славното си име.

С такава чиста и възторжена атмосфера започна празнуването на 24 май в Българското училище „Свети Иван Рилски” в гр Хатива, Валенсианска област. Тук се обучават 150 деца,второ поколение български емигранти. На всеки официален български празник залите се пълнят не само от родителите, а и от много други наши сънародници,дошли да отдадат почит на българското и да прекарат приятни моменти в „своя” обстановка.Този път също не направи изключение.

Тази година учениците от 5-10 клас изявиха желание сами да подготвят сценария и предизвикаха истински фурор с изпълнението на програмата си.Тя излезе от рамките на обикновено тържествено честване на празника на буквите,защото децата превърнаха този ден в честване на българския дух.Като имитираха любимците си от известното телевизионно шоу „Господари на ефира” , водещите Атанас,Симеон и Банко не оставиха равнодушни нито испанските,нито българските си зрители,защото тяхни „гости”бяха известни личности от училище- първокласниците с „Театъра на Буквите” дадоха старт на най-незбравимия ден в живота си-денят,в който в един глас заявиха-„Вече сме грамотни!”Вокална група „Сладур” просълзи гостите с перфектното изпълнение на „Облаче че бяло” и „Петлите пеят”.Като истински телевизионни водещи момчетата интервюираха гостите си с въпроси от типа:Защо е важно да знаем родния си език и култура, Кое българско стихотворение обичаш и т.н Малките танцьори от групата за народни танци”Нашенче” се изявиха с три танца и заслужено обраха овациите на публиката.

Какво нямаше на този ден в Хатива - поети, певци, танцьори и актьори. Лично голямата българска певица Лили Иванова поздрави всички гости с испанската песен „Камино”. Поанта на празника сложи Танцова формация „Българи”.

А ние,учителите,уморени и доволни, дълго след края на програмата развълнувано си повтаряхме,че българите сме дали и има още много да дадем на света.

Училището ни в Хатива тази година има призово място в литературния конкурс „Стефан Гечев”, организиран от Държавната Агенция за българите в Чужбина - деветокласничката Яна Христозова спечели журито с прекрасните си разсъждения върху творбата на Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща”

Ваня Пенчева
Координатор на Първо Българско Неделно Училище ”Св. Иван Рилски” Хатива, Испания
АИБЕ БАЛКАН-Хатива

Автор: Published: 24 May, 2008 Times Read: Коментар 0
24 May, 2008
24 май 2009 в Мюнхен, Германия

Честване на празника на славянската писменост, българската просвета и култура - Българско училище "Паисий Хилендарски" в Мюнхен, Германия

В горещия следобед на 24 май пъстро шествие от деца и родители, носещо портретите на Кирил и Методий, огласи с възторжено "Върви народе възродени" краткия път от Българско училище "Паисий Хилендарски" в Мюнхен до празничната зала. Съжалявам, че ми липсва сила на перото да разкажа как се настръхва на "Върви народе" изпято на една случайна немска улица!

Ентусиазмът на малките чучулиги преля в завладяваща програма, аплодирана бурно от многобройната публика.

Малки и големи рецитираха, пяха и танцуваха всеотдайно, без следа от сценична треска.
След представянето си, децата наблюдаваха със затаен дъх красивите хореографии на така обичаната от българите в Мюнхен танцова група "Лазарка". Тържеството завърши, увличайки мало и голямо в кръшно българско хоро.

Празникът продължи с почерпка, майсторене и украсяване на кирилски букви и приятни разговори.

Сред гостите бяха видни представители на българския политически, духовен и културен живот в Мюнхен.

Тържеството беше отразено във вечерната новинарска емисия на БНТ. Репортажът може да бъде гледан тук

Светла Кампс, родител

Автор: Published: 24 May, 2008 Times Read: Коментар 0
24 May, 2008
Диана Панова: Есе победител на конкурса на ДАБЧ, 2009

Диана Панова: Есе победител на конкурса на ДАБЧ "Стефан Гечев", 2009 г.

„Да се завърнеш в бащината къща...” (Димчо Дебелянов)
Къде се завръща българинът, който живее в чужбина?

Аз се казвам Мария и тази сутрин ще се връщам в България за лятото. В момента съм на летището в Ирландия. От много време не съм ходила, тъй че не си спомням много, но се надявам, когато пристигна да си припомня.

***

Най-накрая пристигнахме! Толкова неудобно и тясно беше в самолета, че не можеш да си представиш (сигурно можеш, ако си ходил в самолет). Отидохме да си вземем багажа (като кажа отидохме, искам да кажа с мама и тати). Сложихме багажа в летищна количка (не знам дали се казват така, но винаги са ми изглеждали като счупени колички от магазина). Излязохме в паркинга точно пред българското летище. Тъкмо щяхме да вземем такси и изненада! Леля беше дошла да ни посрещне. Закара ни в нашия апартамент.

Трябваше да подредим апартамента и намерихме много играчки, които предизвикаха много спомени от времето, когато бях бебе и дете. Ето някои от тях: един път реших, че вазата на мама е много хубава и я взех и започнах да я нося из къщата. За съжаление падна и се счупи (като че ли бях с кашкавалени пръсти) и мама ми се скара (естествено). Друг път реших, че плюшената ми играчка жаба мирише и започнах да я къпя. За съжаление играчката се вкисна от водата (безмозъчно действие от моя страна предполагам).

Отне ни доста време да подредим апартамента, но когато свършихме отидохме на плажа с братовчед ми Иво. Имахме малко проблеми с паркирането, обаче все пак намерихме къде да спрем. Събух си обувките, за да вървя по пясъка, но когато пристъпих направо ми изгоряха краката (чустваха се като пържени яйца). След като се настанихме веднага се преоблякох в банския ми и скок във водата (нормално за мен да вляза първо в морето). Когато Иво също влезе, направо щяха да ми потекат сълзи (някои от вас сигурно вече се сещат защо). Иво започна да ме ядосва и дразни и то много! Замерваше ме с пясък (като типично момче). Тогава излязох и отидох малко да се напека на слънце, защото бях напълно бяла. С Иво започнахме да правим една дълбока и голяма дупка в напечения от слънцето пясък. Всички бяхме много гладни и решихме да поръчаме принцески от близкото барче. Хапнахме си и тръгнахме към къщи, защото ставаше късно и хладно.

***

Лятото мина бързо, но беше страхотно! Ходихме по ресторанти, на кино, на площадки, на плаж и на планина. Прекарахме чудесно, но трябваше да се връщаме. Вуйчо ни закара на летището и пак беше също толкоз тясно и неудобно в самолета, само че не дойде никой да ни посрещне в Ирландия и трябваше да хванем такси.

Беше ми много хубаво, но и в Ирландия е хубаво и ако трябваше да избера между двете страни никога нямаше да мога. Реших, че ако ме пита някой къде живея ще му кажа Бългирландия.

Край

От: Диана Панова
Години: 10
Училище „Азбука”, гр. Дъблин


Посланикът на Р България в Ирландия отличава децата от училището в Дъблин, спечелили награди на конкурса за есе на ДАБЧ за 2009 г. Диана Панова (непосредствено до посланика) спечели първа награда.

Автор: Published: 24 May, 2008 Times Read: Коментар 0
24 May, 2008
24 май 2008 г в Лондон

Двадесет и една години учениците от Българското училище към Посолството на България в Лондон огласят салоните с химна на светите братя Кирил и Методий. 21 години дипломати, родители, учители, ученици се сбират, за да задъха в Албиона отново на България.



Видео от събитието

През тази учебна година в нашето училище се обучаваха 134 ученици. 125 от тях успешно завършиха годината в Лондон (някои напуснаха училището по семейни причини, други се завърнаха преди края на годината в родината).
Празникът на славянската писменост и култура е очакван винаги с нетърпение и от учениците, и от родителите, и от цялата българска общност в Лондон, която идва в Българското посолство, за да се порадва на богатата и разнообразна програма, подготвена от учениците.



120 деца, строени по класове, вдигнали високо портрети с ликовете на Кирил и Методий, на българските царе, на възрожденците, на българските писатели –класици. Първокласниците размахват знаменцата на страните от Европейския съюз и на тези страни, в които има други български училища, членове на Асоциацията на българските училища в чужбина. Всички пеят с цяло гърло и от сърце „Върви, народе възродени” ( да знаете в първи клас какъв сериозен проблем е да се обяснят и разберат тия архаични думички!) Но пеят децата ... пленително.

А родителите и гостите (200 – 300 на брой) гледат с усмивка, някои с насълзени очи. И се е свило гърлото на всички зрители не от болка, а от майчинска радост, че тия мъничета от 1 и 2 клас, тия сладури от 3 и 4, тия всеотдайничета от 5 и 6 и тия юноши и девойки от 7 и 8 клас в тоя момент с възторга си казват на всички: „Аз съм българче!”. Това личи по народните носии, с които са накипрени почти половината от децата, личи и по тениските –униформи с логото на нашето училище, на което ясно се виждат с цветовете на трибагреника ни нашето А, Бе, Ве.



Кънти в салоните на посолството „Химнът на Европа”, ехти „Дилмано-дилберо”, „Йовано, Йованке”, „Македонско девойче”. Пеят солисти, пеят дечицата, най- малките отпред се чупят кръшно в неравноделния такт…и виждам много насълзени очи сред публиката. Дори и мъже после ми споделиха, че едвам са се сдържали.
Красиви са ни децата, талантливи са ни. Свирят на пиано, цигулка, пан- флейта, класическа флейта, китара. танцуват нашенското право хоро, солисти изпълняват джайв, малките рецитират за България, Николета от 4 клас казва свое прекрасно стихотворение, Мария на 10 години чете награденото си съчинение от тазгодишния литературен конкурс, големите припомнят незабравимите думи на Далчев:

„Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.”
И накрая – всички с високо вдигнати ръце, полюшващи се наляво и надясно, припяват на Снежка от 5 клас:
„Дайте шанс на песента
скрита сила има във нея,
тя ще върне радостта
и светът ще оцелее”.

Ето, това искаме ние – светът да оцелее. Искаме да виждаме красивите си деца засмени, обичащи, вярващи. Искаме да знаят и тачат миналото си, да носят през годините и през поколения „туй, що не гасне” – нашата българщина.

Това прави Българското училище в чужбина, крепи духа и вярата, дори и в трудни моменти. Затова трябва да има политици и дипломати, които да са „крило” за българското школо зад граница. Да има все така всеотдайни родители, които да правят всичко, за да не скъсват децата им връзката с България. Трябва да има предани учители, които да носят знания и любов на жадните, на най-обичните ни – децата.

Държава и народ – да мислим едно и да правим добро.
На многая лета!

Снежина Мечева
директор
Българско училище
Посолтво на България
Лондон

Автор: Published: 24 May, 2008 Times Read: Коментар 0
30 July, 2009
Организация на Втората конференция на АБУЧ

Съобщения от УС на АБУЧ:

  • На 30.07.2009 г. от 10.30 сутринта в Националния исторически музей (София, кв. Бояна, ул. „Витошко лале” 16) ще се проведе съвместно с МОН Конференция на тема: Роден език и култура зад граница.
  • На 31.07.2009 г. от 10.00 часа в Националния исторически музей (София, кв. Бояна, ул. „Витошко лале” 16) ще се проведе Общо събрание на АБУЧ. Пълен текст на поканата и дневен ред.
  • На 22.07.2009 г. в Агенция Софияпрес се проведе пресконференция, организирана от АБУЧ, на тема: “Политиката на България по отношение на българските училища в чужбина и очакванията от новото правителство на страната”. Отзиви е медийте за пресконференцията:


На 30-ти юли 2009 г. в Националния исторически музей, ул. „Витошко лале“ 16, София, ще се проведе Kонференция на тема "Българският език и култура зад граница", организирана съвместно от АБУЧ и МОН. Изказваме благодарност на г-н Даниел Вълчев, зам-министър председател на Република България и министър на образованието и науката за готовността МОН да бъде съорганизатор на конференцията и на проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, за неговото съдействие музеят да бъде домакин на конференцията.

Каним колегите от целия свят и всички заинтересувани по темата за образованието по български в чужбина да се присъединят към нас. За по-добрата организация, молим да заявите своето желание да присъствате на конференцията като изпратите заявка на следния адрес: conference@abgschool.org. Заявките за участие трябва да се получат не по-късно от 15-ти юли 2009.


Писмо от мин. Вълчев до АБУЧ във връзка с провеждането на конференцията.

Автор: Published: 30 July, 2009 Times Read: Коментар 0
30 July, 2009
"Имигранството - орисия или съдба на българина"

"Имигранството - орисия или съдба на българина" филм - проучване на историята на българската имиграция в Америка от ученици на българското училище "Джон Атанасов" Чикаго с ръководотел Боянка Иванова

Автор: Published: 30 July, 2009 Times Read: Коментар 0
30 July, 2009
Обява за набиране на учители във Вашингтон, САЩ

Драги Приятели,

За новата учебна 2009-2010 година Българският Образователен Център "Св. Климент Охридски" във Вашингтон ДС търси учители със специалност Начална Педагогика, Българска Филология и Литература. Молим всички учители живеещи във Вашингтон ДС и околностите и желаещи да преподават да се обърнат за повече информация на е-mail: ginagodor@aol.com, mbradinova@yahoo.com.

Автор: Published: 30 July, 2009 Times Read: Коментар 0