Събития

История

Постижения

  • Вашата количка е празна!

За юбилея на АБУЧ след юбилея

 

Говорителят на АБУЧ Снежина Мечева за юбилейната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина,

която се проведе на 27 и 28 август в София

.

Скъпи колеги,

Голямото очакване да бъдем отново заедно в София и да отпразнуваме 15-годишния юбилей на Асоциацията на българските училища в чужбина се сбъдна. След двегодишен застой поради Ковид и в условията на започващ нов пик това вече само по себе си е постижение.

Нека се поздравим.

 

 

За първи път нашата конференция се проведе в нови условия. Домакини станаха приятелите ни от Националния студентски дом. Направиха всичко възможно, за да предложат най-доброто, с което разполагаха, за да се справим успешно. Самият Студентски дом (сграда с културна история и слава в миналото) сега се нуждае от сериозно подновяване след пожар и значително забвение. Искахме нашата Конференция отново да напомни на всички, че това място заслужава грижа като за светиня.

 

 

Подготовка за конференцията

 

Затова в един от дните - горещници на месец юли се постарахме да преобразим фоайето на дома във възможно най-представителен вид. Ето  моменти от  това полезно физическо изпитание: https://www.eurochicago.com/2022/07/conf-abuch/

 

27.07.2022 г. – Ден първи

 

Програмата на нашата юбилейна конференция бе богата и започна с една прекрасна инициатива на колегите от Рим, която инициатива е нов принос в биографията на България, творена по света. Поредно доказателство за културното посланичество, което нашите училища в чужбина извършват чрез дейността си.

 

Корона на тракийска принцеса от музея на Алберт и Виктория в Лондон (от изложбата "Българските следи по света" - с палитра, камера и слово")

 

Изложбата „Българските следи по света – с палитра, камера и слово” е находка като тематика и прекрасно реализирана от БУ „Асен и Илия Пейкови” и асоциация „Паралел 43”:  https://abgschool.org/index.php?route=extension/news/news&news_id=457

 

 

От Четвероевангелието на Иван Александър – рисунка на царското семейство (от същата изложба)

 

Тази идея залегна и в плановете на МОН, както бе оповестено от г-жа Наталия Михалевска – директор на дирекция ОБГУМ, в доклада й, изнесен на юбилейната ни конференция:

„Две са най-важните новости, свързани с българските неделни училища. Едната е да извършват изследователска работа по издирването на българските следи, свързани с българската история по света, както и с приноса на българите за развитието на други държави. Изложбата „Българските следи по света“, която Венета Ненкова откри в София, е първа стъпка в тази посока и нашето вдъхновение за този проект. Идеята ни е това, което намират за България по света, да го съберем на едно място в електронен портал”.


 

Първата българска марка – от Британската библиотека в Лондон (от същата изложба)

 

Вдъхновени от красивите рисунки на нашите деца, участвали с творбите си в изложбата, се отправихме към Националния студентски дом, за да отпразнуваме достойно 15-годишния юбилей на АБУЧ.

 

 

Политическата обстановка у нас е изключително напрегната. Бе трудно да предвидим кои представители на държавните институции ще окажат внимание с присъствието си на юбилейната ни конференция. До последния момент нямахме достатъчно информация. За радост – залата се изпълни с уважавани личности. От Парламента – г-жа Антоанета Цонева, председател на Комисията по политиките за българите извън страната. От кабинета на Вицепрезидента – г-жа Милена Димитрова, отговаряща за българите в чужбина. От МВнР – зам.-министър Ирена Димитрова. От МОН – зам.-министър Мариета Георгиева.

Дойдоха български политици и дипломати – истински съмишленици и приятели, които през годините вървяха рамо до рамо с нас, вярваха в нас и ни подкрепяха:

Проф. Сергей Игнатов – ректор на Европейския университет за хуманитарни науки в гр. Вилнюс,  Република Литва, министър на образованието (2009-2013 г.);

Г-н Красимир Вълчев - зам.-председател на Комисията по образованието и науката към НС, министър на образованието (2017-2021 г.);

Г-н Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения, зам.-министър на МВнР (2005-2007) и посланик във Великобритания (2009-2012);

Г-н Константин Коджабашев – извънреден и пълномощен посланик на България в Украйна, посланик в Кралство Испания (2012-2016);

Г-н Иван Анчев – генерален консул в Чикаго, САЩ (2016-2020);

Г-жа Даниела Сиракова – българки дипломат, с мандат в посолството на България във Вашингтон, САЩ;

Г-н Стефан Димитров – български дипломат с мандат като генерален консул във Франкфурт;

Г-жа Десислава Найденова – българки дипломат, с мандат в посолството на България в Лондон, Великобритания, и в Берлин, Германия;

Г-жа Райна Манджукова – съосновател на АБУЧ, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

За съжаление един от най-големите ни поддръжници, г-н Георги Пирински, председател на Народното събрание (2005-2009), евродепутат (2014-2019) бе възпрепятстван да присъства, но изпрати прекрасно поздравление:

„Искрено благодаря за толкова сърдечната лична покана.

Още в онази паметна среща в Народното събрание пролича решимостта на Вас, първопроходците, да съградите Асоциацията на българските училища в чужбина като общност на вдъхновени будители на българската просвета и култура по всички краища на света. 

Изминалите 15 години на повече от забележителни постижения на АБУЧ, "напук" на всевъзможни препятствия и противодействия, могат само да Ви вдъхновяват за покоряването на нови висоти по стръмния път на познанието и призванието.

С неизменно възхищение от Вашата всеотдайност и с най-добри пожелания за много години напред,

Георги Пирински”

 

 

Вълнувахме се като за празник, но искахме това вълнение да се предаде на всички в залата, защото 15 години история, сътворена с цената на много усилия и посветеност, трябва да се знае и помни. А често по-новите участници в каузата ни не знаят подробностите около всичко, което е трябвало да се отвоюва, за да има победи. Затова открихме тържествения ни юбилей с филм, посветен на първите 5 години от нашата история, озаглавен „С любов за децата ни”: https://www.youtube.com/watch?v=yMbh3txbYNw

 

След филма в залата се усещаше тишина, изпълнена с уважение и емоция (надявам се у повечето).  За мнозина от нас това бе завръщане в младостта и спомен за дръзновението ни.

 

 

Петя Цанева, Снежина Мечева, д-р Ирина Ботева-Владикова

 

След това д-р Ирина Владикова прочете отчетния доклад на АБУЧ. Преглед на най-важното,  което искахме в тези юбилейни моменти да споделим с нашите колеги и гости. Няма нужда да се преразказва, но си струва да се прочете - вж. тук.

 

Това бе също вълнуващо преживяване. Отличихме хората, които през годините ни помагаха.

 

.

  1. Г-жа Антоанета Цонева – истински поддръжник, който се отнесе с разбиране към проблемите, които имат нужда от промяна, за да се защитят интересите на българчетата, живеещи извън  родината.  Прояви готовност да се променят неща от значение за каузата ни, за които се борим от години. Допринесе с активността си и с високия си професионализъм да се разместят пластове в името на доброто за всички български ученици, обучавани по роден език и култура в чужбина. Затова бе наградена със стъклен глобус с логото на АБУЧ.

 

 

Д-р Ирина Ботева-Владикова и Антоанета Цонева

 

В знак на уважение и благодарност – председателят на парламентарната комисия по политиките за българите извън страната, г-жа Антоанета Цонева, връчи на АБУЧ – Почетния знак на Народното събрание.

 

 

Гордеем се.

 

С Почетни плакети на АБУЧ:

 

.

  1. Г-н Красимир Вълчев – зам.-председател на Комисията по образование и наука в Народното събрание, министър на образованието (2017-2021 г.) -  за всестранната му подкрепа, оказана на АБУЧ и българските училища зад граница и затова, че спомогна делото ни да процъфтява.
  2. Г-н Марин Райков – посланик на република България в Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия – за приноса му към образователното дело по роден език и култура зад граница по време на мандатите му като посланик във Франция, Италия и Великобритания.
  3. Г-н Константин Коджабашев – посланик на Република България в Украйна – за всестранната подкрепа, оказана на българските училища зад граница по време на мандатите му като Генерален консул във Валенция, посланик на Република България в Кралство Испания и в Украйна.
  4. Г-н Стефан Димитров – български дипломат, за всестранната подкрепа на българските училища зад граница по време на мандата му като Генерален консул на България в гр. Франкфурт на Майн, Германия.
  5. Г-н Иван Анчев – български дипломат, за всестранната подкрепа, оказана на българските училища зад граница по време на мандата му като генерален консул на България в Чикаго, САЩ, и за прякото му съдействие за признаването на българския език във федералната програма на САЩ Seal of Biliteracy чрез теста на ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски”.
  6. Г-жа Даниела Сиракова – български дипломат, за всестранната подкрепа, оказана на българските училища зад граница по време на мандата й като Първи секретар към Посолството на България в САЩ и за прякото й съдействие за признаването на българския език във федералната програма на САЩ Seal of Biliteracy чрез теста на ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски”.

.

 

Даниела Сиракова

 

Тук бих искала да добавя, че неслучайно нашата благодарност е насочена именно и най-вече към българските дипломати, които са работили много близко и ползотворно с нас. Защото това са хората, които сме спечелили с безупречната си работа. Те са били свидетели съвсем отблизо на усилията и успехите ни.

 

 

Красимир Вълчев и проф. Сергей Игнатов

 

Изказвам похвала на колегите си, които след всяка номинация аргументираха блестящо защо именно тези хора заслужават да бъдат отличени.

Нека всички наши колеги по света възприемат този пример – да работят така, че да бъдат забелязани и оценени от българските посланици и генерални консули, от дипломатическите екипи в българските представителства. Само така, с достойна и впечатляваща дейност на нашите училища, можем да напредваме и постигаме.

И ако е възможно – останалите институции, които все пак ни наблюдават отдалеч, да повярват на тези наши спечелени поддръжници, които не са случайни хора и отблизо са били свидетели какво е важно не само за нашите училища, а за каузата ни, която трябва да е национална.

 

 

АБУЧ отличава с Благодарствена грамота за големия им принос при основаването и развитието на АБУЧ и на образователното дело по роден език и култура в чужбина

  • Проф. д-р Боян Кулов – съосновател на АБУЧ и първи негов председател ;
  • Д-р Ваня Велкова - съосновател на АБУЧ;
  • Г-жа Райна Манджукова – съосновател на АБУЧ;
  • Благомир Бацанов - културен аташе в Посолството на България в гр. Никозия, Кипър, за подкрепата, оказана на българските съботно-неделни училища в Кипър.

 

 

Благодарствена грамота за приноса им към образователното дело по роден език и култура в чужбина и за реализирането на редица значими инициативи, с които активно участват в живота на АБУЧ, се отличават:

 

.

  • Венета Ненкова – президент на Културна асоциация „Паралел 43”, към която е БНУ „Асен и Илия Пейкови” в гр. Рим, Италия - за големия й културен принос в реализирането на редица филмови и театрални проекти с учениците в българските училища в Рим, Италия;
  • Илинда Дограмаджиева – отговорник за училищата в чужбина в издателство „Клет”;
  • Българското училище с хор “Гергана” в гр. Ню Йорк, САЩ – за уникалната му отдаденост да разпространява музикалния талант на българските си възпитаници по света;
  • Калинка Панчева – директор на БНУ „Родна стряха“ Кипър;
  • Мариана Христова - редактор на интернет медия „ЕвроЧикаго“;
  • Мими Ничева – директор на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“, Атина, Гърция.

Казаха се искрени и изпълнени с благодарност думи за възможността да работим съвместно и да постигаме толкова много.

.

.

На този линк - част от записите на нашия празник. Дължим го на Интернет ТВ „Аз мога, аз знам” и сме им особено признателни: https://www.youtube.com/watch?v=X5JOkiNwoW4

 

След това думата бе дадена на:

  1. Г-жа Милена Димитрова поднесе приветствие от името на вицепрезидент Илияна Йотова, в което спомена:

„Асоциацията чества 15 години от създаването си, откакто Българската учителка съпътства българите в динамичната и сложна глобална съдба. Поклон и искрена признателност, че патриархалното и светло лице на Учителката не остана в историята, нито само в чертите на България!...

Днес, на вашия юбилей отново сме заедно и пожелавам на всички вас здраве, вдъхновение, издръжливост и кураж за неизбежните следващи предизвикателства.”

  1. Г-жа Ирена Димитрова – зам.- министър на МВнР изтъкна:

„Българските училища в чужбина са живите огнища на родолюбие и просвета. Затова приоритет в дейността на дипломатическите ни мисии е тяхното подпомагане и активната работа за откриването на нови. Мотивацията за тази дейност е провокирана от високоблагородната цел - разпространение на българския език и култура зад граница и утвърждаване на положителния образ на страната ни ….

Уважаема г-жо Ботева-Владикова,

Приемете най-сърдечни благодарности за Вашите неуморен труд и отдаденост.  Вие и Управителният съвет вече 15 години, всеотдайно осъществявате тази благородна дейност, в която сте постигнали високи резултати."

 

 

Вълнуващ момент за всички нас бе връчването от зам.-министър Ирена Димитрова на Златния почетен знак на Министерството на външните работи, с който се удостоява д-р Ирина Владикова, председател на АБУЧ и директор на Австрийско-българското училище за свободни занимание „Св. св. Кирил и Методий” в град Виена, Република Австрия.

 

 

Връчена бе и Почетна грамота на училището, което се ръководи от д-р Владикова, по случай неговия 30-годишен юбилей.

 

 

Достойно и заслужено.

 

  1. Г-жа Мариета Георгиева – зам.-министър на МОН отправи също послание на благодарност към делото на българските съботно-неделни училища и АБУЧ.

 

С това приключи първата част от тържествения ни  юбилей и след кратка обедна почивка пристъпихме към втората част на деня.

 

В началото на следобедната ни сесия – д-р Дора Чаушева, директор на националния музей „В. Левски” представи проекта „Пътеводител по стъпките на Апостола”. Информира, че през февруари 2023 г. се навършват 150 години от гибелта на Васил Левски и ще има тържествено честване. АБУЧ ще бъде активен съорганизатор. Призоваваме всички наши училища да включат тази дата в календарите си за следващата учебна година.

 

 

Д-р Ирина Ботева-Владикова и Наталия Михалевска

 

Първи със своята презентация бяха колегите ни от дирекцията ОБГУМ в МОН. Г-жа Наталия Михалевска, директор на дирекцията, която отговаря за нас,  изнесе доклад за значението на нашата дейност и ни запозна с новостите, които предстоят:

За учебната 2022-2023 г. са регистрирани в МОН 393 училища от 43 държави. 257 от тях получават делегирано финансиране по ПМС 90. По програма РЕК – 99% са новопрохождащи. Има нов поглед върху възможността за дистанционно обучение – възможно е да се включват деца от други държави, може да се обучава дистанционно и от България. В държави и гардове, в които има краен предел и насищане с достатъчен брой училища, не се допуска откриване на нови, за да се запълва капацитетът на съществуващите вече и действащи до момента. Това се отнася за Лондон, Париж, Кипър и на още 5 места.

Предстои откриване на училище в Бахрейн.

Нова дейност: Разработване на нови учебни програми за обучение в чужда езикова среда. До IX-X. 2022 г. да се създадат екипи и работата им да даде резултат до май 2023 г. В тях да се включат специалисти от България и учители по места. МОН ще избират учители чрез специални покани и селекция.

Ще се създават електронни ресурси, които няма да чакат новите помагала, а МОН ще ги откупува и популяризира.

От тази година ще се въведат майсторски класове за демонстриране на собствени уроци.

Определени са над 4 000 000 лв. по програмата „Българистика”. Тенденцията е темите да не са лекционни, обучението да е интердисциплинарно. Ясно е, че няма съвършенство при начина на обучение, но ще се работи за подобряването му. Липсва стандарт.

Обсъдиха се и въпроси, свързани с провеждането на тестовете на МОН. Ще се стимулират виртуалните срещи между училищата, има отпуснат ресурс за участия във фестивали и конкурси, за проучвателни  краеведски дейности. Да се търсят всякакви начини за популяризиране на България.

Голяма тема е реинтеграцията в българската образователна система, структурирано представена от г-жа Боянка Иванова, член на УС на АБУЧ. Необходимо е да се изгради по-цялостна програма.

На срещата във Великотърновския университет се постави акцент върху темата за диагностиката на езиковите компетентности. Липсва стандарт.

Предстои голям юбилей – форум в Гърция, по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски. Това ще е събитие, което ще срещне изследователи на Паисий и негови последователи.

 

На този линк – още по темата:

https://abgschool.org/index.php?route=extension/news/news&news_id=463

 

Последва емоционално приветствие от г-жа Ивана Радонова – директор на дирекцията, отговаряща в МОН за висшето образование. Тя разясни, че съществуващото 103 ПМС е създадено за старите български общности. АБУЧ настоява от доста време за промени в това постановление и разширението му, за да се ползват с привилегии и други българчета в общностите от по-ново време, за да няма дискриминация. По принцип България не е от най-популярните държави, но г-жа Радонова сподели, че по програма „Еразъм” млади хора идват в България и остават да се реализират у нас. България участва в т.нар. Булонски процес, който включва 50 държави, в които има съпоставимост на учебните системи и дипломи. Равнопоставени сме в този процес. Автономията на университетите в България не позволява дете от чужбина с българско гражданство да кандидатства в български университет, което е вид дискриминация. Някъде това не се спазва, което не значи, че законно е обосновано. АБУЧ работи отлично с някои университети, в тясно сътрудничество е и със Съвета на ректорите, за да се решат нормативните и манталитетни проблеми и да се преодолеят пречките.

Висше образование в България има – струва си да бъде пропагандирано.

Г-жа Радонова сподели, че е силно впечатлена от нашата последователност и от това, че търсим адекватни отговори. Изрази благодарност към допринеслите. Емоционално благодари на АБУЧ, че на сбирките си създаваме супер атмосфера така, че когато предстои среща – хората вървят към нея с усмивка и ведри очаквания. Пожела да бъдем все такива – неспиращи.

 

 

Много важна бе дискусията след тези две презентации, в които представителите на българските съботно-неделни училища имаха възможност да обсъдят въпросите, които особено ги вълнуваха.

 

Последва презентацията „Дигиталното образователно съдържание - ефективно решение за обучението по роден език в българските училища в чужбина” на д-р Мая Падешка, главен асистент в СУ „Св. Кл. Охридски”, преподавател в италианския университет „Ориентале” и в БУ „Родолюбие”- гр. Неапол, Италия.

 

След това с гостите на конференцията се преместихме в съседната зала, предназначена за театрални представления.

Първо г-жа Мариана Христова – редактор на интернет медията ЕвроЧикаго представи поредицата от сборници с творби на български автори, които се издават чрез дарения и се разпространяват безплатно. Предстои издаването на седмия по ред сборник, в който може да се видят както творби на български утвърдени автори и на редица автори, които работят в чужбина, така и на наши колеги от българските съботно-неделни училища като Здравка Момчева и Боянка Иванова.

 

И като награда за всички присъстващи – последно в официалната ни програма за деня бе театралната постановка „Джанки в Манхатън”- авторски спектакъл по разказ на Хасан Ефраимов, режисьор Илия Стоилов и с участието на Елена Грозданова, Ивона Желева и Петя Каменова.

Едва ли можеше да се намери по-подходящо представление. Разтърси всички ни с прекрасното изпълнение на актьорите и с тематиката, толкова болезнено почувствана от хора като нас, живеещи далеч от България. Един спектакъл за заминаващите и пристигащите. За близките и далечните, за забравилите и помнещите, за малкото село и големия свят, за съня и действителността, за неограничените възможности   и ограничените мечти…

За хората и корените, които не могат един без друг. Това бе спектакъл на практика за нашия живот…

След всичко преживяно през този ден, вечерта бе отредена за приятен финал – коктейл за колеги и съмишленици, когато всички сме щастливи, че можем да споделим мигове от живота и емоциите си, мигове, в които познанствата се превръщат в истинско приятелство.

 

 

Райна Манджукова, Снежина Мечева, проф. Сергей Игнатов, Боянка Иванова, д-р Ирина Ботева-Владикова

 

28.07. 2022 г. – Ден втори

 

Първият ден премина успешно и за наша радост на него присъстваха представители на над 70 български неделни училища. Това бе ден – празник.

Вторият ден бе предназначен за професионалната квалификация на преподавателите. С огромно задоволство споделям, че презентациите, които се изнесоха, впечатлиха с изключителния си професионализъм. Без преувеличение споделям, че това бяха едни от най-сериозните квалификационни курсове и затова признанието към всеки един от следващите лектори е огромно.

 

По обясними причини и разбира се с малко съжаление споделям, че в залата присъстващите бяха може би наполовина. Това има своето обективно обяснение. Хората идват в България със семействата си и за да почиват. Не е лесно да се отделят 2 до 3 дни за служебен ангажимент точно през лятото. Мнозина се опасяваха и от нарастващия процент заразени от новата вълна с Ковид (което впоследствие се оказа не без основание). А и фактът, че тези дни се случиха част от юлските горещници, което също допринесе за известна предпазливост, свързана със съображенията за предпазване от здравословни проблеми.

Но отново повтарям, че тези от нас, които присъстваха – бяха безкрайно благодарни и удовлетворени.

 

Първата презентация бе на д-р Миглена Дикова-Миланова, преподавател в университета в Гент, Белгия и в Българското училище "П. Яворов" в гр. Брюксел, която изнесе лекция на тема Език и идентичност: преподаване на български език като втори.

Презентацията изследва връзките между избора за изучаване на български като втори език и националната и европейската идентичност на участващите родители и ученици. Занятията се организират от Българското училище "П. Яворов" в Брюксел с активната помощ на родителите на учениците, които по произход говорят български и турски език. Повечето родители, чийто първи език е турски, са двуезични и говорят свободно и български. Обучаваните деца общуват на няколко езика – френски, нидерландски, турски и български. С оглед на сложните исторически и културни взаимоотношения между двата езика – български и турски в България и Европа, изборът да се даде възможност на децата да учат български като втори език разкрива промяна в идентичността на родителите от чисто национална към европейска. Тази промяна включва и идеята за добавената стойност на допълнителния език, когато става въпрос за подобряване на бъдещите професионални и социални перспективи на децата.

Презентацията се основава на интервюта и разговори с родители и ученици за причините за решението за изучаване на български като втори език. Разгледаните въпроси провокират саморефлексия върху националната, културната и европейската идентичност на родителите и децата. Теоретичната рамка на изследването е предоставена и от трудовете на М. Фуко, М. Бахтин и Ю. Кръстева.

Лекторката се спря на въпроси като: Език и идентичност – езикът като проблем, отчуждаването от езика, себеоткриване и себепознание, неезиков Аз, език и власт и др.

Д-р Миланова сподели опита си с група ученици, сформирана от Културно сдружение в Скарвек, където обучават с проект, базиран предимно на игри, в които участват и родителите. Този проект е и на университета в Гент. Провежда се интересен тест с родителите, предизвикани да отговорят на следните въпроси: Къде живеете? Откога? Какви езици ползвате? Защо децата Ви учат български? Какво очаквате да постигнете с това?

Обобщеният резултат след подобна анкета се свежда горе-долу до 3 отговора:

  1. Нужда от комуникативни умения при гостуване в България;
  2. Професионално развитие (възможност за  реализация, ако се завърнат в България);
  3. Новият език е богатство, възможности за влияние върху идентичността.

Сподели интересни заключения от децата: „Аз съм българче, но първият ми език е испански”. Трудна е ориентацията между език и идентичност.

Децата в тази група са на различна възраст, издава се удостоверение за завършен курс по Европейската езикова рамка в три нива, но това не са нивата, които се признават от МОН в България (1 клас, 2 клас, 3 клас).

Тук се наложи едно допълнително припомняне от колежка, която обърна внимание, че нашите ученици при завръщане в България не държат приравнителен изпит до 6 клас и направо се записват по възраст в съответен клас. В 7 клас децата в България отиват на външно оценяване, но нашите ученици са освободени от този държавен изпит.

Проведе се дискусия около факта, че Европейската система за ниво на владеене на език по АЛТЕ е различна от оценката на МОН. Това са две съвършено различни системи. Българският език като втори се налага все повече. По АЛТЕ за момента е сертифициран само СУ „Св. Климент Охридски”. В момента ПУ „П. Хилендарски” кандидатства за подобно сертифициране за ниво Б2 – Български език като втори.

Тук думата взе проф. Лучия Антонова – директор на Института по български език и уточни, че групата в Белгия е турскоговоряща. По тази причина те имат нужда от комуникация, а не необходимост да владеят граматически български. Обърна внимание, че е важно да се разграничават понятията националност и гражданство.

Проф. Антонова потвърди, че сертифицирането на българския език е приоритет на ДЕО към, СУ „Св. Климент Охридски”, но и ИБЕ работи със Софийския университет и с Пловдивския. Има идея за изработване на речник за минимум владеене на ниво чужд език. За българския език няма напълно утвърдена рамка. Този проект е започнат от предишния ръководител на ИБЕ – г-жа Светла Коева, но сега заедно с проф. Антонова продължава съвместната работа.

"Децата от смесени бракове имат нужда да познават добре и двете си половинки, за да отговорят на въпроса: Кой съм аз? Ако едната половинка е занемарена – това създава проблем. Детето е разполовено в две посоки - занемарена посока и развита посока . В такъв случай единият родител губи влиянието си върху децата, появява се липса на ценностна система. Тук именно е много важна ролята ни като учители. Половинките трябва да са равностойни и това е нужно да се възпитава първо в семейството и после в училище. Разковничето е в създаване на самочувствие от историческо време. Когато незнанието на историята на другата половинка надделява, защото не се познава историята, тогава трябва да се връщаме към корените." - каза д-р Ирина Ботева-Владикова.

Дискусията по тези въпроси можеше да продължи още дълго, но усещайки, че времето напредва – пристъпихме към втората лекция в този ден -  не по-малко интересна.

Втора презентация: Йовков и християнските добродетели, изнесена от Огнян Узунов от  Русенската света митрополия и автор на модела,  Мими Ничева от БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина, Гърция, и доц. д-р Адриана Любенова от ПУ „П. Хилендарски”.

Под формата на игри и дискусии се обсъжда темата: Вяра, Надежда, Любов – базирана на изучаваните в училище разкази на Йордан Йовков – „Серафим”- 6 клас , „По жицата”- 7 клас , „Албена”, „Песента на колелетата”- 12 клас. Подреждат се листчета с двойки опозиционни думи и се получава разговор – общуване. За да се стигне до извода, че човек може да разговаря с всеки, но общува само с близки, с които споделя ценности. В дискусията става ясно, че се използват при оценката два принципа: първият - Старозаветен и вторият - Християнски. В този опит учениците прилагат наученото и в живота, и в литературата. Такъв модел на обучение може да се приложи и с други автори.

Има сериозна необходимост от подобен вид обучения. Установи се, че дори тези, които преди лекцията са били скептично настроени, са били много удовлетворени. Подобни лекции вече са проведени в Гърция и Кипър (най-вече защото в тези страни в местните училища се изучава религия и учениците са в допир с подобни ценности). Издава се сертификат от Русенската митрополия за това проведено обучение. Това е светско, а не църковно обучение, което в София се прилага в 7-мо и в 127-мо училище.

Втора тема от това обучение е свързана с притчите – „За самарянина”, „За богатството”. Отправят се въпроси първо към родителите и после към децата. Търсят се прилики и разлики – най-вече в „По жицата”: Може ли или не може да се лъже? Накрая се стига до извода, че няма правилен отговор.

Прилага се дидактическа игра в 6 клас (разговор и общуване): Какво може да се купи с пари и какво не може; Връзката между Власт и Достойнство. Впечатлява фактът, че когато се говори за власт, децата масово избират Бойко Борисов като пример.

В 8 клас се провежда дискусия около изучването на Библията: “Око за око - зъб за зъб” срещу „Ако ми ударят едната страна – подай другата”. Старозаветният принцип е – Законът да се спазва. Но при Християнския – намесва се въпросът за личността (ако майка ви ви удари, ще я намразите ли?). Извод – да се преценява ситуацията. Ако проблемът е в канцелария – важи старозаветния принцип „Око за око - зъб за зъб”. Ако е в домашна обстановка – този старозаветен принцип не работи.

Тема за 10 - 12 клас: Кое предпочитам: Аз ли да съм влюбен или да ме обичат мен?

Акцент в това обучение: То е обучение за обучители! Изпълняват се едновременно три роли: на учители, на родители, на ученици. Целта е – да вкараме духовното в училище. От това сме лишени през времето на комунизма, а е належащо. Издава се сертификат, методиката е минала през МОН и програмата е одобрена.

Следващата презентация, която очаквахме с нетърпение, трябваше да бъде изнесена от сдружение „Ние“, гр. Смолян на тема: Ненасилствено общуване в училище – емоционална интелигентност в училище. За съжаление бе отложена поради заболяване от Ковид на презентаторите.

На мястото на тази презентация станахме свидетели на друга изключително интересна тема.

Трета презентация, изнесена от Димиринка Йорданова Командучи – консултант на Културна Асоциация "Паралел 43" и БНУ "Асен и Илия Пейкови" в Рим, с директор Венета Ненкова. От  съвместната работа на г-жа Командучи с децата в Рим, в Лабораторията на вокалните емоции (проект, одобрен и финансиран от МОН) през м. юни 2016 г. се ражда иновативният метод за комуникация  DIYO® . Един метод за деца и възрастни, говорещи два езика, за анализ и трансформация на вокалните емоции. През 2019 г. стартира авторският проект на г-жа Командучи „Харизмата на българина" - за съхранение на българската културна и психологическата идентичност на българските деца по света. Проектът включва четири етапа. През 2022г. е издадена книгата "Пътищата на гласа" , в която е представен методът  DIYO® с акцент върху емпатийната комуникация и развитието на емоционалната интелигентност. В книгата е изложен и проектът "Харизмата на българина".

Линк към книгата Пътищата на гласа: https://diyo-coach.com/patishtata-na-glasa/ ;

За чужбина има онлайн издание: https://helikon.bg/10000007509791-%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0.html

 

Бяхме запознати с важността на гласа и с пионерската професия за България – „Треньор на гласа”. Също с метода за възрастни хора в сферата на бизнеса „4 цвята на гласа” и метода за комуникативна информация за билингви. Цветът на емоциите: радост (жълт); червен (енстузиазъм), гняв (черен), тъга (сив), оранжевият (на любопитството). Нашият вътрешен глас – белият глас. Вокален далтонизъм – когато се притесняваме (в контакти с висшестоящи, пред публика, при първа среща между мъж и жена и др.).

Българското училище е притегателен атом, неформален лидер между детето и социалната му среда, т.е. между детето и неговата душевност. За да има успех, когато разпознаваме емоцията на събеседника, важно е да говорим със същата емоция. След годините на пандемия се забелязва глад за вокалните емоции. Гласът на емпатията е важен срещу вербалната агресия. Учителите са буфер на негативната емоция.

Боянка Иванова зададе въпроса има ли разминаване между емоционалната интелигентност и вокалната емоция. Отговорът – има надграждане. Важно е да познаваме емоциите си, да можем да ги назоваваме. Когато човек чува и обича гласа си – обича себе си.

 

 

Четвърта презентация: Особености на обучението по литература в българските училища в чужбина (5 – 12 клас), д-р Ирина Ботева-Владикова, БУ „Св.св. Кирил и Методий“, Виена, Австрия. Тази лекция вече е изнасяна пред колеги, обучавани в ПУ „П. Хилендарски”, но поради големия интерес – пожелахме и други, присъстващи на конференцията ни да я чуят.

Ето я в обобщение:

Презентацията Особености на обучението по литература в българските училища в чужбина (5 – 12 клас) на д-р Ирина Ботева-Владикова, БУ „Св.св. Кирил и Методий“, Виена, Австрия, започна с думите: „Не се повтаря клас с клас, дете с дете“ и снимка на тазгодишните абитуриенти на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, Австрия, като илюстрация на сложния, специфичен и изпълнен с предизвикателства на учителя по литература процес в българските училища в чужбина. Д-р Владикова подчерта важността на обучението по литература като съществен компонент в изграждането на българската идентичност и самосъзнание на учениците, които обучаваме в българските училища в чужбина, както и трудността на това обучение, свързано не само с комплексността на българската литература, но и със спецификата на учениците ни.

На първо място, позовавайки се на психолозите, д-р Владикова определи три основни стадия в развитието на младежите и съответно обобщи степените на обучението по Българска литература: ​

  • ранна юношеска възраст (10 – 12 години);​
  • старша (зряла) юношеска възраст (13 – 14 години); ​
  • период на ранна младост (15 – 18 години).

На второ място, тя се спря на организирането и реализирането на уроците по литература като постави акцент на задължителните познания на учителя:​

  • да знае езика, който се говори в държавата;​
  • да е запознат с местната учебна програма;​
  • да се съобразява с особеностите на обучението по литература в страната;​
  • да сравнява и отчита разликите.

Подчерта и важността учителят да отчита:​

  • закономерностите в литературното развитие на ученика, както и зависимостта между възрастови особености, житейски опит и литературно образование;​
  • знанията и уменията по литература, които трябва да са овладели в предишните класове;​
  • педагогическата технология - методи, похвати, форми и средства, възможности за проверка, оценка и самооценка на знанията и на уменията на учениците.

Д-р Владикова показа примерно годишно разпределение и методически разработки на уроците за нови знания и упражнения по цел, като определи най-важните стъпки:

- Четене  и речник;

– Разбиране;

  • Връзка с познатото;
  • Индивидуална нагласа на ученика/ците– психо-физически особености и литературна подготовка.

Д-р Владикова отдели специално внимание на междупредметните връзки в обучението по литература в българските училища в чужбина и ги определи като изключително важен компонент в усвояването на литературния текст от учениците в тях.

  • История;
  • Изобразително изкуство;
  • Скулптури;
  • Българско кино;
  • Музика;
  • Междутекстови връзки;

В края на своята презентация д-р Владикова разгледа няколко тематични блока в обучението по литература в:

  • 5 клас – тематичен блок Златото в приказките (водещ въпрос: ​Цената на златото, познати изрази: ​златно сърце, златни ръце, познати текстове: ​"Златната гъска", "Рибарят и златната рибка" и др.);
  • 8 клас - Тематичен блок ​СТАРОБЪЛГАРСКИ АЗБУКИ - Глаголица и кирилица; (водещ въпрос: ​Глаголица или кирилица, допълнителни текстове: ​„Азбучна молитва“, ​„За буквите “ и др., + създаване на текстове: писане в акростих, писане с глаголица и други);
  • 11 клас - Тематичен блок ​Миналото и паметта ​(Йордан Радичков – Ноев ковчег) / Животът и смъртта (Емилиян Станев – ​"Крадецът на праскови") и т.н.

Д-р Владикова посочи и учебни помагала, учебници и др. материали в помощ на обучението по литература (5 – 12 клас).

 

 

В края на този семинар повечето колеги споделихме, че този ден ни е издигнал едно стъпало по-високо в процеса „Учене през целия живот”. Изпитахме изключително удовлетворение, че в редиците ни има такива високообразовани и издигнати интелектуално колеги, които с желание споделят творческите си постижения и ни превръщат в щастливи ученици, попиващи нови и важни знания.

Постарах се да предам голяма част от записките си в този ден и, ако има пропуски или известни неточности, моля да се отдаде на факта, че не владея стенография.

Но след всичко споделено – отново съм изпълнена с усещането, че АБУЧ е в много отношения неповторима и значима. Оценката в никакъв случай не е самохвалство. Тя просто е внушена от всичко, което се случи в двата юбилейни дни на 27 – 28 юли 2022 г.

Има някои, които избягват да споменат името на АБУЧ – но за нас това е най-големият комплимент, защото издава желанието да ни надмогнат. Не става.

АБУЧ е печеливша кауза.

Пред нас е бъдещето, което изисква все същата посветеност и неуморност, изисква вяра, че пътят има кой да го продължи все така успешно, а може би и по-добре.

На добър час, колеги! Пътищата са много, пътеките са стръмни, победите са възможни за хора като нас и вас!

 

 

Снежина Мечева,

говорител на АБУЧ

.

Снимки: Иван Григоров, МВнР, "Меланж Булгарен" и др.

.