Слово на председателя на АБУЧ при откриването на юбилейната конференция
СЛОВО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА
БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА,
Д-Р ИРИНА БОТЕВА-ВЛАДИКОВА,
ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ЮБИЛЕЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АБУЧ
Уважаеми колеги, дами и господа, представители на държавните институции, на научните институти, на Българската православна църква и на обществените организации,
Уважаеми съмишленици и приятели,
Уважаеми колеги!
Поздравявам Ви с „Добре дошли“ на юбилейната конференция, организирана от Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), по повод 15-годишнината от създаването й.
Днешният 27 юли 2022 г. за българите е ден, изпълнен със символика. Църквата почита паметта на Светите Седмочисленици – първоучителите Кирил и Методий и техните ученици – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд. Красиво е, че на този ден и ние от АБУЧ отново засвидетелстваме уважение към делото им като техни продължители. С вяра и устрем изпълняваме мисията на АБУЧ 15 години да бъдем възродител и посланик на съвременна България по света.
Разказът ми за началото на АБУЧ ще започне с филма, озаглавен „ С любов за децата ни“. За тези, които са забравили началото, а и за младите, които не го познават, нека припомним извървения от Асоциацията път през първите 5 години от създаването й.
ФИЛМ: https://www.youtube.com/watch?v=yMbh3txbYNw
От първите ни дни като действаща асоциация се смениха 13 министри на образованието и науката за 15 години. Началото не бе лесно, имаше силни моменти, имаше и не чак толкова.
Днес е различно. Асоциацията на българските училища в чужбина от новост в историята на организиране на българска диаспора по света се превърна в една от най-големите и активно действащи неправителствени български организации в чужбина. Училищното дело зад граница е неделима част от българското образование.[1] АБУЧ има над 220 членове – юридически и физически лица на 6 континента: Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Австралия и
15-годишният ни юбилей е повод да изкажа от името на Асоциацията на българските училища в чужбина най-сърдечна благодарност на всички наши членове, на представителите на държавните и недържавни институции в България и зад граница, на всички съмишленици и приятели за ползотворното сътрудничество!
Благодарим на президента на България – г-н Румен Радев, за положителното му отношение към нас, на Вицепрезидента на Р България, г-жа Илияна Йотова за грижите, които полага за българските общности в чужбина.
Благодарим за доброто сътрудничество с МОН и специално на дирекцията „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, с директор г-жа Н. Михалевска.
Благодарим на редица министри и зам.-министри на външните работи, както и на настоящия министър г-жа Теодора Генчовска, за подкрепата, която се оказва на нашите училища.
Задължени сме на редица български посланици, истински съмишленици и крепители на каузата ни . Щастливи сме, че има много наши дипломати, които прегръщат делото ни и стават част от него. Има и други, които не следват този ентусиазъм, но днес няма да се спираме на такива.
Задължени сме много на СУ „Св. Кл. Охридски” и особено на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с ректор проф. Румен Младенов и зам. - ректор проф. Румяна Танкова. Те са винаги с нас при осъществяването на редица наши съвместни мероприятия, в това число и на тазгодишната конференция на АБУЧ.
Щастливи сме, че имаме такива благородни домакини от Националния студентски дом, с които искаме да променим облика на сградата, която години наред е била светилище на културата и заслужава обновяване.
Но специално днес сме особено признателни на всички гости, дошли тук да споделят с нас радостта от юбилея ни. Ще направим равносметка на извървяното, за да сме заедно и занапред като единомишленици и приятели.
Да припомним отново някои моменти, защото си струва:
Първоначално през 2002 г. няколко училища с ръководители д-р Боян Кулов, г-жа Боянка Иванова, д-р Росен Димитров, г-н Валентин Ненков решават да създадат Асоциация на българските училища в САЩ, която е регистрирана в Мериленд, приема свой устав и правилник.
По онова време броят на българските училища в САЩ не е голям. По тази причина през 2007 г. д-р Боян Кулов и г-жа Боянка Иванова, присъстващи на среща на българските училища зад граница, организирана от ДАБЧ в София, решават да предложат разширение на обхвата на асоциацията, отнасящо се до всички училища по света.
Всички са убедени, че е назрял моментът да се създаде нова организация, която да обедини образователните звена в чужбина. Видно е, че българските училища зад граница трябва да влязат в полезрението на българската държава и да се регламентира статутът им. Нужна бе организация, която да ги подкрепя, да представя проблемите им на държавно ниво и да спомогне за тяхното решаване.
На 19.07.2007 г. в София се провежда Кръгла маса, на която се представя идеята за възникването на нова организация, обединяваща българските училища зад граница. Четиринайсет представители на български образователни звена от различни страни по света гласуват за създаването й.
На 15.08.2007 г. в пловдивския квартал Марково се роди АБУЧ!
Ще ми позволите да използвам няколко цитата, с които други определиха ролята и значението ни:
- проф. Сергей Игнатов, министър на образованието и науката от 2009 до 2013 г. : „Асоциацията има ясен стремеж да обединява българите по света, да допринася за съхраняване на националната идентичност и култура, на славянската писменост и традиции.”
- митрополитът на Западно - и Средноевропейската епархия на Българската православна църква Антоний: „Българският учител зад граница е апостол. Той е длъжен да възпита и изгради и знанието за родината”; „Вие накарахте институциите да работят за Вашите въпроси.”
- „Всяко българско училище зад граница е една неприкосновена духовна територия, която пази суверенитета на българщината по света.”
Екипът на Интернет-радио „Татковина”дефинира следното:
„Всеки рожден ден е повод за равносметка. Поглеждайки назад, ние откриваме един екип от сънародници-възрожденци, които поставят началото на Асоциацията и развиват успешно идеята на шест континента.”
Днес живеем в сложно време – под знака на пандемията, войната в Украйна и глобализацията, които са обхванали целия свят. Някак незабелязано започваме да губим същността на БЪЛГАРСКОТО - българския език, който заедно с вярата ни и историческата ни памет пази и гради през вековете духовната ни идентичност. Добре осъзнаваме горчивата истина, че загуби ли един народ своя език – с него е свършено. Ние работим за спирането на този процес – творим в обратна, градивна посока. Да ни има!
15-годишнината от основаването на Асоциацията на българските училища в чужбина е повод с гордост да отчетем успехите, дължащи се предимно на единството в нейната организация, на нейното ръководство и на всички нейни членове, на силната комуникация и взаимното уважение към участницитe в дейността й, насочена към съхраняването на българската идентичност, активното популяризиране на българския език, култура и традиции по света
Отчитаме като позитиви:
- АБУЧ успя да обедини българските училища и образователни центрове зад граница, превърнали се в духовна територия на Българското. Техният брой нараства, а с това и броят на обхванатите от училищата ни деца, които се обучават и възпитават от стотици учители.
- Задвижи образователната политика на българската държава към българските училища в чужбина, установен бе активен диалог с държавните институции, в резултат на което днес училищата в чужбина са неделима част от българската образователна система;
- Развива широка просветителска и родолюбива дейност, насочена към съхраняването, изучаването и популяризирането на българския език, история, география и култура на България сред сънародниците ни и представителите на различни нации в света.
- Бори се за спасение на българчетата от асимилация и срещу тяхното обезродяване.
- Поддържа ежедневни контакти със своите членове, развиващи културна и образователна дейност на 6 континента.
- Инициатор е и организатор на семинари за учители и директори в българските училища в чужбина. Организира и провежда редица образователни форуми и конференции в България.
- Първи ние от АБУЧ подехме инициативата за международни форуми зад граница, в които привличаме представители на чужди образователни системи, за да се изгради здрав мост на взаимодействие.
- Създаде мрежа от контакти, обхващаща многобройни държавни и недържавни институции, организации и стотици лица в България и по света.
- Подадохме Петиция в Европарламента за промяна на статута на българския език и за валидиране на езиковите компетентности на тези, които го владеят, за да има равнопоставеност с другите утвърдени западни езици. .
- Първа АБУЧ успя да промени образователната политика в САЩ. Привлякохме МОН и извоювахме българска образователна институция - ДЕО към СУ „Св. Климент Охридски”- да издава сертификат за владеене на ниво по български език, който сертификат дава предимство на учениците ни в 13 американски щата при кандидатстване във ВУЗ, колеж или при наемане на работа.
- АБУЧ извършва интензивно ползотворно сътрудничество с многобройни медии в България и в чужбина. Грижи се да информира общността у нас за живота и постиженията на БНУ, за да се знае, че България живее чрез нас извън географските си очертания.
- АБУЧ активно участва в обсъждания, представя становища относно национални програми, държавни закони, в това число Проектозакона за българите в чужбина, проекта за Постановление на Министерския съвет за българските неделни училища в чужбина, прави предложения и поправки по Проектозакона за училищното образование.
- По настояване на АБУЧ в нашите училища за първи път започна обучението на 4-годишни деца в предучилищна възраст, след което то се въведе и в България.
- Първо в нашите училища започна да се въвежда дистанционната форма на обучение, което се оказа безценен опит в условията на пандемия.
- АБУЧ след основаването си в 2007 г. в лицето на д-р Боян Кулов като наш първи председател, поднови идеята за създаването на Български културен институт. Настоявахме да носи името на българин - народния поет Иван Вазов така, както други подобни институции по света носят имената на най-изтъкнатите си творци на словото – Гьоте и Сервантес например.
В АБУЧ съзнаваме, че обучението и поддържането на българския език в чужбина е един от решаващите фактори за вземане на решение за завръщане в родината, защото обезлюдяването на родината е пагубно. Без езика ни – няма завръщащи се, няма и лобисти за България извън границите й. За да има завръщане в средни или висши училища, първо трябва да има добре функциониращи училища в чужбина. Те да са национална политика, а не мода на едно правителство и демоде за друго. Това е въпрос, свързан с национална сигурност за изчезващата ни държава.
Трябва:
- На първо място – все по-голямо стабилизиране на изграденото като мрежа от образователни звена по България в чужбина.
- Да се създаде възможност за затваряне на кръга на обучение от чужбина в България: АБУЧ има залегнал отдавнашен проект за езиковата реадаптация на българчета в задължителна училищна възраст до 16 г. Проблемът е особено актуален сега, когато над 200 000 българи и техните семейства се завръщат в родината ни и очакват съдействие от съответните държавни институции за решаването му чрез цялостна образователна стратегия.
- За зрелостниците, завършили средното си образование зад граница и обучавани в българските неделни училища, АБУЧ е внесъл предложение от 10 точки в съответните държавни институции, които да улеснят приема във висшите учебни заведения в България. Очакваме най-после финализирането на нормативен документ, който да третира приема на българските студенти, живеещи зад граница.
С гордост трябва да отбележа, че много малко са училищните мрежи по света от такъв мащаб като нашата Асоциация - най-голямото лоби на България в чужбина.
Мисията ни за запазването на езика зад граница стои на първо място, като най-съществената част от световното нематериално културно наследство. От бройката, която в началото беше колкото пръстите на едната ръка, броят на училищата днес по последни данни на МОН е близо 400. Това е не само впечатляваща цифра, но е и ново явление в най-новата история на образователната система и култура на България – и в исторически, и в географски, и в социален, и в културен план, което не може и не трябва да се пренебрегва.
В днешното време на разединение в обществото не само у нас, е най-важно да повторим за пореден път: ОРГАНИЗАЦИЯТА НИ Е БЕЗПАРТИЙНА, С ОБЕДИНЯВАЩА РОЛЯ. През всичките години, откакто е създадена, тя винаги е била и е отворена за всяко добронамерено сътрудничество - без да има значение партийната принадлежност или държавния пост. В този аспект АБУЧ дава силно разпознаваем пример за добра съвместна работа между държавните институции и неправителствените организации. И това не е случайно - образованието е един от най-преките начини, чрез които можем да утвърждаваме връзката между българите, независимо дали живеят в България или в други краища на света. Защото за българина желанието да даде образование на децата си е изконно.
В течение на тези 15 години с МОН се изградиха отношения, базирани на взаимно доверие, професионализъм и конструктивен диалог. Много неща успяхме заедно да променим, да създадем и ще продължим да провокираме нови идеи за бъдещето. Важно е да можем да разчитаме един на друг, за да постигнем начертаните цели. Да доизграждаме взаимното доверие и да можем да споделяме не само успехите, а и неуспехите. Да наричаме нещата с истинските им имена без опасения. Надяваме се също честата смяна на министри да не нарушава синхронната ни работа, а плавно да продължава напред, без забвение и разместване на приоритетите на дейността ни, защото БНУЧ днес са факт, ще бъдат и в бъдеще. Хармонията и разбирателството са най-сигурният гарант за ползотворната ни работа, от която печелят всички, печели България.
Отчетохме част от успехите, постигнати през годините от АБУЧ, очертахме някои предстоящи за решаване проблеми.
Имам честта и удоволствието да отлича за приноса към образователното дело по роден език и култура в чужбина и за всестранната подкрепа, оказана на АБУЧ и българските съботно-неделни училища зад граница наши уважавани съмишленици и приятели. Предложенията са направени от съответните български общности:
С ПОЧЕТЕН ПЛАКЕТ НА АБУЧ се удостояват:
- Даниела Сиракова - бивш I-ви секретар към посолството на България във Вашингтон, САЩ
- Иван Анчев - бивш генерален консул на България в Чикаго, САЩ;
- Костадин Коджабашев - бивш посланик на България в Испания и настоящ посланик на България в Украйна;
- Марин Райков – бивш министър-председател, посланик на България във Франция и Италия, понастоящем посланик във Великобритания;
- Стефан Димитров – бивш консул на България в Германия.
За активната подкрепа в най-ново време, за признаване заслугите на АБУЧ и за нейната настоятелност при решаване на важни проблеми, свързани с образованието в чужбина, отличаваме г-жа Антоанета Цонева – председател на Парламентарната комисия по политиките за българите извън страната с кристален глобус с логото на АБУЧ.
АБУЧ отличава с Благодарствена грамота за големия им принос при основаването и развитието на АБУЧ и на образователното дело по роден език и култура в чужбина
- Проф.д-р Боян Кулов – съосновател на АБУЧ и първи негов председател;
- Д-р Ваня Велкова - съосновател на АБУЧ;
- Г-жа Райна Манджукова – съосновател на АБУЧ;
- Благомир Бацанов - културен аташе в Посолството на България в гр. Никозия, Кипър, за подкрепата, оказана на българските съботно-неделни училища в Кипър.
Благодарствена грамота за приноса им към образователното дело по роден език и култура в чужбина и за реализирането на редица значими инициативи, с които активно участват в живота на АБУЧ се отличават:
- Венета Нейкова – президент на Културна асоциация „Паралел 43” , към която е БНУ „Асен и Илия Пейкови” в гр. Рим, Италия - за големия й културен принос в реализирането на редица филмови и театрални проекти с учениците в българските училища в Рим, Италия;
- Илинда Дограмаджиева – отговорник за училищата в чужбина в издателство „Клет”;
- Българското училище с хор “Гергана” в гр. Ню Йорк, САЩ – за уникалната му отдаденост да разпространява музикалния талант на българските си възпитаници по света;
- Калинка Панчева – директор на БНУ „Родна стряха“ Кипър;
- Мариана Христова - редактор на интернет медия „ЕвроЧикаго“;
- Мими Ничева – директор на БНУ „Св.св. Кирил и Методий“, Атина, Гърция.
Накрая имам удоволствието да връча на колегите, отличени с грамотата „Неофит Рилски“ на МОН за 2022 година:
- Веселина Божанова, учител и съосновател на БУ „Св. Иван Рилски“ в гр. Хатива, обл. Валенсия, Испания;
- Кремена Георгиева, учител по история и география в Българското съботно-неделно училище „Звънче“, графство Съри,Великобритания,;
- Илияна Бояджиева, училищен ръководител на БНУ „Найден Геров“ гр. Челмсфорд, Великобритания
- Росица Байрактарска, учител и ръководител БНУ „Аз, Буки, Веди“ Кьолн, Германия.
Г-жа Симона Захариева, учител в БУ „Св.св. Кирил и Методий“ във Виена и г-жа Ирина Кушлева, ръководител и учител в Българския образователен и културен център „Зора“, Вирджиния, САЩ получиха своите отличия по време на 30-годишното юбилейно тържество на БУ „Св.св.Кирил и Методий“ във Виена. Моля да станат, за да ги видим.
„Детството е най-чувствителната част от човешкия живот и ние, учителите в българските училища в чужбина, възпитаваме днешните деца, пръснати по всички краища на света, чрез българските празници и обичаи като изпълняваме заветната мисия завещана ни от Паисий да съхраним и пренесем през поколенията човешките ценности на нашите деди.”
С призива на отец Паисий: "Ти, българино, знай своя род и език и се учи на своя език!" откривам Юбилейната конференция на (АБУЧ) „АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА – 15 ГОДИНИ С УСТРЕМА И ВЯРАТА НА ПАИСИЙ“! На добър час!
---------------------------------------------------------------
[1] вж. историята на АБУЧ в Алманах „10 години АБУЧ, 2007 – 2017 година“, https://abgschool.org/